|
Баща му имал малка фирма за производство на машини за хранително-вкусовата промишленост и постоянно пътувал. Майка му била учителка и се грижела за него и брат му. Те били палави, както всички момчета, и жената водела подробен списък на провиненията им. В края на седмицата завърналият се от поредното пътуване баща вземал решение за тежестта на дисциплиниращите мерки. И ги прилагал. "Баща ни беше суров човек, най-трудно понасях наказанието да не ми говори", споделя Дечо.
"С брат ми израснахме и учихме в Милано, аз завърших икономика и направих международна кариера като банкер, защото винаги съм искал да придобия опит и от други страни. Най-накрая се озовах в София, и имам привилегията да работя в Булбанк." Кратко, ясно и любезно - цял един живот, разказан в рамките на две минути.
Изпитание на чувствата
С Ана-Карла се срещат у приятели, когато са на около 19 г. Трябвало да минат шест месеца, за да започнат да излизат. "Бях стеснителен, а и до днес съм такъв", признава банковият шеф, забол поглед в масата.
Затова пък любовта им продължава вече второ десетилетие. Ана-Карла го дарява с три чудесни деца и е неизменната му подкрепа във всичко. Но тя не иска да отлага повече професионалната си кариера като архитект. Затова семейството се връща от Лондон, където Алесандро Дечо е бил вицепрезидент в ЕБВР.
Съпрузите сключват "сделка" - Ана-Карла и децата да не го следват в пътуванията му по света. Аргументите са непоклатими - момчетата тръгват на училище, а смяната на градове и държави ги травмира, тъгуват за приятелите си. В Милано за тях се грижат и баби, дядовци, близки. Италианците се родеят с българите и по това, че фамилните връзки са традиционно силни, казва банкерът.
Дечо има късмет с децата си - Еуженио и Пиетро са дисциплинирани, а малката Мария, която е на 3 г., отсега проявява силен характер. "Предчувствам, че някой ден ще ме върти около малкия си пръст, но засега удържам", смее се таткото.
Високата цена на международната кариера
Децата и съпругата му липсват в София, но сме във века на комуникациите и връзката с Милано е постоянно "подгрята". От носталгията го спасява работата в банката, която изцяло поглъща делниците му.
Алесандро Дечо пътува всеки уикенд до Италия, за да прекарва броени часове със семейството си.
Такава е високата цена на успешната международна кариера. И само истинските чувства издържат изпитанията на разделите.
През уикендите в Милано Алесандро Дечо се старае да посвети всяка минута на близките си. Съзнава, че с непрестанните си отсъствия от дома малко или повече е повторил бащиния "модел". Внимава обаче да не спестява обичта си към децата и същевременно да запази респекта им към родителската дума и авторитет - едно тъй сложно "упражнение".
Семейството още не е гостувало в България. Почивката през лятото се осуетява заради служебни задължения на Ана-Карла. Заедно ще са през зимната ваканция в някой от българските ски-курорти. Всички са запалени скиори, а планините ни - невероятно красиви. Догодина ще летуват на българското Черноморие.
Преди да получи назначение в Булбанк през лятото на 2003 година, Алесандро Дечо е член на надзора на банката и често пътува до София. "Веднага установих, че българското общество, подобно на италианското, е отворено към непознатото. Българите се стремят да се приспособяват бързо и адекватно към заобикалящия ги свят. Тази отвореност привлича и е важно условие за успешното развитие на страната", смята банкерът. Той споделя, че никоя от страните, в които е работил досега, не е
толкова близка до италианския манталитет, колкото е България
Обяснява, че обичайната практика в "Уни Кредито" е задграничните мисии на служителите й да не траят повече от 2 - 3 години. Италианските колеги, които работят в Булбанк от 4 години, дори не отварят дума за връщане у дома или да се местят в други дъщерни банки от Централна и Източна Европа.
"Искрено вярвам в успеха на България не само защото работя в най-голямата българска банка и следя икономическите процеси в страната, но и защото така мислят и други италиански бизнесмени, чуждестранната бизнесобщност в София. Няма по-силен и верен сигнал, че нещата в страната се движат в правилна посока, от това, че все повече млади хора, които заминаха в чужбина, се връщат.
Екипният принцип е най-ефективен
В Булбанк харесват италианския си директор и разказват, че е добър, естествен и дружелюбен. Как той самият би искал да бъде запомнена "ерата Дечо"? "Бих искал да остана тук колкото се може по-дълго, и през този период пазарният дял на Булбанк да се увеличи, като фокусът остане върху индивидуалното банкиране, без да се намалява делът на корпоративното банкиране. Със сигурност бих искал да бъда свързван с времето, през което хората, които работят в Булбанк, се чувстват комфортно на позициите си - от изпълнителската до ръководната."
Алесандро Дечо изповядва и друга своя теза - банкирането, независимо от модернизацията на продуктите и услугите, по същество почти не се е променило през последните 300 години. Банките се различават една от друга по начина на обслужване на клиентите. "Като квалификация и култура служителите на Булбанк са много над средното ниво на финансовия пазар в България и това е нашето истинско конкурентно предимство", казва шефът.
Алесандро Дечо няма предпочитания към мениджърските стилове - японски, американски, европейски. Основното за ръководителя според него е да може да мотивира хората, за да дадат най-доброто от себе си. Звучи като клише, но е единственият верен път към успеха. Методиките за това са разнообразни - от задължителното адекватно финансово стимулиране до предоставянето на отговорности и право за вземане на решения, независимо от служебната позиция.
"Задачата ми е да контролирам този процес и да съм сигурен, че делегирането на права отива към правилните хора в правилния момент. Също - да ги подкрепям, защото да се вземат решения невинаги е лесно", казва Дечо. Задължението не е само негово, а и на главния изпълнителен директор на Булбанк Левон Хампарцумян. "Обща е отговорността ни да стимулираме и награждаваме хората за тяхната креативност. Грешките също са част от развитието и не е здравословно да се драматизират. А банковите резултати в края на годината са
най-верният индикатор за качеството на мениджмънта
Като типичен Козирог, роден на 10 януари, топбанкерът е добре ориентиран и е стъпил здраво на земята. Когато има достатъчно свободно време, с удоволствие спортува - баскетбол, тенис, футбол, ски. Надява се да се пенсионира достатъчно млад, за да може да обиколи света и да види места и неща, които си заслужават.
Когато един ден си тръгне от България, наред със спомените за хората и събитията със сигурност ще отнесе и солидно количество българско вино, което обожава.д
|
|
|