|
Деян Енев
- Кога си роден?
- През 1939-а на 7 февруари. На "Найчо Цанов" 177, в Татарли.
- Майка ти, баща ти какво работеха? С какво се занимаваха?
- Баща ми беше ваксаджия, майка ми беше цветарка. Денчо и Емина.
- Откога си ваксаджия?
- Аз първо бех обущар. От 1953 съм обущар, на 14 години почнах. На "Братя Миладинови" 53, на площад "Възраждане". Три месеца в началото като чирак само пирони изправях. Като почна да няма работа като обущар, тогава станах ваксаджия. Щото с 57 лв. пенсия не става нищо. Тука взимам 3-4 или 5 лева на ден. Да изкарам за прехрана за децата. Ваксаджия съм от 27 години.
И все тук, на това место, на "Кристал". Знаят ме всички. И Соломон Паси идва при мене, и сички министри идват при мене. Софиянски и той идва. Вчера дойде тоя, дето беше министър-председател. Първия...
- Димитър Попов ли?
- Не, не.
- Беров? Кой?
- Другия, не Беров. Тоя...
- Филип Димитров.
- Филип Димитров! Вчера беше при мене пак. Всички идват при мене.
- Кой от тях оставя най-голям бакшиш?
- Бакшиш оставя най-много...тоя... Лучано. Човекът дава по 5 лева.
- А кметът какъв бакшиш дава?
- Кметът дава 2 лева. Повече не дава.
- А Филип Димитров?
- Филип Димитров по 1 лев дава. Аз не искам пари - колкото ми дадат, толкова взимам.
- А кой от тях е с най-хубави обувки?
- Най-хубави обувки носи ... кажи го де... тоя, Лучано. Много скъпи обувки, скъпо нещо.
- А кметът с хубави обувки ли ходи?
- Кметът нема хубави обувки.
- Сигурно защото много обикаля...
- Така е. Старички такива. А па на Филип Димитров обувките му са най гола вода. Нищо не става от тех. Е, вчера дойде. Чака 10 минути да му лъсна обувките, защото нали имах клиенти. Той винаги си лъска при мене обувките.
- А царят да е идвал?
- Царят не. Но другите министри и те идват при мене - само дето не им знам имената. От парламента има 10-12 души, дето идват редовно. И дават кой по 1 лев, по 2 лева некой дава. Но много редко 2 лева.
- Като гледаш обувките на хората, как се промени светът според теб?
- Преди обувките бяха много по-хубави, отколкото сега. Сичко беше телешка кожа, хубава кожа. А сега кожата е сичкото менте. И боите са менте, къде мажат сега, тия с дунапренчето. Обувките веднага се напукват. Да знаеш, българската боя е най-хубавата боя.
- Че защо?
- Защото у нея има терпентин. Терпентинът поддържа кожата много хубаво.
- Как се познава ментето?
- Има специални мушами сега, като кожа. А табана го правят от мукава. А табанът, който е най-важната част от обувката, ние го правехме от гьон. Като се залепи, не мърда. Табанът е първата работа на обувката, това, което се слага на калъпа. За него се шие и лепи всичко друго. А те слагат картони - като се намокрят вътре малко - и готово.
- Този ъгъл на "Кристал", където си повече от 20 г., как се промени?
- Тук много се промени. Тук имаше една алея, развалиха я, направиха я на нищо. Развалиха и градинката. Тук долу, в дупката къде е сега, имаше езеро. Риби имаше.
- Къде живееш сега?
- Във Филиповци.
- Къща имаш ли?
- Немам хубава къща. Една барака. С жена ми и с една внучка живеем. А децата ми са отделно. Имам три деца - две момчета, Сашо и Жоро и едно момиче - Емилия. Синът ми, големият, Сашо, е майстор-фрезист. Тук продаваше до мен 10 години сандвичи. Сега отиде да работи в Хлебозавода. А другият син е пенсионер по болест.
- Внуци колко имаш?
- Шест. Сашо има мъжко, Янко, на мене, и женско, Емилия, на сестра му. Те изкараха средно образование. Жоро има две момичета. Дъщерята - и тя две момичета, Зоя и Надка. И правнучета вече имам две.
- А щерката къде работи?
- Щерката работи при Соломон Паси.
- Какво работи там?
- Чистачка.
- Във Външно?
- Не, тука нали той има такова, офис.
- В Атлантическия клуб?
- Атлантическия, да. Казах му: шефе, нема ли работа нещо за дъщерята? Да, веднага ще те уредим. И човекът уреди дъщеря ми там на работа при него. Той отдавна идва при мен, вече 20 години как го лъскам него.
- А той като човек промени ли се, откак стана министър?
- Много добър човек е. Вика, бай Янко, ако има проблеми, обади ми се, ще оправим работата. Примерно за работата ми тука. И Софиянски също - ако има нещо проблеми, вика, обади се. И Софиянски, и него го лъскам вече 20 г. Децата му знам, жена му познавам, сичките. И той е много добър човек. Нали помогна на сина ми и му даде тука да продава сандвичи 10 години.
- Ти доволен ли си как той управлява София?
- Е, не мога да ти кажа... Той за мене е добър човек. Друго не знам нищо да ти кажа. Какво прави, що прави, не знам. Мен политиката не ме интересува. Да изкарвам на децата хлебеца и това е. Да взема днеска 4-5 лева да занесем дома да има за хляба.
- Какви обувки носят сега хората?
- Сега носят, фърлят и купуват нови. Не ги поправят. Това е. - Колко ваксаджии сте сега в София?
- Най-много... един, двама, трима, четири, пет човека сме в цяла София. От Халите, там, където са били на Халите, се разкараха. Имаше и салони за лъскане на обувки. На "Жданов" 3, вътре в безистена, ако знаеш, срещу Халите. Имаше един на "Възраждане", имаше един на Централната гара. Имаше тука на "Славейков" един дюкян. Бяха много добри майстори, аз от тях се научих.
- Искаш да кажеш, че след вас занаятът ще загине?
- Загива занаятът. Никой не иска този занаят - да стане ваксаджия. И ние като изчезнеме, край, други ваксаджии няма да има в София.
- Как се лъска хубаво една обувка?
- Операциите са... първо със сапун и вода се мият обувките. След това се лъскат така малко, и след това мажеш с боята, каквато е там боята. След това взимаш четките, лъскаш ги, слагаш... лустро се казва, след това пак лъскаш, слагаш кадифето отгоре и става обувката идеално.
- Кадифените парцали откъде ги намираш?
- Кадифе има ... тия където такова... от театъра ми донесе един човек. От завесите. Парчета имат там и ми носи човекът.
- Клиентите доволни ли са?
- Имам един клиент, който беше ходил на Халите. После пак дойде при мен и вика - лъскат, лъскат, ама като тебе не могат да лъскат, вика. Лучано отиде два-три пъти на други места, един на "Попа" има, и ми вика - не може да лъска като тебе и това е. Всички ми викат - майсторе, екстра. Много хубаво лъскаш, много добре лъскаш.
- Какъв ти е работният ден?
- Днеска съм дошъл у 10 часа. И докъм четири часа ще изкарам. Вечер тук няма работа. Вечер хората идват тука на ресторанти.
- Имаш ли клиенти артисти?
- Артистите - не. Не идват въобще.
- А на театър ходил ли си?
- Преди години съм ходил. В годината един-два пъти съм ходил.
- Някоя постановка спомняш ли си?
- Много време мина...
- Вестници четеш ли?
- Много редко. Вечер, като се прибера дома, измивам се, ако имам пари, пия една малка ракийка - аз повече не мога да пия, щото съм болен, получих инсулт и не мога да пия повече. Вечеряме. В девет-десет си лягам и това е.
- А ти що не ходиш с лъснати обувки, а с маратонки?
- Тия са ми работни. Това е работно облекло.
- Проблеми от съвета имаш ли?
- Тия от съвета, като минават на проверка, те ме знаят много от отдавна и викат: "Майсторе, лъскай си."
- Доволен ли си от капитализма?
- Сега е много добре, хубаво е. Само да има работа да работим. Защото, като работиш - добре. Изкарваш, отиваш, купуваш си за ядене. Сега има всичко за ядене, какво искаш. А преди нямаше. Кога сме яли банани? Сега, където тръгнеш, има банани. Сичко има. Само че работа няма, това е. Ако има работа, аз че си ходим обущар да работим. За поръчки на обувки на ръка сичко да се направи - здраво, никъде няма вече. Осем години съм работил на "Славейков", сичко правехме на ръка. Ама обувката можеш да я носиш десет години и повече. Не се къса, здраво. Като ти омръзне, я хвърляш. Преди 3-4 години ме викнаха в Обувния завод. Ама за 120 лева как да отидем. Обаче в завода много хубави обувки правят, абсолютно, супер. Всичко е за износ. Тук не ги пускат в България тия обувки.
- За ромите сега грижат ли се? Усеща ли се някакво по-различно отношение? Как е например във Филиповци?
- Хората приказват, че никой не обръща абсолютно внимание за никой и за нищо. Ние плащаме 70-80 лева ток. Това е много нещо. Бележки не ни дават, да видим колко киловата е, какво е. Уважение нема никой към народа.
- Нали сега има специални програми за ромите, вкарват се средства?
- Те се вкарват, но има мошеници, които ги взимат.
- Кои са те?
- Не ги знам. Нали знаеш, вътрешни хора... Фондациите пускат много пари, ама къде отиват парите, никой не знае. Не дават една стотинка.
- Жена ти с колко лева пенсия е?
- Жената, Надка, е с 52 лева.
- Какво е работила?
- Чистачка.
- Значи ти ако не работиш тук, не може да оцелеете?
- Не може. Внучката ми е най-добрата в училище. Директорката вика - тя е най-добрата ученичка. Добре че й извадиха една карта за транспорта, да се вози без пари където иска.
- Грамотен ли си?
- Не. Защото почнах да работя много рано.
- Завиждаш ли на богатите?
- Какво да завиждам. Тия са измамници.
- Само измамниците ли могат да забогатеят в днешно време?
- Да, само тия - измамниците.
- А на жена си обувките лъскал ли си ги?
- Много пъти. И все безплатно.
