|
До тук - добре. Но през последната седмица се случиха странни неща, които са на път да хвърлят
сянката на съмнение върху прозрачността и обективността
на процедурата.
Най-напред от ръка на ръка тръгнаха таблици със сравнения между параметрите на предварителните оферти, подадени от кандидатите в първия кръг. После пък избухна скандал между енергийното министерство и Агенцията за приватизация за условията на продажбата по-нататък. Накрая стана ясно, че и системата на оценяване на офертите не е най-добрата и може да има вредни последици за отрасъла.
Агенцията за приватизация определено е подходила необичайно към продажбата на топлофикациите. Така например още в предварителните, необвързващи, оферти кандидатите е трябвало да посочат параметри, които ще бъдат оценявани и на финалната права. За цената се дават 60 точки, за инвестициите - 25, за опит в ютилити сектора - 5, а за крайната цена на топлинната енергия - 10, обясни вчера шефът на Агенцията за приватизацията (АП) Атанас Бангачев. Изтичането на информацията кой какво предлага вече опорочава процедурата, защото кандидатите ще знаят какво и как да променят, за да изпреварят конкурентите. Естествено най-големи възможности за маневри ще имат фирмите, които правят изчисления "на око" с цел да спечелят на всяка цена. Сериозните компании пресмятат всичко предварително и се движат в точно определени граници, за да бъде инвестицията им рентабилна.
Обикновено при двустепенен конкурс първият етап е само за отсяване на действителните кандидати от случайните. Затова досега АП изискваше доказателства за финансовата стабилност на кандидата и евентуално - за опит в съответния бранш. Още повече, че по време на първия кръг кандидатите имат достъп до ограничен правно-икономически анализ на дружествата. Подробна информация получават само допуснатите до втория кръг и затова едва на него се искат сериозни оферти.
Неизвестно защо точно при топлофикациите се прави двустепенен конкурс, при който
няма да има предварително отсяване.
Преди седмица Бангачев заяви, че всички кандидати ще бъдат допуснати до подаване на окончателни оферти.
Де юре няма нарушение на нормативните документи. Наредбата за търговете и конкурсите, която действа от 2003 г., не предвижда задължително сертифициране за участие в окончателната надпревара. Право на приватизиращия орган е да прецени дали да го направи. Наредбата дори не указва дали решението за сертифициране трябва да бъде взето от приватизиращия орган преди процедурата или може и впоследствие.
Странното в случая е, че този пропуск на нормативната уредба е използван при продажбата на активи, които общественият интерес изисква в никакъв случай да не бъдат купени от случайни фирми, регистрирани в последния момент, а от опитни инвеститори. Задължително сертифициране имаше например при продажбата на електроразпределенията. Не е ясно защо при топлофикациите подходът е друг.
Нито енергийното ведомство, нито АП желаят
да поемат отговорността за забърканата каша.
Вчера Бангачев заяви, че предварителна селекция на кандидатите няма да се прави, защото енергийното министерство не е поискало. А то не е поискало, защото не е очаквало такъв голям интерес. Топлофикацията в Ловеч например беше пусната на търг през 2002 г. и не се появи нито един кандидат.
От енергийното министерство категорично опровергават това. "Ние предложихме писмено да има такава селекция и то достатъчно навреме. И досега няма отговор. Няма писмо, в което да сме се отказвали от това искане", твърди шефката на дирекция "Програми и структурна реформа" в енергийното министерство Иванка Диловска.
Според Атанас Бангачев обаче едва след подаване на предварителните оферти, енергийното министерство е поискало да се направи предварително отсяване само на техническите предложения и до подаване на финансови оферти да се допуснат кандидатите, събрали минимум 70 точки. Шеф-приватизаторът смята, че критериите, които предлага енергийното министерство, са неизмерими и дори неясни. Става въпрос за оценки на стратегия за развитие на купуваното дружество, на мястото му в корпоративната структура на купувача, на пазарната политика и на финансовата стратегия на кандидата. При започнала вече процедура такива допълнителни изисквания не могат да се поставят, твърди Бангачев.
Приватизационното ведомство възприема като разумно само едно от предложенията - освен инвестициите да се измерва и цената на топлинната енергия. Това ще се прави низходящо, т.е. колкото по-висока е очакваната крайна цена на топлинната енергия, толкова по-ниска да е окончателната оценка. Обяснението е, че това е възпираща мярка пред кандидатите да не надуват много инвестициите, които
няма как да се избият освен през цената на парното.
Малката подробност обаче е, че цената на парното се оценява за следващите 2 години, а инвестициите - за 3 години. Т.е. излиза, че в продължение на 2 години след сделката купувачът ще спазва ангажимента да поддържа определена цена на парното, а обещаните инвестиции могат да бъдат изпълнени и на третата година. Това означава, че най-големите разходи инвеститорът ще направи именно на третата година, а те ще се отразят на цената на парното едва на четвъртата година от приватизационната сделка.
Именно това се оценява от енергийното ведомство като неправилно. "Нашето предложение беше за средна цена за 5-годишен период, защото това е стандартният хоризонт в този бизнес. А сега се получава, че две години купувачът ще трябва да държи една и съща цена на парното, защото така го задължава приватизационният договор, а след това да става каквото ще", коментира Диловска.
Другата любопитна подробност е, че така замислената процедура
превръща Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) в безгласен орган.
По закон всяка година топлофикационните дружества трябва да кандидатстват пред ДКЕР за нови цени и да представят отчет за направените инвестиции. В крайната цена се отразяват само онези вложения, които ДКЕР е признала. В случая комисията ще трябва да тръгва от една предварително зададена крайна цена на топлинната енергия, а за инвестиции да признава всички разходи, които дружествата са направили, стига да отговарят на сумата, посочена в приватизационния договор. Точно от този подход енергетиката вече години наред се опитва да излезе. Защото противното означава топлофикациите да продължат да харчат за фолкпевици и да начисляват тези разходи в сметките на гражданите.
Най-лошото е, че приватизацията мина вече през подобни препятствия и би следвало поуката отдавна да е извлечена. По време на предишното правителство АП продаде няколко ВЕЦ, като в приватизационните договори бяха записани определени инвестиции. Когато собствениците на централите представиха първия си отчет пред ДКЕР, обосновавайки по този начин цената, която трябва да им плати НЕК за тока, се оказа, че повечето от инвестициите са напълно излишни. ДКЕР не им ги призна, но собствениците на ВЕЦ се оплакаха, че ако не ги изпълнят, трябва да платят неустойки за неизпълнение на приватизационния договор. Накрая трябваше да заведат дела срещу ДКЕР и да се стигне до унизителни пазарлъци, от които в крайна сметка загубите понесе цялата енергийна система, т.е. потребителят.
Освен опорочена обаче процедурата за приватизация на топлофикациите изглежда и напълно безсмислена. Защото същите резултати биха били постигнати и с най-обикновен търг. Вместо да се организира двустепенен конкурс, между чийто първи и втори етап няма никаква очевидна разлика. Освен ако, разбира се, целта не е съвсем друга - да спечели не най-добрият, а точно определен кандидат.
|