--------
"Всеки има право да търси, получава и разпространява информация... Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват законен интерес."

Из Конституция на Република България
---

Едва ли може да има спор, че информацията е едно от най-ценните неща в обществото. Всеки човек поне няколко пъти в живота си е искал да има достъп до някакви данни, но се е боял да си ги потърси от опасение, че по презумпция ще му бъдат отказани. Очевидно е, че цари някакво примирение, че информацията е тайна, че е недостъпна, че администрацията може да я скрие безпроблемно.
Това примирение битува и в момента, независимо че законът за достъп до обществената информация е в сила от пет години. Той бе първият от т. нар. информационни закони и бе последван от законите за защита на личните данни и за защита на класифицираната информация. Въпреки че всичките тези актове по-скоро засекретиха държавата, отколкото я направиха по-прозрачна, то не може да се отрече, че в момента има сравнително сериозен лост, чрез който се търси успешно информация.
Затова този закон трябва да се използва постоянно, ако искаме наистина администрацията да работи на светло, а не да се крие

зад стената на дебелите папки

и тайни. Факт е, че има и много обезсърчителни моменти. Например - вече две години след подписването му, някъде из съдилищата и правителството е искането за достъп до договора с Краун ейджънтс за експертна помощ при управлението на митниците. Има и много други преписки, които отлежават с месеци в чиновнически бюра. В същото време обаче много от отказите на администрацията започнаха да падат след атака в съда. Нещо повече. В по-голяма част от случаите магистратите започнаха да действат в полза на прозрачността. Така бе осъден вътрешният министър да даде достъп до архива на Държавна сигурност, осъден бе и Висшият съдебен съвет да направи публични заседанията си, спечелено бе дело и срещу Външно министерство да даде гласност на нотите, разменяни между България и Испания за гражданството на Симеон Сакскобургготски. Програма "Достъп до информацията" пък направи темата за прозрачните институции и документи наистина важна - и чрез съвети, и чрез помощ при по-завързани случаи. През последните години тя помогна на много хора и юридически лица при достъпа до информация и при съдебните битки след отказ да бъдат дадени искани данни.
Въпреки това няма спор, че е необходимо усъвършенстване на закона за достъп до обществена информация. Трябва да се намалят ограниченията и забраните в него, да се направи стройна и систематична процедура, по която да се получават исканите данни. Необходимо е обаче да се използва моментът и да се създаде практика, включително и съдебна, която ясно да покаже, че тайните в държавата трябва да стават по-малко. Всеки човек трябва да се възползва от правото си

да търси и получава информация,

която в огромната си част от случаите е събирана с неговите данъци. Въпреки пречките, това занимание е просто и сравнително евтино.
Законът за достъп до обществената информация позволява на всеки пълнолетен български гражданин и на всяко юридическо лице да поиска и да получи достъп до данни, без да е необходимо да доказва какъвто и да е конкретен личен или законен интерес. Задължени да дават тази информация са:
- всички държавни органи;
- органите на местното самоуправление - кметове, общински съвети;
- публичноправни субекти - например: здравната каса, осигурителния институт, Централната избирателна комисия, прокуратурата и т. н.
Освен всички тях задължени да предоставят информация са и физическите и юридически лица, когато извършваната от тях дейност е финансирана от държавния бюджет - например фирми, изпълняващи обществени поръчки.
Може да се иска всяка информация независимо от вида на нейния носител, която се създава или съхранява от изброените задължени лица. Може да са заповеди на министри или кметове, решения на правителството или на общинските съвети, отчети, статистически данни и т. н. Могат да се искат и съпътстваща информация - мнения при изработването на даден документ, бележки, препоръки, становища.
Законът позволява

информация да се иска и устно, и писмено

Разбира се, при устното питане се лишавате от възможността да оспорвате пред съда евентуален директен или мълчалив отказ. Затова винаги е по-добре да искате писмено. Процедурата е безплатна с изключение на разходите по това на какъв носител ще се предостави информация. Писменото искане за достъп до информация става със заявление. В него задължително трябва да бъде посочен адрес за кореспонденция, името на лицето или наименованието на организацията, която търси информация. Задължително е да има и описание на исканата информация, както и в каква форма трябва да бъде предоставена. Дори липсата на един от тези атрибути може да доведе до трудно атакуем отказ, защото законът дава възможност искането да бъде оставено без разглеждане. За да е успешно искането би помогнало посочването на датите и номерата на търсените документи, техния издател и т. н.
От важно значене е заявлението да получи входящ номер. Ако някъде откажат поставяне на номер, по-добре е заявлението да бъде изпратено по пощата с обратна разписка. Тя играе ролята на входящ номер и в случай на отказ за достъп на информация

ще може да се използва за атакуване пред съда

Според закона заявление трябва да получи отговор задължително в рамките на 14 календарни дни.
Възможно е обаче да се получи уведомление за уточняване на искането, което трябва да се направи в 30-дневен срок. Ако той бъде пропуснат, искането ще бъде оставено без разглеждане. Може да се получи и съобщение, че срокът ще бъде увеличен. Това става в случаите, когато исканата информация е в много голям обем, или пък трябва да се пита трето лице дали е съгласно да се предоставят негови лични данни. Това удължаване може да е обаче само с 14 дни или общо 28 дни от подаването на заявлението до датата, в която информацията се дължи.
Информация може да бъде отказана, ако е класифицирана като държавна или обществена информация, ако е търговска тайна
или засяга права на други граждани, които не са съгласни да се даде информацията. Информация може да бъде отказана и ако е свързана само с подготовка на актове на органите - мнения, консултации, препоръки, становища.

Всеки отказ може обаче да се обжалва в съда

Това се прави пред съответния окръжен съд - ако става дума за акт на кмет, или пред Върховния административен съд - ако е отказано решение на министър или на правителството. Жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването на отказ. Може да има и мълчалив отказ. Той също се обжалва пред съд в същия срок. Съдебната битка тук е далеч по-бърза от стотиците хиляди наказателни и граждански дела. А и както бе отбелязано, засега съдът е на страната на обществения интерес и на прозрачността в държавата.
Затова не жалете чиновника и администрацията, търсете информация, съдете ако ви я отказват.


---каре---
Примерно заявление


До ...
(наименование на институцията, от която се иска информация)


Заявление за достъп до информация от...
(трите имена на искащия или наименованието на юридическото лице, от чието име се иска информацията, точен адрес, пощенски код, град - ако искате може да посочите електронен адрес, телефон или факс за връзка)

На основание Закона за достъп до обществената информация желая да ми бъде предоставена информация относно ...
(тук описвате необходимата ви информация. Ако знаете какви документи търсите, то бихте могли да ги изредите).

След това посочвате, че желаната от вас информация искате да ви бъде предоставена в някоя или едновременно във всичките от следните форми:

- преглед на информация - оригинал или копие
- устна справка
- копие на хартиен носител
- копие на технически носител

Дата

С уважени (подпис)

Град


---КАРЕ---

Тарифа

Законът определя, че трябва да се заплащат разходите по предоставяне на информация. Има издадена специална заповед номер 10 на министъра на финансите от януари 2001 г., която е още валидна и определя нормативите.
Ако поискате информацията на дискета, то за една бройка трябва да платите 1,20 лв.*. Ако е на CD - 5 лв. на бройка. Ако информацията се подава по електронна поща, то за 1 МВ се плащат 30 стотинки. Ако се разпечатва на А4 - 12 стотинки за една страница. Ксерокопието е 9 стотинки на страница, а ако се получава по факс - 60 стотинки на страница. Информация, предоставена на видеокасета струва 4,9 лв. плюс стойността на записа - по 25 стотинки на минута. Ако е на аудиокасета - 1,60 лв. и по 25 стотинки на минута. Интересна е цената за устна справка - 1,50 лв. за 15 минути. Писмена справка струва 1.59 лв. за една страница А4.
* Всички стойности са без ДДС.

Благодарение на закона за достъп до обществената информация журналистите имат възможност да следят заседанията на Висшия съдебен съвет, макар и по видеовръзка.

3

746