|
Авиокомпаниите, познати под името low cost, евтини или нискобюджетни, предлагат точно такъв превоз - доста по-неудобно от една нормална авиокомпания, но почти на цената на автобусния билет. И в същото време доста по-бързо от автобус.
У нас засега има само една нискобюджетна авиокомпания, която е допусната официално до пазара - унгарската Wizz Air, която ще предлага четири пъти седмично полети между София и Будапеща от 18 септември. Първите 10 000 билета ще струват 1 евро, а след това се очакват цени от порядъка на 30-40 евро в едната посока.
Опитът на друга такава авиокомпания да влезе на българския пазар преди две години се провалиха - офисът на немската Bexx Air бе затворен от икономическата полиция по искане на Комисията за търговия и защита на потребителите. Тогава контролните органи прецениха, че тя нарушава законодателството и, след като прекрати дейността й, хиляди българи останаха измамени.
Несигурността е първата отличителна черта
на евтините авиокомпании. Те нямат законово задължение да извършат полета, за който някой е платил. Такова задължение може да произтече, ако е издаден самолетен билет, а нискобюджетните превозвачи най-често не издават билети. В случай, че някой иска документ за оправдаване на разходите, получава касова бележка или фактура, но не и купон за полета.
А без такъв документ пътникът не може да получи обезщетение, ако полетът не се състои. Според нашия Закон за гражданското въздухоплаване и според международното законодателство няма обезщетение за провален или закъснял полет, ако няма издаден билет. Международните резервационни системи боравят с такива билети, срещу чието издаване редовните авиопревозвачи отчисляват малки суми за международната организация за гражданско въздухоплаване ИАТА, която погасява разходите, ако се случи нещо. От ИАТА авиокомпаниите получават и своето обезщетение, ако качат пътник на друга фирма, която примерно е фалирала или не е могла да лети по някаква друга причина.
При нискобюджетните авиокомпании билетът се резервира или по телефона, или през интернет. След това се плаща, но пътникът не получава нищо - на борда на самолета той показва документа си за самоличност и, щом името, отбелязано на него, фигурира и в списъка, пътникът се брои за "редовен". Липсата на разходи за офиси, билети, продажбата им и т.н. е една от възможностите, които позволяват на нискобюджетните авиокомпании да предлагат нищожни цени.
Разбира се, не може да се твърди, че само заради това пътуването е рисковано. За класическите авиокомпании законът ясно казва, че дължат обезщетение при платен, но непроведен, полет на всеки, на когото са издали билет. То е 300 евро за полети над 3500 км и 150 евро за полети под 3500 км. Обезщетението може да се намали с 50%, ако пътникът приеме да лети с друг полет, който е по-дълъг с 2 часа от платения. Така поне пише в европейската директива и в българския Закон за гражданското въздухоплаване.
Другото основно перо, от което пестят нискобюджетните авиокомпании, е обслужването на самолетите им. Всяко кацане, паркиране, зареждане с гориво, почистване се плащат и колкото по-голямо е летището, толкова по-високи са тези разходи. От конкуренция на цените печелят, за съжаление, летища, които или са прекалено отдалечени от града, или
направо се намират в друго населено място
Wizz Air например предлага полети между Будапеща и полския град Катовице. В скоби след Катовице е изписан Краков, но човек трябва да познава малко географията на страната и да прецени, че Катовице всъщност се намира на 70 километра от Краков. По същия начин стоят нещата и с полета София-Будапеща-Копенхаген, който ще стартира в началото на 2006 г. Самолетът всъщност ще каца в шведския град Малмьо, от който до Копенхаген се пътува с ферибот.
В Париж унгарската авиокомпания каца не на "Орли" или "Шарл дьо Гол", от които до центъра на града има все пак удобни връзки с бързата железница RER, а на малкото и твърде отдалечено летище Бове (Beauvais). То се намира на около 40 километра от центъра на френската столица. Автобусният билет от Бове до един от портовете на Сена - Порт Майо, който може да се приеме за център на френската столица, струва 13 евро и трябва да се резервира поне 24 часа предварително.
С такси разстоянието също може да се вземе, но това ще струва около 140 евро. Пътят с лека кола трае около час и половина-два в зависимост от задръстванията.
За сравнение от "Шарл дьо Гол" има специален влак RER, пътуването с който струва 8 евро и трае около 40 минути до Gare de Nord, намираща се почти в сърцето на града.
Бове по принцип е нещо като летище на евтините авиокомпании. Там кацат също самолетите на RYANAIR, на датската Sterling, на норвежката Norvegian Air Shuttle - все low cost авиокомпании.
Такива летища има в много европейски страни. От разписанието на Wizz Air например се вижда, че в Барселона нейните самолети кацат на летище Girona, във Франкфурт - на летище Hahn, в Лондон - на Luton, в Рим - на Ciampino. За разстоянията и транспортните връзки в тези държави това значи все едно в България самолетите да кацат не в София, а в Пловдив и оттам пътниците да хващат автобуса, който след около час и половина ще ги докара до Орлов мост.
Но дори самолетите да кацат на големите летища, за нискобюджетните авиокомпании обикновено са отредени крайните места за спиране. При огромни летища като парижкото "Шарл дьо Гол" или франкфуртския аеропорт това е едно неудобство в повече, тъй като от единия им край до другия има поне две спирки на метрото.
Другото неудобство е в часовете на излитане и кацане. Разписанията на такива авиокомпании показват, че обикновено става въпрос или за прекалено ранен час на излитане от единия пункт, или за прекалено късен час от другия пункт.
Самолетът на Wizz Air за Будапеща например ще излита в 5.45 часа от летище "София" и ще каца в 6 часа местно време в Будапеща. Обратният полет е от 23.45 часа унгарско време, което прави пристигането в София в 2 часа през нощта. Очевидно е, че това ще стимулира пътуванията с цел бизнес, тъй като по такъв начин става напълно възможно отиването до унгарската столица, свършването на някаква работа и прибирането още същия ден.
Това, за което пътниците обаче трябва
да внимават най-много, са тарифите
Евтините авиокомпании обявяват цените си само за пътуване в едната посока и то без летищните такси. Ако се вземе например промоционалната цена от 1 евро за полет София-Будапеща заедно с летищните такси и като се прибави и обратният полет, се получава цена от 65 евро. Разбира се, това пак е в пъти по-евтино от другите авиокомпании. Най-евтиният билет на "България Ер" например за същия маршрут струва 199 евро. Националният ни превозвач няма самостоятелна линия до Будапеща, а споразумение с унгарската MALEV, което й позволява да разполага с определен брой места в нейните самолети.
Съчетанията между евтина и обикновена авиокомпания са почти невъзможни, ако човек си прави сметката за всеки лев. Wizz Air например ще лети 4 пъти седмично между София и Будапеща, докато MALEV лети всеки ден. Ако някому се налага да отиде до унгарската столица с Wizz Air, а да се върне с MALEV, тарифите са такива, че са по-скоро като наказание - цената на еднопосочен билет на MALEV тръгва от 130 евро нагоре. Принципът, че еднопосочен билет струва много повече от 50% от стойността на двупосочен, се спазва от всички авиокомпании по света.
След края на промоцията билетът София-Будапеща ще тръгва от 29 евро. Което означава, че, заедно с летищните такси и обратния полет, билетът ще е вече около 100 евро. За сравнение сега цената на автобуса, който превозва за десетина часа до унгарската столица и още десетина часа обратно е 150 лв.
Системата за резервиране и плащане на билетите на евтините авиокомпании също има особености. Тя е гъвкава и при нея няма строго определени цени. Резервирането и плащането на билета трябва да стане или много рано - примерно месеци преди полета, или в последния момент. С наближаването на датата на полета цената нараства, за да достигне почти тази на редовните авиопревозвачи. В последния момент преди полета обаче се пускат незаетите места в самолета, които най-често струват много евтино.
Такава например беше практиката на Bexx Air - най-много рекламираната цена всъщност важеше само за първите 20 продадени билета, следващите 20 струваха с по 20 евро повече и т.н. Докато накрая се оказваше, че полетът струва само с 30-40 евро по-евтино, отколкото с друга авиокомпания.
--------
Сметките
Дребен трик, който е повече с маркетингова цел, фигурира например на сайта http://www.poleti.com, през който се резервираха билетите за Bexx Air. Под рубриката "Алтернатива на цените ни" там се мъдри нещо като достъп до световните резервационни системи с доста странни цени. Ако например човек реши да провери колко би му струвал полет от София до Копенхаген и обратно на определени дати, без да се възползва от офертите на евтините авиокомпании, ще излезе, че билетът струва фантастичната сума 1200 евро. Което е прекалено дори за бизнескласа. В действителност такива цени няма и това може да се провери дори по телефона на която и да е туристическа агенция или посредник за продажба на авиобилети. Това, което се разбира от само себе си е, че при евтините авиопревозвачи няма глезотии като кетъринг и дори чашата кафе на борда се плаща отделно. Което обаче е най-несъщественият проблем - за да намалят разходите си през последните години, авиокомпаниите в цял свят престанаха да предлагат нещо повече от сандвич, особено за полети до 2 часа.
|
Каквито и продажни журналисти да си пробват перото.