Бюджетът за 2005 г. е може би най-голямото предизвикателство във фискалната политика на това правителство - заради изключително високите бюджетни излишъци, регистрирани през 2004 г., и заради парламентарните избори през лятото на 2005 г. За първи път кабинетът среща значителни трудности в бюджетната процедура. Основните критики са, че той не осигурява необходимия икономически растеж, за да могат жизнените стандарти в България да се доближат до тези в ЕС. По-интересното в случая е, че има изключително силен интерес от партии, които по очевидни причини нямат шансове да участват в следващото правителство (от когото и да е съставено). Несъмнено слабостта на управляващата коалиция е важен фактор в тази тенденция, но



за първи път имаме такова изобилие от предложения



за промяна в данъчната политика, и то в такъв кратък период от време.

Макроикономическата рамка в проекта на правителството не предвижда чак толкова голяма промяна в досегашната политика, водена от НДСВ, а и от СДС при Иван Костов. Планирано е бюджетният дефицит да възлезе на 0,5% от БВП, но е напълно възможно, както и в предходните две години, бюджетът да завърши годината балансиран предвид на по-високата събираемост на данъчни приходи. За разлика от тази година обаче е по-малко вероятно заложената прогноза да доведе до толкова високи излишъци (над 2% от БВП, или над 1 млрд. лв.). През 2005 г. се предвижда увеличение на данъчните приходи от около 6,5-7% в сравнение с 2004 г. Все пак е възможно известно преизпълнение на бюджета, при положение че сегашната бюджетна политика остане непроменена.

Въпросът за



бюджетната политика е най-голямото неизвестно



при изготвянето на бюджета за 2005 г., тъй като са възможни значителни промени при следващото правителство. БСП, която вероятно ще доминира в кабинета след изборите, не крие амбиции за значително разширяване на държавните разходи, най-вече в социалната сфера и здравеопазването, както и несимволично (в контраст с обещаното от Симеон Сакскобургготски през 2001 г.) увеличаване на заплащането в бюджетния сектор. Всичко това прави прогнозите за изпълнението на бюджета за 2005 г. доста несигурни, въпреки че е много малко вероятно БСП да прибегне до същата политика, която доведе до икономическата криза през 1996/97 г.

При положение че не се правят изключително високи държавни разходи, напълно възможно е бюджетът да посрещне неочаквани фактори - амбицията на опозицията да намали ДДС с два процентни пункта - до 18%, например. Според изчисленията на Министерството на финансите такава промяна (която не е предвидена в бюджета за 2005 г.) би довела до намаление на приходите от ДДС с около 418 млн. лв. - до 2 918,4 млн. лв. през 2005 г., или с 14,3%. Очакваните загуби се изчисляват на около 1% от БВП следващата година, но напълно е възможно този дефицит да бъде преодолян с ограничаване на някои бюджетни разходи, дори и това да коства известно отлагане на някои инфраструктурни или образователни проекти.

Бюджетът за 2005 г. въвежда някои приоритети, по-специално в социалната сфера, здравеопазването, образованието, отбраната и вътрешната сигурност. За съжаление



акцентът пада най-вече върху текущи разходи



или тези за оборудване, а не върху промени в структурата на бюджетната сфера или на икономиката. Средно между 80 и 90% от разходите в тези области са текущи - изплащане на работни заплати, пенсии, здравни застраховки, издръжка. Въпреки заявеното желание за реформи в образованието бюджетът задава по-скоро общи насоки и препоръки, но не отделя средства за конкретни реформи. Затова тези пари по-скоро ще отидат за покриване на стари задължения, отколкото за съществени промени в образователния процес - като подобряване на квалификацията на учители и преподаватели например.

Подобно е положението и в здравеопазването, където допълнителните средства, отпуснати досега, са предназначени най-вече за покриване на стари задължения на болничната система, а не за отстраняване на причините за натрупването им.



Основните критики



към бюджета за 2005 г. са предопределени от политическата ориентация на опозицията, която ги отправя. От една страна, БСП очаквано настоява за повече социални разходи и по-бързо увеличение на заплащането в бюджетния сектор. От друга, десните партии негодуват, че правителството възнамерява да изхарчи повече, вместо да намали данъчната тежест, водейки до по-висок растеж. И двете страни твърдят, че бюджетът няма да стимулира икономическия ръст, както заявява правителството.

Къде е истината? Както в повечето случаи, някъде по средата. Бюджетът през 2005 г. ще стимулира ръст на икономика, но главно заради по-високия разпределителен дял на държавата, отколкото поради някаква драстична структурна реформа. Разбира се, не трябва да се пренебрегва ефектът от намаляване на данъка върху корпоративната печалба от 19,5% до 15%, който несъмнено ще стимулира растеж. По този начин най-вероятно е ръстът на БВП да достигне (ако не и да задмине) заложената цел между 5% и 5,5%. Напълно възможно е бюджетният излишък също да е в прилични нива, ако следващото правителство не направи промени в разходната част.



Този растеж обаче няма да е дълготраен,



тъй като ще разчита на еднократно увеличаване на потреблението вместо на подобряване на икономическата конюнктура.

Поне за момента единствената част от бюджетните разходи, където ползите ще са несъмнени в дългосрочен план, е подобряването на инфраструктурата.

За съжаление правителство още веднъж реши да не предприема нищо в социалната сфера и здравеопазването, където реформите биха били най-полезни в дългосрочен план. Например идеята на някои неправителствени анализатори за постепенно капитализиране на държавната осигурителна система е подходяща, като се има предвид стабилната макроикономическа среда. Така бюджетът за 2005 г. би могъл да предвиди увеличение на резервите за преструктуриране на държавното обществено осигуряване, което ще доведе до по-високи пенсии и по-ниска осигурителна тежест. Вместо това правителството предпочете номинално увеличение на пенсиите и запазване на високата осигурителна тежест, което не е учудващо на фона на предстоящите парламентарни избори.



Какви са шансовете този бюджет да бъде приет



въпреки всичките си недостатъци? Големи, съдейки по досегашните тенденции в парламента. За разлика от данъчните промени, където правителството среща малко подкрепа сред опозицията, въпросът с бюджета е далеч по-сериозен. Никоя политическа сила и най-вече БСП няма интерес бюджетът да не бъде одобрен навреме, тъй като немалка част от тежестта ще падне върху следващото правителство.

Нещо повече, един недобре разчетен бюджет би създал сериозни проблеми с МВФ - нещо, което повечето политически сили искат да избегнат. Затова най-вероятният изход е компромис между управляващата коалиция и БСП, който би довел до запазване на данъчните ставки по ДДС. Алтернативата е голяма неяснота с приемането на бюджета (за първи път от 8 години насам), както и потенциална нестабилност в парламента в период, когато важни реформи, свързани с присъединяването към ЕС, трябва да бъдат завършени. Въпреки че е трудно да се говори за "здрав разум" в политическия процес, особено преди избори, най-вероятният изход е бюджетът за 2005 г. да бъде приет навреме, и то до голяма степен според проекта на правителството.



* Авторите са част от екипа на анализаторската агенция http://www.ceemarketwatch.com.