Виновни ли са британските журналисти от Би Би Си, че снимаха тайно Иван Славков, за да го уличат в склонност към корупция? Виновен ли е румънският репортер, че надникна в потайностите на граничната търговия със скрита камера? Съдът може да установи вината им и по конституция, която защитава правото на личността да не бъде снимана и записвана без нейно съгласие, и по чл. 339/а от Наказателния кодекс. Той провъзгласява, че "който без надлежно разрешение, което се изисква по закон, произвежда, използва, продава или държи специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация, се наказва с лишаване от свобода до три години".
И какво следва? Да вкараме в затвора румънеца и да поискаме правна помощ от Лондон да ни достави за същата цел и британския оператор на Би Би Си?
Журналистите не се ползват с никаква специална защита, когато изпълняват задълженията си, и следователно подлежат на преследване по закона като всички други граждани. Възникналите казуси изглеждат толкова елементарни, че би трябвало да не предизвикват спор. Но спор има. А това показва, че някъде се получава сблъсък между интересите на обществото и правото.
Очевидно хората искат да знаят нещо, което им се забранява. Очевидно корупцията ще процъфтява, докато законът й гарантира, че никой няма право да я изкарва на светло, преди да се е произнесъл съдът, който пък също може да затъне в корупция.
На кого принадлежи информацията?
Информацията трябва да се третира не като стока, а като основно право на гражданите, обяви през 1993 г. Съветът на Европа. Най-голямата европейска организация, която през 1992 г. първа отвори вратите си за следтоталитарна България, прие в своята Парламентарна асамблея "Резолюция 1003 относно етиката на журналистиката", където разви разбирането си за информацията в съвременното общество. Според нея "държавните власти не бива да смятат, че са собственици на информацията". Но и че "нито редакторите, нито собствениците на медии, нито журналистите не бива да смятат, че информацията им принадлежи".
Информацията в медиите не е нищо друго освен отражение на текущото състояние на обществото. Тя произтича от него и е предназначена за него. Следователно му принадлежи. Медиите изпълняват ролята на нервна система в обществения организъм, която регистрира промените в него и му помага да се ориентира какво е състоянието му и как да реагира.
В сравнение с властите понятието общество е по-широко. Властите съществуват не заради себе си, а заради интересите на обществото. Това се отнася и до неофициалната "четвърта власт", както се самоопределя журналистиката. Всяка от тях може да изпълнява коректно функциите си, но може и да злоупотребява с особените си пълномощия, за да задоволява своите по-тесни интереси. Затова обществото се нуждае от контролни механизми. То трябва да знае какво вършат властите от негово име.
В цитираната резолюция на ПАСЕ чл. 25 посочва: "В професията на журналиста целта не оправдава средствата; информацията трябва да бъде получавана по законен и морален начин." Тук проблемът се свежда не до поведението на журналиста, а до
качеството на законите
Ако законите са написани така, че да нарушават обществените интереси и да обслужват групови интереси, значи проблемът е в тях, а не в журналистите. Задачата на журналистите е да покажат, че и законотворците като всички други могат да дават некачествена продукция. Но обществото не е длъжно да се задоволява с нея.
Затова в журналистическите етични кодекси, които нерядко вървят на крачка пред правото, се насърчава журналистическата решителност дори с риск това да струва скъпо на журналиста. Така например, във Франция още от 1918 г. журналистите са записали в своя етичен кодекс, че няма да разкриват поверителните си източници на информация, но френските закони едва напоследък са склонни да им признаят това право. Междувременно много журналисти са си изпатили за тази дързост.
През последните години в европейската юридическа мисъл се налага схващането, че когато журналистите действат на границата на закона, съдът винаги трябва да преценява дали са били водени от "обществен интерес", или от други подбуди. Проблемът на българската правозащитна система е, че все още не е узряла да възприеме понятието "обществен интерес". Трябва ли обаче за неин срам журналистите да започнат да лежат по затворите заради свои публикации, за да се усетят нашите законотворци и магистрати, че има случаи, когато не работят в полза на обществото, а му вредят?
Изключително едностранчив коментар. Целият текст е посветен единствено на журналистическите проблеми. Тук няма никакъв "сблъсък между интересите на обществото и правото", а сблъсък само между щенията на гилдията и действащите закони.
От текста не става ясно само журналистите ли трябва да получат право да използват СРС? За да осветляват корупцията. Ако това е желанието на автора - то определено става дума за някакво много ограничено лобиране. Ясна защита на професионални интереси.
Ако искате СРС да се използва от всички, то определено трябва да имате предвид, че под "всички" се включват и полицията, и спецслужбите, и съседа, който точно в този момент наднича през прозореца ви.
със тая разлика че отворените не я купуват ! 
