Не. Никога няма да се намери рационално обяснение защо партията на българското село - БЗНС-НС, която има повече история, отколкото настояще и бъдеще, се превърна в ключов фактор в българската десница. В най-желан коалиционен партньор.

Кризата на същата тази десница блесна в събота сутринта, когато мастити политици като Иван Костов, Надежда Михайлова и Стефан Софиянски се подредиха на опашка, за да дръпнат сълзливи речи пред 34-я конгрес на БЗНС-НС. Речи, с които много искаха да спечелят сърцата на 800 сдружени делегати от третата възраст.

След ухажването пък се стигна до абсурдния момент, в който същите тези земеделци, схващайки абсолютно правилно своята прекалено нарастнала политическа тежест, великодушно решиха да си изберат партньор за изборите. ВМРО, ССД, БЗНС на Пинчев...

А великите политици Костов, Михайлова и Софиянски трепетно чакаха да видят дали госпожа Мозер ще бъде така добра да ги хареса. Дали са се представили добре пред нея. А някога те бяха Командири, бяха Валяци, бяха Кардинали.



Великата оранжева гвардия бе на висота.



Тя спокойно и трезво реши съдбата на хленчещите. Поряза Костов, поощри Софиянски, отхвърли "Гергьовден", зарадва СДС и ВМРО. И доуби този странен Народен съюз, който едно време Мозер сключи със Стефан Савов.

На практика, земеделците не само решиха с кого ще влязат в коалиция - те решиха как ще изглежда цялата българска десница преди и след парламентарните избори. Нещо повече, сдружените земеделци предопределиха висшата политика при действието на 40-ото Народно събрание.

БЗНС-НС отива на изборите в предизборна коалиция със ССД на Стефан Софиянски и ВМРО на Красимир Каракачанов. Разбира се, ако Анастасия Мозер се съобрази с избора на собствения си конгрес. Тя не е задължена да го направи, но вероятно накрая ще кандиса да зареже Костов и Праматарски. Мозер командва земеделците от цели 12 години и на всеки Архангеловден, когато дядовците и бабите се събират в НДК, тя има неприятности. Все някой иска да я сваля, все някой се бунтува в партията й. Госпожата не се нуждае от партийни проблеми, а пък и коалицията ССД-ВМРО-БЗНС дава известна сигурност.



Земеделците развързаха ръцете на всички вдясно



Сините ще играят сами, но депутатите им в следващия парламент нямат никакви морални, идейни и политически проблеми да образуват десен блок с новата коалиция. Филип Димитров и Петър Стоянов отдавна работят за това. Надежда Михайлова няма да пропусне да отиграе тази топка - да се включи в широка, дясна, следизборна коалиция, която окончателно ще превърне Иван Костов в заблудена овца, в изолациониста от кюшето.

Командира ще остане сам. Костов съвсем очаквано не реагира на призива на експремиера Филип Димитров от страниците на "Сега" - да размисли и да се върне в СДС. На пръв прочит ДСБ губи от решението на земеделците. Но истината е, че от години Костов работи точно за това - да бъде сам, да бъде уникален, да избяга от десния фон, който през годините от син стана сив.

Въпреки че не беше предпочетена от земеделците, въпреки че Мозер не понася царя, управляващата днес коалиция НДСВ-ДПС също е доволна от решението на БЗНС-НС. Конституирането на коалиция ССД-ВМРО-БЗНС и евентуалната й следизборна игра със СДС дава по-голям шанс за



избистрянето на онзи митичен десен Голиат,



който ще се изправи срещу социалистическите фаворити. На практика, коалиционното решение на земеделците превърна десните в основен кандидат за мандат за съставяне на правителство. Ако БСП не успее да достигне 50-те процента, до изборите въпросът ще е само един - кой ще се класира втори. Защото президентът-социалист не е длъжен да дава проучвателен мандат на партията, която е трета на изборите. Това го пише в конституцията.

След избистрянето около земеделците и тяхната политическа тежест на изборния хоризонт, има само още едно неясно нещо в десния политически свят. И това е срещата, която Надежда Михайлова си организира на 10-и ноември с 10 малки партии. Единствената реална полза от подобни сгледи е възможността СДС да пришие предизборно към себе си няколко бивши седесари. За какво са му тези "файтони" - не е ясно. И без това организациите им, притиснати от новия закон за политическите партии, са тръгнали смело към историята. А може би затам се е запътил и СДС?