На 1000 жители днес в ЕС се падат средно по 4,8 регистрирани брака и 1,8 развода. За сравнение през 80-те, когато кризата на семейството е в разгара си, браковете на същия брой население от Стария континент са 8, а разводите - под 0,7. След 60-те, само за двайсетина години, разводите нарастват шесткратно във Великобритания, петкратно в Холандия, тройно във Франция, Норвегия и Белгия и се удвояват в Германия, Австрия, Швеция и Швейцария, сочи европейската статистика. От 10 брака в началото на новия век 4 се разтрогват, докато в средата на 60-те само един е приключвал с развод.

Към тази нещастна за вековната брачна институция тенденция трябва да прибавим и разрастващото се в последните години неофициализирано съжителство - т. нар. конкубинат, - който трудно попада в графите на статистиците. Смята се, че всяка 6-а двойка в Европа (15%) живее без официално регистриран брак, само на граждански договори и дори без тях.

Допреди десетина години социолозите в развитите страни бяха повече от убедени, че бракът наистина доживява последните си дни. През 90-те обаче разпадът на "най-малката клетка на обществото" (според добре известния израз) се забави и дори претърпя известен регрес. Оказа се все пак, че няма толкова бързо да се отървем от консервативната отживелица -



сватбата, която дори отново е на мода



Навсякъде в Европа се наблюдава девалвация на разводите, твърдят брачните специалисти. Както и при женитбите, моделът, на който често се подражава, са звездите - филмови, музикални, спортни, модели и прочие знаменитости. Сватбата е шоу, разводът - само неговият финал. В артистичния свят той често изпреварва края на медения месец.

Честите разводи отразяват новите характеристики на брака: лицемерието се отрича, двойката не е готова да прави компромиси, нито да се преструва. Мнението на околните не е на почит, децата и общите вещи също не са мотив двама души да останат заедно. Да се ожениш вече не означава да станеш доживотен затворник.

Успоредно с дедраматизирането на разтрогването на брака се наблюдава и упадък на юридическата процедура на търсене на вина. На практика се преминава от развод-санкция към развод-лекарство или просто констатация за крах.

В основата на тази еволюция е придобитата автономност от жените. Фактът, че дамите днес работят наравно с мъжете и могат да бъдат финансово самостоятелни, им даде свобода,



включително и правото да не се омъжват



Сега повече отвсякога встъпването в брак е въпрос на личен избор, а не на родителски или обществен натиск. Да предложиш брак е признак по-скоро на романтичност и доказателство, че това е голямата любов на живота ти, различна от краткотрайните авантюри. Тъкмо защото бракът не е задължителен, го направи малко по-привлекателен.

Днешната булка не е на 20. Напротив, младоженците често имат "история" зад гърба си. Предишни бракове не променят особено нещата. Покачва се и възрастта, на която младите хора се женят за първи път. През 2000 г. "тя" е средно 28 години (срещу 23 години през 80-те), а "той" - на 30,2.

Драмата започва когато и мъжът, и жената започнат да ползват правото да ръководят съдбата си, без да се съобразяват със своята половинка. Но в същото време не желаят да се лишат от любим човек. Прекрачвайки границата, която разделя съжителството от брака, сватбените авантюристи с изненада откриват, че са навлезли в нова територия, чиито правила трябва тепърва да разучат. Така идеята за брака като договор между две страни, като компромис между две личности вече си пробива път.

Дори решението да имаш дете не е задължително свързано със сключването на брак. Във Франция например 45% от децата през 2000 година са родени от двойки без брак (57% от първите деца). Съвместното съжителство преди сватбата, което в средата на 60-те е било характерно само за 10% от двойките,



вече е доминиращият модел



- 9 от 10 двойки в Европа живеят в свободен съюз преди женитбата. В същото време проучвания показват, че около 60% от мъжете и жените, които нямат брак, нямат и деца. Начело в списъка на държавите с най-малко официализирани съжителства са Белгия, Швеция, Словения и Латвия - около 4 на 1000.

Парадоксът е, че европейските страни с най-много разводи се оказват и най-плодовитите. Според демографите това е така, тъй като вторият брак обикновено има непременна цел - раждане на дете. В Испания и Италия, където хората традиционно се развеждат по-рядко, през последните 2-3 години са се появили по-малко бебета, отколкото във Франция, която надмина европейския шампион Ирландия въпреки солидната цифра на разводите си.

Професионалната нестабилност и липсата на работа имат огромно влияние за скъсването между европейските двойки, сочат различни социологически изследвания. Английско проучване показва, че безработицата увеличава директно 2-3 пъти риска от разтрогване на брака още до втората година от регистрирането на борсата на труда. Друга обща тенденция за европейските държави след колебания и спадове в началото на 90-те и след премахването на границите е, че женитбите с чужденци отново растат. През 2000 г. те вече надхвърлят 10%.

В "изкуството да се разведеш", както и в това да намериш подходящия партньор въпреки съхранените различия и "странности" в някои части на Европа, за които в близкото минало се снимаха филми, се наблюдава все по-голямо



разнообразие във възгледите на хората



- ако трябва да резюмираме. Все по-сложни стават и постбрачните отношения. Въпреки липсата на обобщени социологически данни за континента проучвания в отделни държави отличават няколко условни "типажа": изоставени, които понасят своето положение (самотни майки или разведени бащи); независими, които избират или приемат своето положение (самотни майки и доброволно разведени); конфликтни случаи, при които раздялата или изборът на родител, получил правата за отглеждане на детето, поражда сериозни ексцесии. Има и друг случай - разбиращи се, при които разтрогването на брака и отглеждането на детето е с консенсус. Според специалистите последните са от най-висшите обществени и професионални среди, но в същото време хич не са нетипични.

Семейните раздели всъщност не зависят от процедурата на развод, сочат фактите. С изключение само на Ирландия до 1995 г., където разводът е забранен.

Въпреки съхранените отличия в правното регулиране на разводите в европейските страни т. нар. "хармонизация" на законодателствата в рамките на Европейския съюз навлиза и в тази сфера. През 2001 г. например министрите на правосъдието одобриха разработения от европейските юристи



единен регламент за официална раздяла на двойки,



които са от две различни националности. Той сложи точка на двойствеността на юрисдикцията - противоречивите съдебни решения на отделните страни-членки, както и издаваните в САЩ и в ЕС. От тази дата един-единствен европейски съдия вече се произнася върху развода и правата за отглеждане на децата. Компетенциите получи районният съд по постоянно местоживеене на бившите съпрузи, преди тяхната раздяла. Съдебното решение вече се признава автоматично, без да трябва да се легализира или потвърждава от съда в другата държава.

Казусът възникна не заради някакъв теоретичен спор, а след като доста специализирани адвокати сигнализираха, че



двойките са изкушени да "делокализират" процедурата



на развода, избирайки държава, в която тя ще им е най-изгодна - както за подателя на иска, така дори и за двете страни. Повсеместната тенденция към опростяване на процедурата принуди Европейската комисия да си даде сметка за съществените различия, залегнали в националните законодателства, станали причина за възникването на случаи на различно третиране. Например в Дания и Норвегия разводът по взаимно съгласие се решава основно от административните власти (но не и в Швеция, където разводът е изключително юридически). Във всички европейски държави спорните разводи винаги се решават в съда.

Както и в други области, в брака и разводите



ние, българите, "вървим" със закъснение от 10-15 години



От 1990 г. насам сватбите у нас са намалели два пъти. През миналата година 32 000 двойки са се решили да кажат "да". Средната възраст, на която българите днес правят тази решителна крачка, се доближава плътно до европейската - 28 години. Същото се отнася и до появилите се на бял свят бебета без законния подпис на мама и татко - близо 40% за 2003 г. Само че техният брой е значително по-малък от този в Западна Европа. Причината са икономическите проблеми, твърдят демографите. Днес младите българи отлагат старта на семейния живот и раждането на деца за "по-добри времена". Обратният медал на тази тенденция е, че сънародниците ни се развеждат също по-рядко. От 1990 г. насам разводите са намалели три пъти.