Световноизвестният български бас Никола Гюзелев се е скрил в кокетна къща в полите на Витоша, където компания му прави сиамският котарак Джото. Не, оперният певец не страда заради отхвърлената кандидатура за шеф на Софийска опера. Още по-малко пък е зарязан от съпругата си, каквито слухове разнасят някои. Просто Гюзелев обожава домашния уют и се чувства по-приятно вкъщи, отколкото по лъскави партита или бохемски кръчми. "Той е като голям котарак, само дето не мърка. Обича дома, да се излежава по цял ден, нали е зодия Лъв", издава го Анна-Мария, която после признава, че е родена под същия зодиакален знак. А певецът с усмивка допълва: "Като ни стане студено, с Джото сядаме плътно един до друг и се топлим."

Никола Гюзелев



напоследък е предимно в България



В чужбина излиза единствено за специални участия. Съпругата му Анна-Мария пък прекарва повече време в Рим, тъй като снима филми, изявява се като телевизионен журналист, а отскоро и като продуцент. Което съвсем не означава, че е зарязала семейството си. Съберат ли се два свободни дни, тя бърза да се върне в родината си. А дъщерята Адриана следва политически науки в Рим. "Но мечтата ми е да стана актриса", казва тя.

В много близко бъдеще тримата ще бъдат все по-често заедно. Причината? Анна-Мария възнамерява да води италиански филмови компании да снимат в България. "Първата продукция се забави, тъй като изчакваме финансите. Изпълнител на централна роля ще е Алесандро Гасман". Актуалната звезда на италианското кино и син на прочутия Виторио Гасман



изглежда е любимец на Ади,



защото очите й блесват само при споменаването на името му.

Предстоящите снимки няма да са дебют за Анна-Мария като копродуцент на територията на България. Преди броени дни тя завърши българската част от амбициозен документален проект на Европейската аудиовизионна комисия по идея на италианската РАИ, озаглавен "Да бъдеш на 20". И още е афектирана от бюрократичните спънки и неразбирането, с които била посрещната в родината си. Въпреки това филмът е готов и ще се завърти по телевизионните екрани в цяла Европа в началото на 2005 г. "Дано се договорим и с БНТ, че сега с тези смени на директори...", притеснява се тя.

Противно на очакванията Анна-Мария и Никола Гюзелев са изключително



земна двойка, далеч от звездоманията,



която е често явление при известни личности като тях. Излишно е да се обяснява колко прочут е оперният певец. У нас обаче не всички знаят, че в Италия Анна-Мария си е изградила доста сериозна репутация. Спокойно може да се каже, че тя е май единствената ни българка, пробила в тамошното кино, снимаща активно, и то големи роли. Преди време българската публика я гледа в една от сериите на "Октопод". Ролите й зад граница са около 30. За Анна-Мария обаче любим си остава българският й дебют в "Пътят към София".

Софийският дом на семейството е също толкова артистичен като обитателите му. На портата славеи от месинг посрещат гостите, така, както птици пеят по вратите на къщата на Панчо Владигеровата.



Същите славеи виждаме и на първото ниво



Те обаче не са акцент в дома. Основното, което прави впечатление още щом човек прекрачи прага, са картините - много, заели всички стени. Сред тях има една, рисувана от Адриана, когато е била само на 2 годинки. "За 5 минути направи няколко различни. Вярно, фантасмагории, но много интересни", казва татко й.

По стените има и няколко картини от Димитър Киров, добър приятел на певеца. А така също и от синовете на Гюзелев от първия му брак - Чавдар и Ясен, и двамата известни художници. Повечето платна обаче са рисувани от самия бас.

Тук е моментът да припомня, че прочутият певец е дипломиран художник, завършил е Художествената академия. Неслучайно едно от основните помещения на първия етаж е ателието. Гюзелев с гордост го показва. Освен с високите си стени, стъкления покрив и задължителния статив за рисуване то



прави впечатление и с многото плакати



по стените. "Трябваше да освежим с нещо белотата и така решихме да закачим афишите. Идеята е на Ади и големия ми син - Чочо. Някои афиши бяха доста смачкани от времето, други - скъсани", обяснява той. Бърз поглед по тях дава ясна представа за кариерата на баса, пял на най-големите световни сцени: "Арена ди Верона", "Ла Скала", Виенската опера, в Ню Йорк, Токио и т.н.

В средата на ателието безмълвно стои масивен кожен стол, излязъл като от филм със средновековен сюжет. На него сядат моделите. На статива пък е поставен недовършен портрет на Адриана. "Откога ми е обещал да го завърши, а толкова години минаха. Вече се промених", шеговито упреква тя татко си. Срещу статива има кожен диван, а край него малко писалище - работен кът на певеца.



"Тук е пипала ръката на майка ти,



много е подредено", преценява Гюзелев.

В ателието е събран и музикалният архив на певеца. Запълнил е библиотеката на една от стените. На съседната плътно една до друга са закачени семейни снимки. На една от тях е Адриана като бебе, полегнала върху гърдите на баща си. "Беше само на няколко дни и вече повдигаше главата си", гордо казва таткото. След това посочва една необикновена картина-колаж, на която са подредени различни старинни вещи. "Това са спомени от дядо ми Кольо. Той беше голям състезател, маниак на тема мотори. Печелил е много състезания, бил е няколко пъти шампион. Но на едно състезание решили да му направят номер и да дадат първото място на друг, прочут чужденец. Подложили едно дърво на трасето, точно преди да мине баща ми. Той паднал и се наранил тежко. Но понеже бил много силен мъж -



викали са му втория Дан Колов,



не се предал. Нарамил мотора на гърба си и пресякъл един баир. Така съкратил разстоянието и пак излязъл пръв. Този, който трябвало да спечели, му стиснал ръката в знак на признание и му подарил собствения си мотор", разказва басът. От травмите в единия крак обаче дядо му останал цял живот инвалид. "Влачеше крака си, когато се придвижваше и така го познавах, че идва."

Извита дървена стълба свързва ателието с родителската спалня. "Но не я ползвам много често", казва певецът. "Как да не я ползваш, нали по нея слизаш вечер", контрира щерката и таткото се предава без бой.

Кожена врата-хармоника пък разделя ателието от музикалния салон. Той е решен в източен стил. "Нарочно търсех да купя нещо китайско. И не щеш ли, съвсем случайно на витрината на един италиански магазин



в Рим видях този черен параван



със седефени инкрустации." Гюзелев решил, че трябва да го купи на всяка цена. А когато влязъл в магазина, видял в същия стил красиви шкафове - един по-голям и един по-малък. Но били вече продадени. Продавачите обаче му обещали да доставят по най-бързия начин други такива.

"Честно казано, този параван не ми служи за нищо, стои по-скоро като декорация. Но комбинацията е великолепна", поглежда към него певецът. И бързо се сепва: "Ади, я дай бастуна да оправя тази картина над него. Най-много мразя изкривени картини", обяснява той.

В средата на музикалния салон стои черният роял на певеца. "Ади има много добър слух и определено става за певица. Но няма желание", казва бащата.

Дневната на дома е на две нива. По-високото е трапезария, в която преобладава дървото. По-ниското е разделено условно на два къта. Единият е край камината, където в момента



дремещият Джото е заел дивана



А другият е пред прозореца. Прозорец всъщност не е точната дума, тъй като откъм двора къщата е с витрини, които през лятото се отварят изцяло.

Всички мебели са в стил "д'арте" и са донесени от Италия. "Купувахме ги все от един и същ магазин. Накрая собственикът ни каза: "Г-н Гюзелев, няма ли най-после да донесете план на къщата да видим дали ще стане избраната мебел." Но аз му казах, че имам око-рентген и знам, че ще стане", разсмива се певецът.

Историята на къщата е интересна. В началото там имало типична вила, която не ставала за живеене. Гюзелев решил да я преустрои, но неговият приятел, прочутият архитект Богдан Томалевски, отсякъл: "Ще строим нова." Малко след това показал такива планове, от които певецът ахнал.

За разлика от новопостроените къщи в полите на Витоша тази няма нито кули, нито бойници, нито пък дебели високи зидове.

"Не обичаме оградите", категорична е Анна-Мария



Дворът на къщата им се вижда като на длан от съседите, но това не ги смущава. Самата къща е доста разчупена. Белотата й контрастира на околната зеленина с вековни дървета. Единственото тъмно нещо е патинираната дограма, правена от австрийския инженер Стефан Шнайдер.

"Наложи се обаче да сложим решетки. Опитваха да ни обират няколко пъти. У дома за щастие не държим никакви ценности. Но разбиването на витрините ни излиза много скъпо", казва Анна-Мария.

Актрисата изглежда удивително добре и на пръв поглед може да бъде взета за по-голяма сестра на 19-годишната Адриана. Дали тайната се дължи на успешната кариера, или пък причина е невероятната енергия и лъчезарност, които струят от нея - не знам. Но в нейно присъствие и от раменете на Гюзелев сякаш падат поне 10 години. Около Анна-Мария



витае някакъв свеж ореол,



който като че ли е в тон с дъхавите портокалови резенчета, поставени в една купа на ниска масичка в дневната.

Че е муза на своя съпруг, спор няма. Няма стена в дома, от която да не ни гледа лицето на актрисата, уловена в различни настроения и в различни периоди от живота й. Двамата с Гюзелев се запознали като на шега преди доста години. "Беше през 1975 г.", изчислява той. "Хайде сега пък ти. Веднага ще започнат да изчисляват на колко години съм в момента", подкача го тя.

Анна-Мария току-що била завършила Хореографското училище в София и вече била балерина в състава на Софийската опера. "Играех Клеопатра в сцената с Валпургиевата нощ във "Фауст" и чаках реда си зад кулисите", разказва тя. А съпругът й я прекъсва: "Аз пък малко недовиждах в тъмното. Затова бях помолил да ме заведат до мястото, откъдето трябва да изляза на сцената.



Още нямах 48 г. и бях едно хубаво момче



А до мен две готини момиченца стоят и се кикотят. "Вие, момичета, кои сте?", питам аз. А те в един глас: "Клео и Лаис". И пак се смеят".

Едно от момичетата било Анна-Мария. Гюзелев признава, че не помни как е изглеждало другото. Двамата обаче не се събрали веднага. Започнали да се срещат едва 7 години по-късно. Техни приятели постоянно ги закачали, че трябва най-после да се оженят. И един ден решили да го сторят.

Макар че живеят доста разделено заради професиите си, двамата не пропускат големите празници. За тях съпругата и дъщерята винаги идват в София, независимо къде се намират в момента. И обичат да канят гости в дома си. "Ето, и довечера очакваме приятели", казват те.

За семейство Гюзелеви като че ли хем важи, хем не важи мотото "Моят дом е моята крепост". Категорични са, че домът им не е крепост, а е отворен за хората с чисти помисли. В същото време той е техният пристан, където намират желаното спокойствие.