|
А, и се договориха, че като спечелят изборите, ще направят Надежда Михайлова премиер. Както обича да се изразява Любо Дилов-син - защото е единственият мъж в СДС. Чак и на Софиянски му се наложи да се съгласи. Самата Надежда се въздържа от коментар дали би приела, но пък и не казва какво ще се случи, ако въпреки желанието за победа, нещата не се стекат според предварителните планове. Ще бъде ли отново опозиция или ще направи компромис да влезе в бъдещ кабинет с политически противници, за да не остави властта в ръцете на БСП.
Идеята за общ съюз между Софиянски, Дилов, Мозер, Каракачанов и Надежда е също толкова ексцентрична, колкото и предишни опити, макар и в малко по-различна конфигурация.
Ако все пак се стигне до обединение,
никак не е трудно да се предположи какво ще се случи после. Достатъчно е да си припомним ставащото в общината, откакто столичният кмет получи подкрепа за трети мандат - заплахите за разрушаване на умаления вариант на дясната коалиция са непрекъснати.
Все ще се намерят някои нови "Софийски имоти", за да се разпадне крехкото равновесие. По-скоро ще бъде ненормално това да не се случи. Как ли ще си партнират Софиянски и Дилов в бъдещ кабинет, след като трудно се понасят на общинско ниво? Шефът на "Гергьовден" от много време се дразни дори от усмивката на Софиянски и се чуди, като се знае какво се случва в общината, на какво толкова се смее кметът. Затова някак подозрително изглежда доброто настроение, което двамата демонстрираха при подписването на обща програма за управление на София тези дни.
Преди няколко дни Анастасия Мозер пък бе категорична, че няма да приеме обединение под нечия шапка, както се стреми СДС. След което предпочете да обърне повече внимание на Красимир Каракачанов, Софиянски и бившия й опонент Георги Пинчев. Мозер много се пази да не я заподозрат в залитане към определена политическа сила. За разлика от партньора си Александър Праматарски, тя не показа явни пристрастия към Костов при напускането му на СДС, но и не даде да се разбере, че е изцяло на страната на Надежда. Така дъщерята на Г.М. Димитров излезе най-безболезнено от ситуацията и остави останалите да наддават за подкрепата й.
Изказването й обаче е ясен сигнал, че не бива да се разчита винаги на безрезервната й подкрепа. Участниците в активния политически живот знаят, че
Мозер е любител на обтекаемите ходове
Никой не каза чия е идеята да се питат социолозите с колко коалиции да се явят десните партии, но майчинството й като нищо е на земеделката. Така поне временно, и докато се поизчистят отношенията между партньорите, ще спрат споровете кой в коя група да се саморазпредели.
Всъщност доста от политиците могат да завидят на дипломатичността на земеделката. След като направи реверанс към Софиянски, се срещна и с Костов, за да уточни общите цели на едно бъдещо сътрудничество. Първите две са стандартните - завършване на модернизацията на страната, започната от ОДС, и спиране на БСП от настъплението към властта. Третата обаче дава хляб за размисъл - недопускане на Симеон Сакскобургготски да спечели втори мандат. Никъде не се споменава дали двамата са обсъждали ще се търси ли бъдещо сътрудничество с НДСВ след вота, но от казаното от Костов се подразбира, че не е променил отношението си към сегашния кабинет. Мозер пък не пожела да каже категорично дали НДСВ има шанс да спечели подкрепата й.
Едва ли Софиянски се е зарадвал на другата й инициатива - да посредничи при евентуален съюз между Праматарски, Каракачанов и Иван Костов, както намекна. В тази конфигурация няма как да се побере и лидерът на ССД.
Разбира се, и на Мозер ще й се наложи да сключи съюз с друг политически субект, за да си гарантира още един мандат в парламента. Но тя си отвоюва правото да не й се налагат силово.
Има нещо сбъркано в цялата постройка на готвения съюз. Да, вярно е, че непрекъснато се говори за програми, но и те, както и всичко останало, са толкова пожелателни и с толкова много "ако", че е трудно да се прогнозира как ще се превърнат в общ документ, под който да сложат подписите си лидерите на съответните партии. Залисани в играта "Кой е по-по-най", политическите водачи нямат охота да свършат най-важното - да намерят свързващото звено между избирателите на формациите си. Очевидно е, че
понятието "десни" не е достатъчно
Който намери отговора на този въпрос, той ще овладее механизмите за печеленето на избори. Защото общото между гласоподавателите на Софиянски, които са от средите на бизнеса и сред жителите на големите градове, е твърде малко с тези на Мозер, например. Най-близък по нагласа и проблеми на земеделците извън останалите БЗНС-та е електоратът на Доган. Засега обаче той не е сред поканените. Конференцията на балканските турци пък показа, че бившите заместници на Доган - Гюнер Тахир и Осман Октай, залагат на Костов.
Седем години след разпада на ОДС експремиерът се опитва да свърши сам работата по привличането на гласовете на българските турци. Костов обясни, че етническият модел на Ахмед Доган не струва, съобщи, че застава зад правата и свободите на хората с арабски имена и за да покаже, че не говори празни приказки, отиде на изселническия форум. И в тази конфигурация обаче има нещо доста ненормално.
Изселническите гласове са важни, но по-важно е да спечели вотът на живеещите тук - те са основната маса от електората на Доган. Ако се съди по опита при изборите за 38-ото Народно събрание, Тахир не успя да изпълни програмата максимум на Костов да привлече за каузата недоволните от ДПС и донесе на тогавашното СДС доста под очакваното. Партията на Октай пък е твърде нова и още не се е доказала на избори. Остава открит и много по-важният проблем - достатъчно ли е Октай и Тахир да напуснат ръководството на ДПС, за да се дистанцират от политиката на Доган. Как Костов ще убеди симпатизантите си, че има промяна в отношението му към партията на етническите турци и какво е новото в двете крила на ДПС.
Октай продължава да е символ на несбъднатото ОДС,
още повече, че бившият заместник водеше преговорите между СДС и формацията на Доган. Не идват ли избирателите на НДПС и "Демократично крило" от същите среди?
Ексцентричният експеримент с коалицията "Баба, дядо и внуче" пък показа, че е невъзможно да се съвместят модерните идеи за капитализъм с човешко лице с представите за политически лагери, комунисти, ченгета, Държавна сигурност и прочие "любими" теми на земеделците. Нито хората на Мозер разбраха нахаканите юпита на Любо Дилов-син, нито гергьовденци - тях. Резултатът от мероприятието бе, че шоуто нямаше как да победи в условия на избори. То може само да поотлее гласове, да позабавлява, но и да разколебае твърдите гласоподаватели. Засега обаче не е измислен по-добър начин да се завъртиш в политическия живот, ако не се явиш на избори. Вотът е удобна възможност да се гради авторитет, особено ако е придружен с определен успех. А "Гергьовден" се яви вече в няколко конфигурации - с ВМРО, с Мозер и Надежда, дори се заигра с Яне-яневото БЗНС. Дилов-син търсеше алтернативата на синьо-червеното управление, но в крайна сметка предпочете да заложи на дясносиньото.
След 15 г. демокрация
безпринципните коалиции в България са по-скоро правило,
отколкото изключение. Затова и политическите лидери предпочитат непрекъснато да връщат разговора към миналото.
Ако Петър Стоянов, Филип Димитров и Едвин Сугарев толкова държат да се знае, че СДС продължава да е опозиция на НДСВ, как тогава ще обяснят идеята за привличането на партията на Сакскобургготски и анонса за общо управление след изборите? Как ще убедиш избирателите си, че си склонен да забравиш "дребните" различия, за да не допуснеш БСП на власт? Та нали в НДСВ има както бивши социалисти, така и бивши седесари. Миш-машът, който създаде за няколко месеца бившият монарх през 2001-ва, имаше едно обединяващо звено - него самия. Кое ще е то при евентуално коалиране - пак ли Симеон?
Липсата на ясна визия за принципите на печелене на гласове, или по-скоро отсъствието на принципи и размитата граница между политически опоненти и възможни партньори, постигна едно - отлив на желаещи да си губят времето с ходене пред урните. Хората разбират, че не можеш да защитаваш в еднаква степен правата на едрия бизнес и тези на обикновения гражданин или тютюнопроизводителя от Източните Родопи, както обещават всички. Но предизборните репетиции продължават. А до вота догодина има достатъчно време, за да се появят още някои кандидати за славата.
---
Любен Дилов пред националната конференция на "Гергьовден":
България има спешна нужда от нов политически проект, който да даде ясна перспектива на поне две поколения напред и да осигури достойно настояще на възрастните в момента хора. В следващите 5 г. само силно дясно правителство трябва да постави началото на обращението на негативните демографски тенденции в България. Мястото на ДСБ е в рамките на една обща десница.
|
Тим по-обстойно е разнищил въпроса.
). Та с две думи там се показва, че ако някой иска да елиминира НДСВ (или Царя, който както предпочита 
), начинът е коалиция СДС-БСП. Ами да си кажат г-дата антикомунисти, това ли имат предвид? 
