Внимавай какво си пожелаваш, защото то може да се сбъдне!

Няма начин архитектите на тройната коалиция за властта БСП-НДСВ-ДПС да не са се сетили за тази мъдрост около преговорите за съставяне на кабинета.

По време на цялата предизборна кампания ред авторитети се изредиха да обясняват как България трябва да бъде управлявана от коалиционно правителство, в което да има "поне три партии". Ами ето - кабинет ще има и в него най-вероятно ще участват точно три партии. Но вместо въздишка на облекчение този факт предизвиква нервно напрежение, постоянно подозрение, отчаяние дори. Защото цената, на която ще се състави евентуалното правителство, вече изглежда твърде солена, а компромисите, направени от преговарящите партии, минаха доста граници.



Най-абсурдно в цялата ситуация се държи НДСВ



Царската партия трябва да направи почти салто мортале, за да остане във властта. Та нали лайтмотивът на предизборната кампания бе, че жълтите са единствената алтернатива на лявото управление и че никога не биха подкрепили коалиция начело с БСП. Изборите обаче минаха, очакванията не се оправдаха и, за да остане във властта, НДСВ тръгна на съюз с "дявола". Преговорите с БСП обаче текат по странна логика - партията, която е загубила изборите, претендира, че има по-голямо право да управлява страната от коалицията, спечелила (макар и неособено убедително) вота на избирателите. Затова и постави априори неизпълними условия - правителство с мандата на НДСВ и премиер Симеон Сакскобургготски. Което естествено не бе прието от социалистите. Постепенно след дълги и мъчителни преговори жълтите отстъпиха и за Симеон, и за мандата, че и Станишев приеха за премиер. Сега пазарлъкът е за броя на министерските кресла и вида на министерствата. И тук може да се очаква отстъпление, защото също няма логика по-малкият коалиционен партньор да претендира за всички основни министерства - на финансите, на отбраната, МВР и т.н. Това означава основната партия да се задоволи само с премиерския пост и с някои второстепенни ведомства.

Най-сложното нещо при преговорите с НДСВ обаче е друго -



прекалено динамично менящите се мнения в царската партия



Вече трета седмица всяка договорка е не просто предпоследна, тя трае най-много няколко часа. Вече е очевидно, че повечето царски министри гледат на кабинета като на акционерно дружество, в което всеки иска да има акции. Различните преговарящи имат различно мнение по различните въпроси и без проблем отменят вече уточнени позиции. Така например в събота НДСВ иска министерство на правосъдието, а в неделя го връща на БСП и претендира за отбраната.

Оказа се, че



дори и думата на царя тежи от ден до пладне



- вече няколко пъти НДСВ се измята от това, което Сакскобургготски е поел като ангажимент на възможно най-високото ниво.

Безспорно е трудно да се водят преговори в подобна обстановка. Но примадонските номера на царската партия нямаше да минават, ако БСП отчаяно не се опитваше да си осигури трети партньор в името на едно по-стабилно управление. Голямата и на пръв поглед оправдана цел обаче доведе до твърде големи компромиси от страна на соцпартията. Заради страха да не бъде обвинена в диктат БСП отиде в другата крайност - тя показа слабост,



изглежда като партия, готова на големи отстъпки.



Как иначе да бъде обяснен фактът, че социалистите са готови да оставят министерството на финансите на Милен Велчев? Та нали точно него, работата му и сделките му бяха постоянен обект на критика през последните 4 години? Защо бързо бяха забравени сделките с външния дълг, "Краун ейджънтс" и т.н.? Заради властта?

Или да вземем царските имоти - БСП обеща да ги ревизира, а когато предложението за това бе внесено в парламента, част от соцдепутатите гласуваха против и така го провалиха. Това принципно поведение ли е?

Като добавим и измисления пост на Симеон - шеф на лидерите на коалицията? Тези хора триумвират,



Държавен съвет или правителство правят?



Какви ще се правомощията на този орган? Как той ще влияе върху изпълнителната власт?

Преговорите показаха още една бомба със закъснител, която може да гръмне във всеки един момент - двама от партньорите не се понасят. НДСВ не може да търпи ДПС и обратно. БСП трябваше да се нагърби със сложната роля на балансьор при преговорите. Как тримата лидери тогава ще седят на една маса и ще решават ключови за коалицията въпроси?

БСП оправдава всички тези компромиси "със съзнанието, че България се нуждае от солидно мнозинство и силно ефективно работещо правителство". Ако кабинетът функционира така, както течаха преговорите дотук, нищо добро не чака нито него, нито страната. При всяко гласуване в парламента или в правителството мъчителните пазарлъци ще се повтарят, договорките ще са временни, коалициите ще са тематични. Това управление може и да е стабилно. Със сигурност обаче то няма как да е ефективно. Нагледен пример - управлението на дясната коалиция в София. Има ли изобщо смисъл от подобна коалиция?