В очакване на сочните европейски субсидии (трай, коньо, иде Великден) около земеделската политика кръжат все повече лакомници, размахват лъжици и се точат за апетитната задача да разпределят и насочват бъдещите щедри плащания. То и към сегашните мижави държавни дотации се протягат доста ръце. Чудя се само защо ли конкуренцията между кандидат-разпределителите не стимулира мисловната им дейност, а всички пробутват



еднакви вехти идеи



В общи линии замисълът е такъв: прави се някакъв уж съюз (яз, брато и аверите), гръмко назован "Национална асоциация на...". От името на новофабрикуваното нищо се предявява претенция, че тъкмо ние сме национално представителните и отговорни фактори в бранша на... затова на нашата асоциация трябва да се доставят парите за субсидиране, а ние после ще ги разпределяме между производителите на... Не може друг, ние трябва да сме, та хем да следим да не се надписва сметката за продукцията, хем да браним интересите на бранша. А междувременно ще въведем евростандартите за качеството на... и ще отрязваме субсидиите за некачествена продукция. С такива помисли се родиха толкова браншови съюзи, та се падат



по три маймуни на клон



поне (а към някои производства, които се считат за особено хлебоносни, претенции предявяват по 5-6, че и повече браншови обединители). Вече имаме солиден брой сдружения на краставичарите, бубарите, гъскарите, асоциации на черешарите, съюзи на житарите и лига на кукурузарите. Един даже измисли "Национален млечен борд"! Ако бяха само претенциите да помагат при раздаването на парите, сътрудничеството между властите и браншовите съюзи можеше дори да е полезно. Най-малкото защото за година-две щеше да отсее смислените от измислените сдружения и да катализира налагането на реални саморегулиращи се организации. Но отсега личи, че самопровъзгласените земеделски водачи имат амбиция за



нещо повече от паразитни посредници



при разпределението на субсидиите. Споделят се замисли как субсидиите от бюджета щели да се ползват като начин за налагане на "нормални цени" и "създаване на условия" (т.е. някой трети се намесва между конкурентите в бранша и за сметка на чуждата пита започва да им пробутва общи съоръжения, централизирани доставки и унифицирани системи за контрол и сертифициране на продукцията). Няма селскостопански отрасъл, в който да не са лансирани разни инициативи за харчене на пари - общи тържища, складове, изкупвателни пунктове и пр. Все начини за



налагане на завишени цени,



монополизиране на дейности и изкуствено ограничаване на конкуренцията за сметка на наложена еднаквост. Не е трудно да изчислим, че такава отраслова политика ще доведе до увеличаване на цените на продукцията и израждане на пазара. Но картелните мерки са доста късогледа защита на производителите. Атрактивните, но изкуствени печалби скоро водят до загуба на конкурентоспособност, загуба на експортен потенциал и изместване на националното производство с внос. Но заместването на пазара с цехови организации крие и друга, не толкова лесно видима опасност поради



блокиране на конкуренцията



чрез разпределяне на квоти, регулиране на предлагането, налагане на неизгодни за купувачите условия за доставка и финансови условия - всичко това е атрактивно до време. По-късно се установява, че картелът сам си е свил пазара, унищожил е преработвателите на своята продукция и е станал неефективен до невъзможност да съществува. Но цеховото управление неминуемо прави поразии и вътре в бранша. В него обикновено болен здрав носи. Винаги се намират начини за "подкрепа" на негодните производители за сметка на по-добрите. Заради всичко това браншовите сдружения, особено в отрасли с естествен монопол като земеделието, трябва да стоят настрана от икономическите средства за въздействие. А що се отнася до субсидиите, най-евтиният и сигурен начин да се отпускат е



дотиране чрез контрагента,



т.е. субсидията се заплаща от онзи, който изкупува дотираната продукция, съответно преработвателя или износителя на селскостопанска продукция. И едва впоследствие се възстановява от бюджетния фонд след последващ контрол. Така количественият и качественият контрол е предоставен в ръцете на онзи, който има материален интерес да ги следи, защото сам плаща основната част от цената.