България не бе пощадена от управниците си, и от всичките тези стотици отговорни чиновници и техните ръководители, които получават заплатите и привилегиите си от парите на данъкоплатците.

Последните дни могат само да ни накарат да се молим усилно да не ни се случва нещо, което да е дори бледо копие на това, което стана в Ню Йорк, Мадрид, Москва или Лондон.

Абсурдната история с боклука показа, че властта не е готова да се справя с кризи и че законодателството е слабо.

Кметът и областният управител обявиха почти едновременно кризисно положение по сравнително новия Закон за управление на кризите. И какво се оказа на практика. Че няма правилник за прилагане на закона, че липсват предвижданите национална система за управление на кризи, комисия за подпомагане и възстановяване при кризи към Министерски съвет, областни и общински съвети по сигурността и управление при кризи. Няма и "сили за реагиране при кризи и средствата за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи на територията на общината".

Законът за кризите позволява употреба на сила и оръжие единствено при "заплаха от терористични действия или от употреба на оръжие за масово унищожение". При това тя е само "като крайна мярка, съответстваща на заплахата". Или, казано иначе, и в общи линии той е безполезен.

Наводненията в няколко района на страната показаха, че

системата за управление на кризите е сбъркана.

Засегнатите общини са принудени да просят пари. Лъснаха противоречията и дори непоносимостта между Гражданска защита и пожарната. Правителството си правеше оглушки.

Не се появи нито един министър сред хората с разрушените къщи. А в предизборната кампания какво министерско газене с ботуши в калта падаше.

Но сега правителството мисли повече за съмнителни имотни сделки, отколкото за покрив на неколкостотин души.

Държавната машина буксува.

Правителството е в оставка, ключови министри са всъщност и депутати. Днес се събира парламентът, който през глава трябва да приема нови закони, но по-първо ще трябва да се занимае с новия кабинет. Колко ли ще трае това...

Остава ни да се молим да минем между капките - на наводненията, на тероризма, на управленското безхаберие.