Вонящите софийски събития разкриха много неочаквани връзки, в това число и тази между боклука и гражданското общество. Нерде Ямбол, нерде Стамбол, ще си каже читателят, ама не е баш така. Защото Ямбол не си изхвърля боклуците в Стамбол, а София ги изхвърля в Суходол. И когато София поживя една седмица в ситуацията, в която Суходол живее от 20 години, някои изведнъж заговориха за биологически тероризъм, национална безотговорност, намеса на полицията и не знам още какво. Апокалиптичните сценарии обаче не са имагинерна величина, а вмирисана реалност. Нейният източник е многогодишното политическо безхаберие и некомпетентност, безконтролната корупция, която принася интересите на гражданите в жертва на частни интереси и калпавото законодателство, което превръща депутатския имунитет в здрава броня срещу търсене на каквато и да било наказателна отговорност.



Играчите



Преди две години жителите на Суходол се възползват от правото си да настояват за чиста и здравословна околна среда. После правят няколко предупредителни протеста, в резултат на което общината взема решение за затваряне на сметището и междувременно се възползва от отсрочката, за да не предприема нищо по причини, които тя тепърва трябва да обясни на гражданите. В резултат част от гражданите - жителите на Суходол - предприемат драстични мерки в настояване решението да се изпълни, а другата, по-голяма част от гражданите - жителите на останалите квартали на София - се оказват на ръба на епидемията. През това време властите се обръщат към полицията, като я призовават да възстанови реда и закона, които те самите са нарушили, защото не са изпълнили собственото си решение, и с това са довели до създаването на тази критична ситуация, а изпълняващият длъжността кмет отива да крънка протестиращите за отстрочка, като се позовава на бедстващата столица, без да го е еня, че местното население бедства от години. Естествено политическите партии не могат да пропуснат такъв шанс, поради което техни представители посещават активно мероприятието, а някои трайно се пришиват към редиците на протестиращите.

Цялата работа, разбира се, се отразява от медиите, с което картинката придобива христоматиен вид на класически конфликт от ония, които даваме на студентите за разиграване.



Отговорностите



За жалост, обаче, не сме изправени пред симулативна, а пред груба политическа игра, в която откровеният цинизъм е по-скоро правило, отколкото изключение, а непоемането на отговорности не само се толерира, но се представя като защита на законността и публичния интерес.

Един бивш кмет, който носи отговорност за създалата се ситуация, и за когото депутатското кресло, а още повече депутатският имунитет създават удобна позиция на външен наблюдател, си позволява да заяви, че няма друг начин за разрешаване на проблема, освен - цитирам по памет - държавата малко да помогне, тоест, полицията да се намеси в защита на кого? На тоя, който не е спазил взетото решение, и против тези, които изискват това спазване.

Изпълняващият длъжността кмет си позволява да заяви пред медиите, че суходолци трябва да проявят разбиране, тъй като какво щяло да се случи, ако столицата подготви контраотряди? И дори ни увери, че вече има доброволци, готови да се включат в тях.

След това се явява представител на неправителствена организация, който изисква беззаконието на протестиращите да спре, защото то застрашава живота и здравето на милион и двеста хиляди човека - за няколкото хиляди в Суходол не си струва да говорим.

Пейзажът добива завършен вид с присъствието на място на политици, които съветват суходолци да не отстъпват, ама без да им обясняват, че ако пламне епидемия, протестиращите не само ще са на топа в устата, но и ще бъдат разглеждани от общественото мнение като отговорни за бедствието.



Проблемът



Ситуацията отново придобива класически вид - този път на образец за манипулативност и отклоняване на вниманието, при който една част от населението се настройва срещу друга част от населението с оглед неидентифициране на онези, които носят истинската отговорност за състоянието на нещата. Това е толкова по-трагично, защото и едните, и другите са потърпевши, но са потърпевши не един от друг, както се опитват да ги убедят, а от някой друг или други. Защото конфликтът не е между две населени места, а между гражданите и безотговорното управление. Ако в България наистина имаше гражданско общество, софиянци щяха да протестират срещу общината, а не срещу суходолци, защото общината, а не жителите на Суходол, носи отговорност за създалата се ситуация. И ако неправителствените организации бяха наистина неправителствени, те щяха да призоват гражданите да направят това.

Като наблюдава създалата се ситуация, човек някак си не може да си обясни къде изчезнаха всички велики екологични организации, които в продължение на 15 години успешно усвояват европейски и национални фондове, и убеждават света, че защитават правото на всички на здравословна и безопасна жизнена среда.

Нататък е ясно. Бе употребена сила и проблемът, според властите, бе решен. Както е казал Тацит, и създадоха пустиня, и я нарекоха мир.

Ето в това е връзката между боклука и гражданското общество. Ако имаше гражданско общество, щяхме да сме наясно, че софиянци и суходолци не са от двете страни на барикадата, както ни убеждават някои, ами са от едната й страна, заедно, защото всеки има право на здравословна и сигурна среда. От другата просто всички са боклуци.