|
Село Кожари е по-близо до границата с Гърция, отколкото до населено място в България. Табелата, сочеща отклонението от пътя Девин-Доспат, отбелязва, че до .ОЖ... има 19 километра. На някои карти пък дори не е посочено, че до селото стига път. Кожари е в края на един от пътищата в Родопите, прекъснати от пороите миналата седмица. На същия път се намират Ягодинската пещера и ждрело, което остава в сънищата на туриста и формира светогледа на хората, минаващи редовно оттам.
Как се лекуват 180-те жители на това скрито от света село?
Най-близкият лекарски кабинет за Кожари и още няколко села в района е в село Борино. Пътува се около 40-50 минути. Там са двамата общопрактикуващи лекари Митко Хаджиев и Митко Караилиев. Специалисти, болнично лечение и спешна помощ има в Девин - на над 30 километра планински завои. Джипитата обаче са наели фелдшери, които оказват първа помощ и помагат както могат на хората от отдалечените села. В Кожари наричат личния си лекар Митко, а фелдшера Асен Чутков - доктора.
Основният проблем е "Бърза помощ", смята д-р Митко Каралилиев. При спешен случай се вика линейка от Девин или се тръгва с частен превоз. Към общините има и линейки, само че пациентът трябва да си плати бензина. Понякога стават и двете - тръгва кола и по пътя пресреща "Бърза помощ".
А ако няма път? 2-3 дни Кожари и съседното Буйново бяха откъснати от света - шосето беше пропаднало. Ако на някой се е наложило да ползва медицинска помощ?
"Мен са ползвали. Но не стана нужда да се ходи до Борино или по-нататък", спокойно обяснява фелдшерът Чутков. Освен това има черен път и УАЗ-ка, които може да се ползват при нужда, допълва той.
"Като придойде реката, кофти се получава, няма обходни пътища. В такива случаи стоиш и чакаш. Но пътят бързо се отваря. Може ден-два да няма достъп, но няма проблеми. По принцип през зимата пътят е проходим", също спокойно казва Митко Караилиев.
Ако някой получи инфаркт и пътят е затворен? "Първата помощ ще я дадем. Транспорт може да осигурим, но е най-малко 4 часа до Девин по черния път. Имали сме такива случаи, но просто сме си вършили работата", железен е фелдшерът. Джипито също твърди, че досега не е имало сериозен инцидент заради трудния достъп.
"Фелдшерът е един вид джипи за селата",
казва лекарят. "Определено върша цялата работа", отсича Чутков. "Ние не ползваме друга лекарска помощ. Джипито го ползваме само да ни дава рецепти", включват се и жителите на Кожари в лицето на работещата в кметството Сълзица.
Асен Чутков отговаря за Кожари и съседното Буйново, или общо за около 600 души. Търсят го за всичко и са му предани. Преди 20 години дори е израждал, помагал е и при нужда от ветеринар.
"Там е болката. Джипито в Борино не върши нищо спрямо нас. Отивам там за направление. 7 часа съм чакал пред кабинета. Отвън 50 човека, никой не ми отстъпва ред, защото съм дошъл отдалеч. Не ми трябва на мен джипи в Борино, трябва ми тук. Ето този ми е джипито на мен", пали се безработният Юри и сочи фелдшера. Сълзица също се разгорещява: "До ден-днешен няма негова диагноза, която не се е потвърдила. А като отида на лекар, диагнозите им винаги са грешни." "36-годишен опит има той като лекар", допълва Юри. "Джипито идва един път в годината при нас", твърди той и смята, че трябва фелдшерът да е джипи на селото. Което е невъзможно по закон. Фелдшерите са медицински лица, оказват първа помощ, но не могат да лекуват или изписват медикаменти.
Лекар не иска да поеме само Кожари и Буйново плюс съседната Ягодина - хората са малко и здравната каса ще му плаща недостатъчно пари, за да поддържа практика с медицинска сестра и добър транспорт. "В момента съм сестра, акушерка, санитарка, фелдшер и джипи", пояснява фелдшерът. Включително лекува и по телефона - дистанционно обяснил на Сълзица как да бие инжекция на жена пред алергичен шок.
Хората са възмутени от това, че трябва да плащат транспорт до джипито или за спешни случаи, но дори се радват, че сами поставят животоспасяващи инжекции. "Кога иначе ще се науча", радостно казва Сълзица. В София едва ли разказът би звучал със същия хвалебствен за медицинското лице тон.
Но някои неща са еднакви навсякъде
"Най-вероятно след Нова година ще се откажа", отсича Чутков. Заради хората без здравни осигуровки ще паднат доходите на джипитата и те няма да могат да плащат на фелдшерите. Чутков дори чул идея тепърва лекарят да му поема само осигуровките, а той да си изкарва прехраната с прегледи на неосигурени пациенти. "А осигурените? Тях кой ще лекува?", пита фелдшерът.
50% от хората в Кожари и съседното Буйново нямат здравни осигуровки. Още не са посмели да потърсят здравна помощ. Според ценоразписа за един преглед неосигурен се таксуват 4 лв. Какъв е този абсурд - хем не работиш, хем плащаш здравни осигуровки, чуди се фелдшерът. Тегли чертата - за самоосигуряващите се в отдалечен район като този вноската излиза двойно. 12 лв. е самата осигуровка. Тя трябва да се внася по банков път, а банка - естествено - в Кожари няма. Трябва да се иде до Борино или Девин - още 10 лв. 2 лв. струва банковият превод. Общо 24 лв., ако се осигуряваш ежемесечно.
Понастоящем фелдшерът получава 150 лв. от личния лекар. Джипито обяснява, че му плаща заплата и осигуровки според парите, които идват от здравната каса за броя хора, които обслужва Чутков.
"Те за един ден толкова изкарват на гъбата", споделя впоследствие под сурдинка фелдшерът по адрес на съселяните си, които се прехранват от бране на гъби. "За 150 лв. направете си сметка какво работя - 7 дни от седмицата 24 часа медицинско осигуряване - за спешните случаи. Дори не си ползвам правото на почивен ден", обяснява фелдшерът. "Не. Не! Пари не искам." Хората уверено твърдят същото. И натурално дори не помагат на Чутков - "само шишарки се раждат тук". Какво пък, може и ние да сме твърде увредени от градския манталитет.
А какво е личният лекар?
Макар и в отдалечен район, д-р Митко Караилиев си има предостатъчно работа. Той и другият личен лекар имат по около 2000 пациенти. "Е, чак пък веднъж годишно да се ходи в Кожари...", отвръща дистанционно той на недоволните в селото. "Тук едва успяваме да смогнем, като имаме възможност, обикаляме по селата. Ако има спешен случай, качвам се на моята кола и отивам. Ако не е спешно, фелдшерите се оправят. Кой може да издържи психически и физически - за всяка болка да ходиш по селата", недоволства Караилиев.
Както пред всеки кабинет на джипи, и при него има опашки. "Пациентите обаче отказват да разберат, че единственият вариант да не се чака при лекаря е той да не обръща внимание на болните и да ги претупва за по 5 минути", пояснява Караилиев.
Работата на село си има и специфики. "Каква е разликата между моята практика и тези в Девин? Там има "Бърза помощ", а тук ролята на "Бърза помощ" я играя аз. Тук ние сме всичко - и майка, и баща, специалисти за всичко. Пациентите малко преиграват - искат вкъщи на крак някой да им занесе рецептата. Това е малко злоупотреба с реформата. Никой не идва да види как работим. За нас няма почивка, събота, неделя. Общината никога не е останала без лекар, включително и за туристите. Големият проблем е, че се разсъждава, съдейки по София и Пловдив", размишлява Караилиев почти като фелдшера.
Лекарят разбива един от най-несправедливите стереотипи, наложени покрай здравната реформа - огромните доходи на джипитата. Караилиев получава 2000 лв. месечно от здравната каса. 1100 лв. отиват за заплати и осигуровки на медицинската сестра, акушерката, шофьора, фелдшерите, прислужничката. Като се спаднат и разходите за ток, бензин, телефони, бумащина, чисто остават около 400 лв. в най-добрия случай. "Обикновено са 250-300 лв.", допълва лекарят.
Влюбените в Родопите вероятно смятат, че тук хората не боледуват. "От всичко боледуват - рак, епилепсия, хронични болести", клати глава докторът и се умълчава. "Лошо. Много", мърмори под носа си.
Противно на лавината от недоволство никой - нито фелдшерът, нито лекарят, и най-важното - пациентите - не смята, че има пострадали от трудния достъп. "Нямаме изтърван човек с инфаркт или инсулт. Нашата община не може да се оплаче", повтаря Караилиев. Защото е много лесно да прехвърлиш вината от природата върху лекаря или фелдшера - както често става в големите градове.
|
|
|