Все още учените спорят как точно са изчезнали от земния пейзаж динозаврите. Не са уточнили и кога нашият маймуноподобен прадядо е изострил ръбовете на кремъчен камък, за да го превърне в средство за оцеляване... Далечните епохи не обичат да разкриват всичките си тайни.
В днешната епоха е актуален не по-малко дискусионният въпрос - откъде се пръкна у нас точно този политически елит? И какви сечива използва той вече толкова години за собствено оцеляване? Как стана така, че този елит умело превърна голямата промяна у нас в подмяна на човешките добродетели? И защо честните български политици се броят на пръсти - та вече са на път да изчезнат като динозаврите?
Ето че поставеният в началото въпрос се оказа въпрос-матрьошка - питаш за едно нещо, а вътре още питанки.
Моето скромно мнение е, че появата на днешния ни елит съвпада с началото на държавен неолит. Само в една новокаменна епоха хората, избрани за държавници, не искат да мислят за самото съществуване на държавата. Напротив - нашите политици непрекъснато показват искрен стремеж да разтурят всичко читаво у нас, за да не остане в държавата камък върху камък.
Май и камъните не бяха оставени на спокойствие. Най-напред беше използван крайпътният трошляк, с който политическите лидери енергично замеряха своите опоненти. Целта беше да се получи политическо разделение и душевна суматоха в народа.
След това с първобитен кремъчен чук беше разбита на дребен чакъл икономиката ни. Така, че да могат да преминат отгоре й хищни приватизатори, кредитни милионери, улични хиени и други мутанти.
После бяха загладени някои ръбове в новокаменните закони. За да се получи гранитно единство между представителите на елита - били те политици, мафиоти, магистрати или най-обикновени бандити.
А куп продажни социолози и медии имаха за задача всекидневно да изчукват от неудобните факти фин пясък, който да хвърлят в очите на хората. Появиха се и литератори, чиято цел беше да напишат неолитни творби, изпълнени с неолитни безсмислици. В поезията ни цъфнаха бисери като "фалосът на мойта майка", а стилистиката на родната проза замириса на зле поддържана обществена тоалетна.
В културното пространство се развилня приматска чалга и ханшовитите движения на кючека започнаха да увенчават всяко парвенюшко празненство. Телевизията не пропусна нито един каприз на маймуноподобната мода. По синия екран започнаха да се появяват и примати, които уринират и онанират пред милион мигащи очи.
Материалната нищета подаде ръка на духовната мизерия.
Така беше поставено всеобщото начало на днешния Неолит. Този важен период беше характеризиран от един представител на политическия елит като "контролиран тип демокрация" във време на икономическа и морална криза. Пак според този откровен господин сега "в България цари тотален политически разврат"...
Друг специалист по неолитните въпроси каза по радиото, че нашият политически елит "използува различни корупционни практики" и "редица незаконови похвати". Бихме могли да преведем на по-ясен език казаното - по днешните държавни върхове се краде и за умрелите.
Връх сред тези върхове е, разбира се, най-елитният наш политик, пожелал да приватизира даже каменистия връх Мусала.
Неслучайно един разумен депутатски глас заяви в парламента, че днешна България е вече "частно дружество с неограничена безотговорност". Всъщност това беше само малка реплика в поредната трагикомична пиеса. Докато в парламента се замеряха със словесни камъни, десетина политически мутанти ни смаяха с безгръбначната си пластичност и жаждата си да превземат върха на корупционната верига. А някои партийни лидери непрекъснато правеха прибежки от ляво в дясно и обратно.
Вече разбрахме, че в епохата на днешния неолит е трудно да се определи кои политически формации са леви и кои - десни.
Оказа се, че всички са предимно левови. Според онази древна поговорка: "Интересът клати феса". Самият фес също не криеше свои левови интереси...Неолитните политици нямаха способност да решат нито един важен въпрос на обществото, но успяваха добре да организират своето лично щастие. Едни си отиваха, други идваха, но "корупционните практики" оставаха...
Всъщност - няма какво да се чудим. Нашият политически елит непрекъснато създава и мултиплицира фауна от хищни себеподобни. Горе - битка на интереси, а долу ние, свити в подножията, живеем в страх за физическото си оцеляване и бавно затъваме в приматска простотия...
Българският Неолит прави всичко възможно тази епоха да е вечна.















