Джон Негропонте, номиниран от президента Джордж Буш за супершеф на 15-те разузнавателни служби в САЩ, изглежда спорен избор. 65-годишният Джон Димитри Негропонте, син на гръцки корабен магнат, е известен с това, че има склонност да поставя политическите интереси над професионализма. Такова мнение изразиха редица специалисти в тази област, след като в четвъртък Буш обяви своя избор в лицето на досегашния посланик в Багдад.

А целта на занятието беше точно обратната. Идеята да се създаде поста за "цар" на разузнаването на САЩ дойде след трагедията на 11 септември 2001 г. Тя беше основна част от препоръките на независимите експерти, разследвали причините на този провал на разузнавачите. Номинирайки Негропонте, Буш даде да се разбере, че смята да превърне поста на директор на националното разузнаване в действителен властови център, като Негропонте ще управлява бюджета на 15-те разузнавателни служби, и ще носи отговорност за ежедневните брифинги по въпросите за сигурността в Белия дом.

Но каква информация ще достига до бюрото на Буш? Ако съдим по поведението на Негропонте, като посланик в Багдад, там той, според запознати, е спирал телеграми на шефовете на разузнаването в Багдад. Посланикът възразявал рязко на песимистичните доклади на ЦРУ за положението там и за силата на съпротивата. Вместо това



той изпращал оптимистични доклади във Вашингтон



Може би така той заслужи и повишението си... Говорителят на Белия дом Скот Маклелан разказа, че Буш се сближил с Негропонте при ежеседмичните си телефонни разговори с Багдад.

Като посланик в Ирак Негропонте "пое" щафетата от гражданския управител на САЩ за Ирак Пол Бремър. Уви, посланикът не успя да създаде представа, че играе роля, различна от тази на губернатора. Той превърна американската дипломатическа мисия там в най-голямата в света, в състав над 3000 души. Към тях са прикрепени всички важни служби на изграждащата се иракска администрация, която изглежда е самостоятелна, след като пита посолството какви решения да взема.

Дотук черните краски преобладават. Възможно е враговете на Негропонте да са прекалено гласовити. Но и преди Ирак, още през 80-те години, за Негропонте изобилстват сведения, че като посланик в Хондурас е спирал информации за Вашингтон по темата за нарушенията на човешките права и даже за масови убийства, извършвани от ескадроните на смъртта, подкрепяни от тамошното правителство. Тогава то беше съюзник на САЩ в прикритата война срещу левичарското сандинистко правителство в Никарагуа. Твърди се още, че Негропонте е замесен в



снабдяването с оръжия на никарагуанските контри



Това става ясно от разсекретени документи за нашумелия скандал "Иран-контри". Всъщност Негропонте никога не е работил пряко в разузнаването, но като дипломат в Хондурас е имал най-тесни връзки с ЦРУ. Дейността на Вашингтон в Централна Америка в този период остава една от най-безславните глави в новата история на Щатите.

"Той е един изтънчен мошеник. Дейността на Негропонте в Хондурас беше пълна с извъртания и измами". Това са думи на Лари Бърнс, който го познава от този период, и сега работи в мозъчен тръст във Вашингтон. Томас Борхе, бивш вътрешен министър на сандинистите и лидер на Сандинистката партия, казва, че Негропонте е "най-ефикасният и идеален представител на примитивната политика в областта на международната сигурност на администрацията на Буш".

Достигналата до Сената лоша слава на посланика в Хондурас за малко не му попречи да получи престижния пост постоянен представител на САЩ в ООН. Неговото изслушване в Сената бе многократно отлагано по многозначителен начин.

Спасиха го събитията от 11 септември 2001 г., когато в Сената загубиха интерес към подробностите и набързо гласуваха предложението на президента.

Като контрапункт на всичко това в личен план



Хондурас е може би най-светлият период за Джон Димитри



и неговата съпруга Даяна, дъщеря на шефа на една от най-големите британски фирми в областта на производството на стомана. Там бездетното семейство осиновява пет хондураски деца.

След като Негропонте пое високия пост в ООН, американските отношения със световната организация достигнаха най-големия си упадък. Стигнало се беше дотам, че неоконсерватори около Буш открито призоваха нова организация от типа на "коалицията на желаещите" да замени ООН. Тогава гръмна огромен шпионски скандал: британска преводачка издаде, че САЩ подслушват представителите на страните от Съвета за сигурност.

Днес от "царя" на разузнаването се очаква да намери решение на споровете и съперничествата между службите и особено между ЦРУ и Пентагона, които контролират 80% от бюджета на разузнаването. Позициите на Пентагона, които Доналд Ръмсфелд не желае да бъдат отслабвани, ще бъдат гарантирани от заместника на Негропонте - генерал Майкъл Хейдън. Според анализатори губещият ще се окаже шефът на ЦРУ Портър Гос, за когото новите назначения не са благоприятни.

Първото дипломатическо назначение на Негропонте е било във Виетнам. Любопитно е, че



Ричард Холбрук е работил в един кабинет с него



във Виетнам и много години след това му предаде работата си като постоянен представител на ООН.

Основен проблем при управлението на Буш е информацията. Ако се съди по речите на президента, желаното често е представяно като действително, което личи особено по отношение на Ирак. Новият супершеф на разузнаването ще трябва да даде на президента ключа към някои особено трудни въпроси. Освен Ирак и истинските възможности на "Ал Кайда", това са истинското състояние на ядрените програми на Иран и Северна Корея. Ключ, който може да задейства решаването на кризите, но може и да задейства бомбата с часовников механизъм, която ще избухне в ръцете на Америка и на света.