Премахната е погибелната пречка по пътя на България от Босфора към Брюксел. Падна (макар и от 2014 г. нататък - след договорения с Еврокомисията 7-годишен отлагателен период) конституционното запрещение чужденци да купуват българска земеделска земя. Но вместо да сложи край на дебата, решението на парламента сякаш отприщи споровете по сакралния въпрос. И още по-странно - едва подали вот срещу ограничението, скъпите на сърцата и джобовете ни народни избраници решиха:



ще сътворят нови, подробни забрани



и режими. Вече се пише нов Закон за земята да заприщи зейналата пролука. Там ще се каже кой и как може да стане дворянин (т.е. собственик на парче земя) у нас. Значи сега му е времето да помислим какво искаме да постигнем със закона, кой печели и кой губи от налаганите ограничения. Най-лесно се виждат губещите от забраните - всички, които имат земя за продан. Колкото по-рестриктивен е режимът за продажбите, толкова по-свито остава търсенето, задържа се и ръстът на цените. Параноята, че тълпи чужденци ще се втурнат "да ни изкупят на безценица", и диктуваната от нея възбрана всъщност не премахва, а поддържа "безценицата". (Впрочем цената на земята у нас вече не е толкова ниска и е съвсем близо до нивата на новите европейци от Полша и Унгария.) Ясно е, че дори чужденец да стане собственик на българска земя, няма да я отнесе на рамо вкъщи. Законът трябва да се бори



срещу злоупотребата, а не срещу употребата



на земята по естественото й предназначение. Няма нищо по-радостно от това да се заселят у нас колонии от европейски фермери, за да работят земята, която са си купили. Друг е въпросът, че малцина купуват земя, за да я обработват. Повечето "инвеститори" имат доста по-прозаичната цел да купят сега евтино, за да продават после по-скъпо, без да ги е грижа в какъв пущинак се превръща междувременно имотът. Този "бизнесмодел" трябва да преследва законът. Такава семпла практика е вредна и с нея има полза да се бори законът. Но не само когато обектът е земеделска земя, същите мерки трябва да се прилагат за всяка недвижимост. Впрочем преди някой европеизатор да нададе дежурния клик "Европа не дава да налагаме на собственика какво да прави със собствеността си", нека припомним, че повечето страни в ЕС имат доста стриктни



изисквания за ползване и поддържане



на недвижимата собственост. Задължение да се обработва земеделската земя и да се поддържат в приличен вид другите недвижими имоти е наложено на собствениците - местни или чужденци - в Австрия, Англия, Белгия, Германия, Дания, Исландия, Испания, Малта, Норвегия, Унгария, Франция, а в Швеция дори имат регистър на немарливите собственици и съдът може да забрани на записаните в него да купят имот, за който има опасност да не се грижат. Във всяка от казаните страни за занемарена собственост глобяват яко. Ако и това не помогне, собствеността просто се отнема и се продава на пазара. Затова изглеждат така китни и подредени тамошните градчета и села, а дори да не са засадени в момента, нивите се поддържат и не запустяват. Никакво европейско законодателство не пречи да се приложат същите правила и у нас. Всъщност



единственото изискване на Европа



към българските закони за собствеността е гражданите на другите държави от съюза да не се третират у нас като чужденци. Това не пречи за граждани на всяка друга държава да останат в сила по-строги критерии за покупка на имоти. В Австрия например чужденецът извън ЕС може да купи имот само с разрешение на регионалната служба за сделки с недвижимости. Така че въпросът не е дали може или не може българският законодател да налага забрани и изисквания към своите и чуждите граждани, а опира до смисъла на прилаганите мерки. Опасно ще е, ако новият закон се пише само за да се създадат нови пречки за изрядните собственици - били те чужденци или чистокръвни шопи. Така само ще се отворят нови хранилки за чиновници. Засега в коридорите на властта се обсъжда само едно



модерно законодателно решение



за поземлените сделки. Предвижда се пълни права да купуват у нас всякаква земя да получат гражданите на държави от ЕС, както и на всички други държави, които на реципрочна основа са предоставили същото право на българи. Същото правило приеха неотдавна в Литва. Но законодателят не бива да спре дотук, защото имаме нужда от разумна уредба на цялата недвижима собственост: не "закон за земята", а закон за недвижимите имоти трябва да се напише. А докато министри и депутати го творят, всички трябва да внимаваме и да реагираме по-остро, ако усетим, че се пръква поредна административна стръвница.