|
- Обстоятелството, че успяхме да достигнем до второ четене, вече е успех. Законопроектът на политическо движение "Социалдемократи" бе внесен през пролетта на 2002 г. Той беше мотивиран от несъразмерно за мащабите на България голям брой политически партии (332 към момента) и най-вече лошите практики в тяхната дейност. Към настоящия момент текстовете, които поставят по-завишени критерии, са приети - за иницииране на политическа партия са необходими 50 души, за учредяване 500, а за регистрация 5000. Трудностите възникнаха около имуществото и клубовете на партиите, предоставени от държавата. Нашето разбиране е, че практиката на преотдаване под наем на помещения, предоставени за политическа дейност, е вредна, защото партиите неоснователно се облагодетелстват за сметка на данъкоплатеца. Надявам се, че Народното събрание ще се окаже на равнище и ще приложи европейските стандарти, а не критериите от последните 15 години.
- Миналата седмица 84 представители на бизнеса предложиха броят на народните представители да бъде намален на 100. Как се отнасяте към тази идея?
- Подкрепям без колебание дискусия за качеството на българския парламент. От Великото народно събрание досега наблюдаваме ясно изразена негативна селекция на народните представители. Основна вина за това имат политическите партии, тъй като системата е пропорционална и, когото партиите сложат в листите, този избират и хората. За мен проблемът е комплексен и не се свежда само до броя на депутатите. Много важна е избирателната система.
- Мажоритарният вот би ли променил нещата?
- Да, много съществено, но не във вярната посока. При чиста мажоритарна система вие практически имате двупартиен модел. Най-типичен пример е САЩ. Европейската традиция е по-различна. В тази област няма унифицирани правила. Всяка държава е суверенна сама да определя начина, по който функционира нейната политическа система, в частност избирането на парламента. Поради това няма и такава преговорна глава с Европейския съюз. България е напълно свободна да избира коя от утвърдените европейски практики да следва.
- Според вас кой е най-удачният избор?
- Аз лично съм убеден привърженик на немската избирателна система. Някои я наричат "мерцедесът" на избирателните системи. Тя е пропорционална с много засилен мажоритарен елемент. Половината от депутатите в Бундестага се избират по мажоритарен принцип, а останалите - от национална листа, където фигурират и първите. Така, хем партиите имат влияние върху подреждането на своите кандидати, хем хората избират личности, а не листи, които някой вместо тях е наредил. Проблемът с въвеждането на системата у нас е Конституцията - математическият модел на системата не предполага фиксиран брой депутати.
- Какви други европейски практики са възможни у нас?
- Като избирателна система не виждам по-добра. Но едно посещение в Лондон през миналата седмица заедно с мои колеги от различни парламентарни групи ми даде много нови идеи в областта на стандартите на обществения живот. По тази тема бяхме поканени от Британската асоциация за Централна и Източна Европа.
Великобритания е установена демокрация с дълбоки традиции и развито гражданско общество. Трудно е да се сравняваме, но може да се стремим към достигнатото от нея. Например, създаването на етичен кодекс на народния представител е нещо изключително важно за качествената работа на парламента. Там такъв кодекс съществува за депутатите, за държавните служители и за представителите на местната власт. Обществото има пълен контрол върху дейността на тези, които е избрало, или на които плаща заплати да защитават неговите интереси. Сигурно малцина у нас знаят, че една независима комисия, съставена от хора с голямо обществено доверие и само с по един представител на партиите, има правото при нарушаване на етичния кодекс да ограничи и даже да прекрати мандата на депутат. Всичко, абсолютно всичко, свързано с финансирането на политическата дейност и политиците, е прозрачно. Някой у нас би казал, че е дребнавост да декларираш подаръци и даже дребни разходи, свързани с дейността ти, но погледнато от друга страна, дребнав ли е бил Левски в отчитането на грошовете? Защо тогава ние сме имали този български пример, а сега трябва да се позоваваме на британския опит за същото. Изобщо, когато става дума за обществени средства, които по традиция се харчат у нас с най-лека ръка, отчетността следва да бъде изключително прецизна. Нито нравите ни, нито законът в момента изискват това.
- Виждате ли в инициативата на бизнеса потенциал за промени в тази посока?
- Определено да. От самото създаване на политическо движение "Социалдемократи" ние поддържаме активни връзки с бизнеса. Някои от авторите на тази инициатива са свидетели на искрените ни усилия да променим статуквото. Важното в случая е, че се чува един нов глас - гласът на българските делови среди. Това е много важно. Ще поясня защо. Преди 15 години активната част от обществото ни се раздели условно на две групи - едните се захванаха с политика, а другите с бизнес. За негативната селекция на така наречената политическа класа вече стана дума. Бих добавил и това, че самото общество изискваше все по-малко и все по-малко от нея. Всъщност, да бъдеш политик у нас през годините на конфронтацията не беше особено трудно. Тъкмо обратното важи за тези, които преминаха през икономическата, правната и моралната джунгла на прехода. Не само оцеляха, но и успяха да създадат тук, в България, образци и продукти от европейско и световно равнище. Тази прослойка от хора все повече се приема от обществото. Тя все повече ще влияе и върху политиката. Не като си създава партии, а като изразява убедително обществения интерес.
