-------

Дора Паскалева е журналистка, работила в БНР и БНТ до 1991 г. От 10 години живее в САЩ, има американско гражданство. От началото на тази година работи в щаба на Джон Кери в Ню Йорк.

--------



- Г-жо Паскалева, как попаднахте в щаба на Джон Кери? Специално българка ли търсеха?

- Не, не, едва ли. Много от колегите от този интернационален тим, в който работя, се сетиха за мен, защото търсеха журналисти, хора с опит в общуването, с познания на различни езици и култури. Говоря руски, френски, италиански, турски - те имаха нужда от хора с езици, особено с руски.

- Търси се етническият глас?

- Да, нашият интернационален тим се занимаваше особено с хората, станали американски граждани, имащи правото да гласуват, но които все още не знаят къде и как да го направят. В Америка има хора, които не проявяват голям интерес да гласуват. Има и хора, увлечени в работата, които не са се замисляли кога и къде биха могли да гласуват. Още повече че преди това трябва да подадат декларации, формуляри, в които трябва да се опише всичко...

- Всичко? Можете ли да бъдете по-точна?

- Това е регистрацията като гласоподавател, в която обясняваш гласувал ли си досега, къде си бил през последните години. Защото много хора се местят да работят в други щати, а при напускане никой нито се отчислява, нито се зачислява като гласоподавател. Но има нещо по-интересно: в тези формуляри има въпрос към коя партия искате да принадлежите. И ако хората пишат Републиканската партия, аз нямам право да се намесвам, да ги безпокоя и да им обяснявам предимствата на Кери. Така че нямаме право дори да запитаме: "Добре, защо харесвате Буш?" Така всяка партия има представа на каква подкрепа може да разчита в определено място.

- За вас сигурно най-интересни са тези, които не са се определили?

- Да, защото бихме могли да ги привлечем.

- Такъв списък на неориентирани гласоподаватели беше публикуван от британския вестник "Гардиан", който призова свои читатели да напишат писма до САЩ и да агитират за Кери?

- Да, точно така, точно такъв списък. Но тези списъци не са секретни. Така че всеки, който има достъп до списъка, може да го изнесе и да го предаде другиму. В Америка има едно правило, че всичко, което не е забранено, е разрешено.

- И вие, когато знаете кои са колебаещите се избиратели, какво правите? Отивате при тях, звъните по телефона, изпращате имейли?

- Да, всички възможни средства се използват. Изпращаме писма, каним хората на събрания, които се организират на различни места, в Манхатън, в Куинс, в Стетън Айлънд, Бронкс и Бруклин. На тези срещи присъстват и наши активисти, завършили политически науки, работили години в щабовете на Демократическата партия, много добре подготвени, които отговарят на въпросите.

- А какви въпроси преобладават?

- За икономиката, защото в Америка имаме огромен срив на икономиката, три милиона работни места бяха загубени. Кери се ангажира, че ако бъде избран, той ще открие нови работни места и този проблем ще бъде решен. Друга болна тема е здравеопазването, тъй като много от хората с по-ниски доходи нямат възможност да плащат високите здравни застраховки. Кери има програма, според която здравното осигуряване на хората ще бъде на съвършено ново ниво...

- Ако правилно разбирам, икономиката интересува повече американците, отколкото войната в Ирак?

- И да, и не. Войната в Ирак страхотно интересува хората, които са ориентирани към Демократическата партия. Те считат, че са напразни жертвите в Ирак.

- Но тези хора и без това ще гласуват за Кери. Как убеждавате неориентираните и тези, които обикновено не гласуват?

- Когато ги посещаваме по домовете, им разказваме програмата на Демократическата партия, оставяме им материали, формуляра за гласоподавател...

- А колко хора като вас обикалят по домовете - и от Демократическата, и от Републиканската партия?

- Хиляди.

- А как действат републиканците?

- Не мога да кажа, не зная какво правят те.

- Не ви ли разказват гражданите - вчера ни посетиха републиканците, обещаха това и това?

- Не, не. Хората са доста сдържани. Ако не искат да бъдат агитирани, казват: "Ние сме за Републиканската партия."

- А вие колко гласа смятате, че сте набрала за Кери?

- Много. Много. Не мога да кажа някакво число...

- Сто, хиляда?

- Не, повече.

- А вие как гласувахте? Предварително?

- Не, ще гласувам тук, в посолството на САЩ, на 2 ноември.

- Казахте, че не работите пряко с българите в Америка, но сигурно имате наблюдения - на кого симпатизират те? На Буш или на Кери?

- Според мен, да не казвам голяма дума, на Кери. Срещала съм се с българи, раздавала съм им лично формуляри, за да се регистрират като избиратели. Те изразяват радост, че откриват българка, която работи за Кери.

- А как реагират младите американци?

- Преди малко говорихме за Ирак. Чувала съм млади хора, които казват, че не ги интересува войната в Ирак и че са доволни, че в Америка им е добре, защото се чувстват на сигурно. И това го казват в Ню Йорк, където опасността от тероризъм е по-голяма, отколкото другаде в САЩ. Но тези млади хора няма да гласуват. В Америка младото поколение, докато не стъпи на крака, докато не започне да печели, не гласува.

- А провокират ли ви с трудни въпроси за Кери? Например, че е колеблив, гласувал веднъж по един начин, друг път - по друг...

- Много рядко. Тези коментари бяха преекспонирани от Републиканската партия и това малко отблъсна хората, имаше обратен ефект. Защото Буш безброй пъти говори на тази тема.

- Кери беше напълно неизвестен преди една година. Сякаш се появи от нищото. Не можа ли с нещо да се открои в Сената?

- Знаете ли, аз се интересувах по въпроса. Всъщност Кери още когато се връща от Виетнам, започва да мисли за политическа кариера. Има записи, от които личи през онези младежки години колко аргументирано говори и колко задълбочено следи събитията. Личи си, че е тръгнал по пътя на политическата кариера. Макар и това да не е видно от разстояние, тази подготовка я има.

- Значи той е един типичен американец, който от малък мечтае да бъде президент на Съединените щати...

- Който се готви да бъде президент на Съединените щати. Но се готви много добре. Той следи абсолютно всички политически, икономически въпроси и е в състояние във всеки момент да отговори на всякакъв въпрос.

- Т.е. за разлика от Буш знае кой е премиерът на Пакистан?

- Да.

- Ще се повтори ли сценарият отпреди 4 години с може би фалшифицираните избори? Вие май се готвите, има цели армии от адвокати, готови да оспорват резултата?

- Дано не се повторят тези събития. Но сме готови. Републиканците имат адвокати, имаме и ние.

- Кери май нямаше проблем с парите през тази кампания?

- Напротив, имаше. Законът не позволява на кандидата за президент да харчи пари от дарения след официалната си номинация. От този момент той харчи само от държавната субсидия. Буш бе номиниран на конгреса на републиканците в края на август, тоест имаше повече време да харчи средства от дарения, и той се възползва от това. Кери загуби един месец, а знаете, че времето е пари. Не мога да коментирам защо, но Демократическата партия се сблъска с този проблем.

Но в Америка има и такива неща - в някои градчета възрастни хора, които разполагат със свободно време, се организират сами, правят предизборни щабове в своите имения, сами печатат материали, закупуват знамена, украса, агитират... Аз съм във възторг от тези хора.

- Във вашите задачи влизаше ли и събирането на средства?

- Да.

- Имате ли представа вие лично колко средства събрахте?

- Не. Защото всеки слага чек в плик и го предава запечатан. Всеки може да даде и 5, и 10, и 20 долара, но ние не знаем колко.

- Какво ще стане, ако спечели пак Буш?

- Дайте да говорим какво ще стане, ако спечели Кери. Ако спечели Кери, тази армия от безработни хора ще бъде насочена към нови работни места. През тези 4 години много работни места бяха закрити, сега тенденцията ще се обърне. После ще бъдат намалени вноските за здравното осигуряване за семействата с ниски доходи. По отношение на лекарствените средства - това е лукс за американците, много от тях купуваха лекарствата в Канада. Ще имаме достъпно лечение. Войната в Ирак - мисля, че Кери ще привлече на своя страна, не бих казала Франция и Германия, но останалите страни, които са членки на НАТО. На съвършено нова основа ще бъдат поставени взаимоотношенията.

- За България какво ще означава победата на Кери?

- За България победа на Кери значи много. Той ще се отвори все повече и повече към Европа, ще се допитва до тези малки страни, които бяха толерантни към Америка, няма да им диктува. Мисля, че сътрудничеството между двете страни ще бъде поставено на нова основа. Клинтън при завръщането си от България беше невероятно възхитен, че вижда една малка страна, толкова добронамерена към Америка във всяко отношение.

- Да, обаче Клинтън се опитваше да упражнява лидерство, а не хегемония. Нима ще бъдат преодолени отношенията господар-слуга?

- Да! Това е най-точното определение. Ще има по-толерантни и равностойни отношения.

- Имате много приятели в България. Те, ако можеха да гласуват, за кого биха гласували?

- Знаете ли, аз съм малко изненадана, защото тук при една среща с приятели един човек, който научи, че работя в щаба на Кери, каза с погнуса: "Абе за комуниста ли Кери???" Което ме отврати, стресна и си казах: господи, нима е възможно да продължава тази конфронтация? И аз бях сложена в тази категория, този човек отказа да говори с мен. Невероятно. Не можех да повярвам...