Кантонизацията на Македония започва покрай новото териториално деление, но македонците не стават за швейцарци. Те предпочетоха политиците да решават съдбата им, а не сами да поемат отговорност чрез референдум.

В какви случаи е прието да се изпращат правителствени поздравления? Обикновено при успех. Великобритания обаче е на път да въведе нов етикет в международните отношения - правителството на Тони Блеър поздрави вчера Македония за... неуспеха на референдума за запазване на старото териториално устройство на страната.

Скопие не се обиди. Напротив, управляващите политици се почувстваха поласкани, че са се харесали на Запада, който открито застана зад приетия през август Закон за новото териториално деление. По мнението на преобладаващата част от славянското население той разделя бившата югорепублика по етнически признак.

Всъщност провалът на референдума може да се разглежда и като

успех, само че за албанците,



които са една четвърт от двумилионното население на Македония. Новият закон определя границите така, че те стават мнозинство в 16 от 80 общини. Там, където над 20 на сто от населението е албанско, градовете стават двуезични. Това означава не само имената на улиците да бъдат изписани на македонски и на албански, а и повече власт за албанците на местно равнище. Законът им дава контрол върху образованието, здравеопазването и местното икономическо развитие в тези общини.

Такъв е и смисълът на новия закон - да импулсира интегрирането на бързо множащото се албанско население, което сега живее напълно изолирано в отделни градове, села и квартали. Това положение още повече ги отдалечава от славянското население и неслучайно там, където те са сами, се вее албанският национален флаг с двуглавия орел, а не македонският.



Прилагането на новия закон няма да е лека задача



Очаква се силен отпор от страна на националистически настроените опозиционни сили, които държаха общините да останат 123, и така да се запази "етническата чистота" в тях. Струга например, която подобно на Скопие трябва да стане двуезична в резултат на сливането с няколко околни села, смята да се провъзгласи за независим град-държава. Тя едва ли ще се превърне в Монако на Балканите, но е ярък пример за чувствата, които владеят сърцата на македонците, особено след 7-месечната война, която завърши през лятото на 2001 г. с подписването на Охридското мирно споразумение. Тогава албанските бунтовници се съгласиха да сложат оръжие срещу гаранции за повече права и участие в управлението на страната.

Новият закон за териториалната подялба на Македония е част от постигнатото тогава с посредничеството на Запада споразумение. Евентуален успех на референдума срещу него щеше да означава провал и на Охридския мир.

Перспективата Македония отново да се плъзне по пътя на етническото противопоставяне



сериозно изплаши Запада



Усилията му щяха да идат на вятъра. От всички посоки заваляха предупреждения, че евентуален успех на всенародното допитване ще сложи точка на евроатлантическите стремежи на младата държава и в крайна сметка ще я постави в международна изолация.

Три дни преди вота, с риск да вбесят Гърция, Съединените щати последваха с 12-годишно закъснение примера на България и признаха страната с конституционното й име Република Македония. Това направо опияни хората и в махмурлука си след всенародните тържества мнозина забравиха да излязат и да гласуват. Албанците, макар че не се развълнуваха особено от вашингтонската благословия, си имаха директива: бойкот! И така - провал за опозицията, успех за управляващата коалиция. На премиера Хари Костов няма да му се налага да подава оставка, както се бе зарекъл, ако избирателите бяха отхвърлили закона за териториалното устройство.

И след Охридското споразумение имаше остри реакции от страна на славянското население, че е извършено предателство срещу него. Тогава хулите бяха срещу политиците. Сега няма на кого да се сърдят - всенародното допитване изми съвестта на политическата класа.