След балтията, която поряза банковите кредити и (засега със съмнителен успех) напъха заемите в прокрустовото ложе на административните лимити за растеж, вече е време да се потърси нова причина за растящия разрив в платежния баланс на страната. Отсега е ясно, че новият враг на валутното равновесие ще бъде овреме намерен в лицето на дълговете на български частници към чужбина. Миналата година всезнайковците от Международния валутен фонд обявиха, че



кредитът е виновен за дефицита



на външната търговия на България. Понеже банките лакомо кредитирали потреблението, това дало възможност на българските домакинства да напазаруват черни и бели техники, тежки алуминиеви дограми и леки коли, както и по-често да посягат към иноземските храни и облекла. В резултат вносът на стоки само за миналата година нараснал с близо 2 млрд. евро (двойно повече от ръста на износа), та дупката в търговския баланс достигна поредния годишен рекорд от 2.7 млрд. евро. За десетте години от въвеждането на чудотворния механизъм за стабилност "валутен борд" този дефицит тъкмо се е удесеторил - противно на заклинанията на същите международни майстори на валутата, че броени години след отказа на България да води самостоятелна парична политика валутният баланс "автоматично" ще се стабилизира, защото чужди инвеститори ще открият у нас производства, ще почнат да изнасят, насам ще текнат реки от долари и евро да запушат дупката в търговските сметки.

Отказът от парична политика никакви такива чудеса не свърши и затова вместо ползваните по цял свят средства за парично регулиране пак същите "експерти" ни наложиха



примитивни административни мерки



за блокиране на паричното предлагане, каквито са кредитните лимити. Това са музейни методи от арсенала на тотално планираната икономика. Под страх централната банка да им арестува суми двойно над превишените лимити, търговските банки са задължени да удържат ръста на кредитите си до 6% тримесечно, 12% шестмесечно и 24% годишно. И да искат още по-драстични обезпечения на заемите. Защо точно такива лимити? Оракулът тъй каза. И какво?

Засега никакъв ефект върху платежния баланс. За първото тримесечие текущата сметка е със 705 млн. евро на червено (205 млн. или 41% повече от първите три месеца на 2004), салдото на стоковия износ и внос се влошава със 143 млн. евро (28%). Вярно, това са резултати отпреди да подействат кредитните забрани. Тяхното въздействие може да се очаква чак след октомври, защото едва тогава биха се констатирали първите нарушения на кредитните лимити и първите санкции. Докато усещането за болка от ухапването стигне до съзнанието на банковите динозаври и ги пробуди да се разтичат, ще стане декември. Тогава чак трябва да се забележи шоков спад на вноса в резултат от наложените през февруари мерки. Ами ако не настъпи обрат? Без претенции за пророчество можем да заложим, че никакъв обрат в търговския дефицит няма да има. За 2005 г. ще отбележим само поредния рекорд на дефицита. Най-малкото защото през цялата година поскъпват горивата, а за лишената от свои енергоносители България горивата са основно перо на вноса. Задокеанските стратези на българската икономическа политика ще трябва да търсят ново обяснение за поредния провал. Тогава



външните заеми ще бъдат заклеймени



за стремително влошаващата се търговска позиция на България. Ще ни съобщят, че въпреки намаляващия държавен дълг (който вероятно ще е под 5 млрд. евро в края на годината), поради лакомията на частниците, които хищно смучат заеми от чужбина "дългът на нацията" расте. От 2 млрд. евро през 2000 г. частният дълг се е удвоил до 4.1 млрд. през 2004 г., а в края на 2005 г. сигурно ще надхвърли 7 млрд. евро. С получените от чужбина пари частниците усилено внасят стоки и плащат услуги в странство. Така те унищожават усилията на цяла плеяда икономически гении да уравновесят вноса и износа. Това ще се изтъкне като причина за измисляне на поредните административни пречки и забрани. Току-виж измислят глоба за дръзналите да вземат заем от чужбина, някакъв неологизъм като "данък заеми" или ще ни пробутат "данък преводи", чието безумие доказано във финансовата теория още преди десетилетие.

Всички опити за надуването на финансови плашила и употребата на административни оръжия - ужким за борба с тях, - са обречени на провал. Няма такова нещо като "дълг на нацията" освен държавния дълг. Частният дълг не е "на нацията". Задълженията на Пенчо не са дълг и на Генчо, без значение дали Пенчо дължи на Питърс & сие или на Петър и синове. Българските фирми имат (слава Богу!) потенциал за инвестиции и растеж. Като им ограничават вътрешните източници на капитал, естествено е да търсят външни. Дори бащите на нацията някак си да успеят да забранят външните заеми, ще станем свидетели на най-невероятни начини за привличане на капитал (например споразумения за продажба на дружества с ангажимент за обратно изкупуване на цена с приличен доход). Във финансите плашилата работа не вършат. Единствено спъват и оскъпяват капитала. А кому е нужно това?