Покрай търговията за бъдещото правителство някак между другото минаха две важни събития.

Едното бе, че въпреки закона и конституцията и независимо от събраните хиляди подписи институциите, които можеха да оспорят изборите пред Конституционния съд, предпочетоха да заврат глава в пясъка.

Така те не изпълниха конституционното си задължение и поставиха под съмнение целия изборен процес и възможността той поне да бъде контролиран срещу евентуални нарушения.

Другото е, че



13 от всичките 20 министри са избрани за депутати



Междувременно пресата установи, че други гласуват в българския парламент с картите на някои от тях.

И беглият преглед на законодателството сочи, че изначално има сериозен проблем около легитимността на сегашното правителство в оставка. Съществува и нормативен хаос.

Конституцията казва, че народният представител, избран за министър, прекъсва пълномощията си за времето, през което е министър. От друга страна, конституцията не допуска някой да е едновременно и министър, и депутат. Министърът напуска парламента и на негово място влиза следващият от листата. Защитниците на легитимността на едновременното депутатстване и министерстване се уповават на конституционното изискване, че едно правителство остава до избора на следващото и затова нямало проблем министър да положи клетва и като депутат.

Но какво стана на практика. Получи се така, че сегашните министри в качеството си на депутати



гласуваха освобождаването си като министри



13 членове на кабинета "Сакскобургготски" имат удостоверения за народни представители.

Нарушава са изначален конституционен принцип за разделението на властите. Защото те са едновременно на върха на изпълнителната власт и са представители на законодателната.

Всички заседания на кабинета в периода от 28 юни до днес и легитимността на взетите решения са поставени под въпрос. Проблемът е, че броят на министрите-депутати е повече от половината от целия състав на правителството - 13 от 20 министри.

По закон, за да бъде легитимно едно заседание на МС, трябва да присъстват поне 11 министри. Но изрядни от законова гледна точка са само 7, а плюс премиера са 8, т.е. кабинетът няма кворум без министрите-депутати. На практика всяко едно от взетите решения може да бъде оспорено дори само на това основание.

Това, разбира се, не попречи на това правителство отвъд закона да подпише няколко важни и скандални сделки, свързани с имоти. Можеше поне да се въздържи.

Сега всичко може да бъде оспорено по законосъобразност. Особено що се отнася за решенията, взети след 11 юли - деня на депутатската клетва.

Ако пък се приеме, че тези 13 са били само министри, но не и депутати, под съмнение попадат решенията на парламента.

Сега мълчат всички - президент, главен прокурор, Народно събрание, самото правителство. Даже не смеят да питат Конституционния съд...