Точно това е философията, която стои в основата на всички тоталитарни практики. Ако се абстрахираме от социалните, политическите и икономическите им различия, ще видим, че тъкмо възхвалата на посредствеността обединява националсоциализма, фашизма и комунизма. Разбира се, нито Ленин, нито Мусолини, нито Хитлер са били тъпи. Само че те много добре са осъзнавали, че за да събереш масова подкрепа, трябва да заложиш тъкмо на най-елементарните човешки страсти. Ако тоталитарните практици и теоретици се бяха опитали да развиват сложни философски конструкции, ако се бяха впуснали в "многовалентни парадигмални дискурси", никога нямаше да привлекат на своя страна масите.



Масите нямат желание да слушат философии



Те искат простички отговори и простички действия.

Масовият човек иска всичко да му е ясно. Той иска да знае кои са абсолютните приятели и кои са абсолютните врагове. Всичко останало му изглежда прекалено усукано и неясно. А когато види ясните граници между тоталното добро и тоталното зло, той се успокоява и почва да диша по-леко, защото разбира. Това е и най-добрият начин за повдигане на самочувствието му. Всъщност успехите на тоталитарните лидери се коренят именно в това - те повдигат самочувствието на своите последователи, освобождават ги от съмненията и неяснотите.

Другият широко рекламиран постулат във всяка тоталитарна практика е схващането, че всички са равни и взаимозаменяеми. Фразата на Ленин, че всяка "готвачка може да управлява държавата", изобщо не е анекдот, това е философия. А тази философия прокламира нещо много просто, насочено отново към масовия човек - няма значение какви са способностите ти, няма значение колко си подготвен, ти си също толкова ценен, колко и ония с няколкото професорски титли и векове култура зад себе си.

Е, как няма да обикнат масите подобна философия! Още повече че тя не остава само в книгите, ами се реализира на практика. С някои пренебрежимо малки изключения в тоталитарните общества на най-голям успех се радваха тъкмо посредствените и елементарните хора. Достатъчно е да погледнем ставащото в България през времето на социализЪма, за да се убедим във верността на това наблюдение. Социализмът, както и нацизмът



не изискваха от хората мислене, те искаха вяра



А понеже е много по-лесно да вярваш, отколкото да мислиш, мнозинството от населението беше доволно. Приемайки постулатите на тоталитарните идеологии, хората не само бяха щастливи заради факта, че разбират какво се случва в света. Те знаеха, че могат да достигнат до неподозирани "професионални висоти" благодарение на публично декларираната вяра, а не заради способностите си.

Кой знае защо, ние си мислехме, че премахвайки тоталитаризма като практика, ще се освободим и от това основно човешко желание - всичко да е пределно ясно и да просперира благодарение на сляпата вяра. Само че това желание не изчезва, то просто се спотайва зад лустрото на "политическата коректност" и изчаква удобния момент, за да се прояви. А такъв момент неизбежно настъпва. Защото хората много лесно се уморяват. Уморяват се от отговорността за собствената съдба, от необходимостта постоянно да се развиват и самички да търсят отговори на сложните въпроси. Дълбоко в себе си те искат да има яснота - да знаят



кой е виновен за неуспехите им и кой може да ги "оправи"



След като има търсене, предлагането няма как да не се появи. А за да има успех сред "купувачите", това предлагане трябва да бъде елементарно. Хитлер спечели душите на сънародниците си с тезата за "германската изключителност" и с "еврейския заговор". Ленин и Сталин плениха въображението на руснаците с лозунга, че всички са равни и еднакво способни. Разбира се, че масите ще тръгнат след подобни лозунги! Да, звучи елементарно. Да, звучи глупаво. Но именно благодарение на това звучене тоталитарните идеи имаха такава огромна популярност.

И независимо от факта, че ние, българите, обичаме да се хвалим с огромната си интелигентност, социализмът и тук пусна здрави корени. У нас този строй се крепеше не на съветските щикове и страха от ДС, а на любовта ни към равенството и желанието да имаме простички отговори на всички въпроси. Днешната носталгия по времената на "народната република" се дължи не само на спомените за евтината луканка и пълния хладилник, а и на стремежа ни някой да обясни простичко какво се случва. Защото 15-годишните обяснения на политици, социолози и политолози изглеждаха прекалено сложни. Масата българи копнееха за прости обяснения, жадуваха за някой, който да им каже: "Вие не сте виновни за бедите си, вие сте велики и неповторими, виновни са ония, другите." Кои са другите ли? Е, как кои! Продажните политици, безсърдечните бизнесмени, циганите, турците и евреите.

Разбира се, за да се допълни картинката на българското величие, задължително трябва да има и още един компонент - мощния външен враг. Защото



за какво величие можем да говорим, ако си нямаме такъв враг!



За Хитлер това беше "световното еврейство", за Сталин - "световния империализъм", а за нашенските им последователи това са "гнусните международни институции", доминирани естествено от евреи и гадни плутократи. Тези отвратителни личности в съюз с родните предатели съсипали прекрасното ни земеделие, чудното ни здравеопазване, неповторимото ни образование. Благодарение на техните чудовищни конспирации България е в такова окаяно положение. Елементарно ли ви звучи? Естествено, че звучи така. Само че е просто и ясно. И всички го разбират.

И масовият българин е щастлив. Той най-после е разбрал! Той изобщо не е виновен. Отговорността за неговите проблеми не пада върху собственото му безхаберие, а върху Джордж Сорос, Алън Грийнспан и Джордж Буш. Тези мерзки личности заедно с платените си слуги в България са си поставили за свръхзадача съсипването на православието и българщината. Умират от яд тези гадове при вида на българската изключителност и затова копнеят да ни изтрият от лицето на земята. Ето защо основната задача на всеки български патриот е да се противопостави на надвисналата над родината смъртна опасност. Долу отродителите, долу чуждестранните инвеститори, долу НАТО! Ние си можем и сами, защото сме носители на хилядолетна история и култура. А, и още нещо - да не сте посмели да ни пипнете земята и реакторите, защото те са нашата гордост!

Не мога да отрека, че



подобни лозунги звучат примамливо



Даже се учудвам, че в тяхна подкрепа гласуваха само някакви си 300 000 българи. Споко! Не се отчайвайте! Патриотизмът български крепне не с дни, а с часове, крепне и желанието за елементарни обяснения, така че на следващите избори гласувалите за "национално отговорните формации" ще бъдат много повече.