|
- Биха ме - отговаря той на лош български.
Класика - Румен живее в социално-педагогически интернат, където по-големите тормозят по-малките. Този път всички са на лагер във Врачанския балкан. Карат ги да носят дърва и въглища.
"Възпитателите изобщо не ги интересува. Всяка вечер пият - вино, ракия, мастика", защитава го друго момче, също ромче. Заедно с още едно хлапе са избягали от лагера. Качили се на влака за София, без пари, естествено. Но кондукторът се смилил над тях. Хванали ги служители на МВР в градски автобус.
"Полицаите бяха добри, дадоха ни джанки да ядем",
разказва Румен.
"Аз им казах в районното - и да ме върнат, пак ще избягам, защото само ни тормозят. Карат ни да дигаме тежки дърва и да ги носим на пазача да си пали печката", видимо ядосан пък е приятелят на Румен.
Преди половин час са ги докарали в Дома за временно настаняване на малолетни и непълнолетни към столичната полиция. Там се изпращат всички задържани скитащи, просещи, безпризорни и проституиращи деца, избягали от други институции или от домовете си, злоупотребили с алкохол или наркотици, а в някои случаи и такива, които се нуждаят от полицейска закрила. Приемат се деца от 6 до 18 г.
Най-често малките са ромчета, по-малко от турски произход, има и българчета - основно от социално слаби, многодетни и проблемни семейства. Посрещат ги педагози-офицери. Те разговарят поотделно с всяко дете, за да се установят точните причини и обстоятелства около задържането му. След това, понеже малките понякога послъгват, информацията се засича. Обикновено от Детска педагогическа стая, чиито служители познават контингента.
24 часа е минималният срок, в който дете може да остане в дома. Ако обаче самоличността му не е установена, или се изяснява участието му в някакво престъпление, с прокурорско разпореждане то може да бъде задържано и повече. Обикновено до 15 дни, а максимумът е 2 месеца. Във всеки случай се преценява дали детето да бъде върнато на родителите си или дадено в социално заведение, ако е в негов интерес да бъде извадено от семейната среда.
Практиката показва, че децата стават жертви предимно на родителите си, казва директорката Теменужка Капчина, която управлява дома от 5 години.
Преди време чест посетител на дома е 10-годишно българско момиче, което се скита безпризорно. Майката е клошарка, сестрите - проститутки. Един ден се с появява млад и видимо богат циганин, който заявява, че е баща на момичето и иска да си го вземе. Носи акт за раждане и документ от съда, че го е припознал като баща. Оказва се, че майка й се съгласила на това, буквално е продала дъщеря си. Мургавият мъж я прибира в ромската махала и я принуждава да стане джебчийка. Тя е идеална - бяла, хубава, хората не подозират, че може да е крадла.
"В началото плачеше, не искаше да я връщаме при ромите, но
накрая я пречупиха, тя стана джебчийка",
спомня си директорката.
Докато ни разказва това, наблюдаваме странно момче, което седи в ъгъла. Единственото с бяла кожа, българче е. Разлиства книга с картинки и не говори, само се усмихва срамежливо. Запалило е за втори път семейното жилище, в което живее с баба си. Родителите не се интересуват от него. Според психолозите това е зов за помощ, детето се опитва да привлече внимание.
По принцип родител трябва да дойде да вземе детето си от дома. Немалко от хлапетата обаче или нямат майки и бащи, или те са ги изоставили, или пък нямат пари да дойдат от провинцията. В такива случаи транспортът се поема от МВР. Домът разполага с една кола, с която хлапетата се откарват до влак или автобус. С тях пътува евакуатор-сержант, който ги охранява. 11 такива работят към дома, като всеки ден дежури по един. Той може да придружава само две деца, за повече пътува и втори евакуатор.
Има 5 такива домове в цялата страна - в София, Горна Оряховица, Пловдив, Варна и Бургас. В софийския дом попадат обаче и хлапета от Видински, Врачански, Монтански, Кюстендилски, Пернишки и Благоевградски регион. Противно на очакванията, домът в столицата, създаден още през 1964 г., е най-малък. Не можело сграда да се намери според общината. От години се помещава в триетажна къща на ул. "Клокотница" в кв. "Банишора". След реституцията първият етаж е върнат на собственика и така за дома остават само два. Единствените предложения са за сгради в покрайнините на града.
"Това обаче е твърде неподходящо, защото ние изпращаме и посрещаме деца на Централна гара и на автогарата, нямаме право да ги качим на градския транспорт и ги извозваме само с нашия. Бензинът, който ни се отпуска, няма да стигне", обяснява Капчина.
Докато търси сграда, тя успява да си уреди официална среща със Стефан Софиянски. Отива с писмо от шефа на СДВР ген. Румен Стоянов. Без резултат.
Депутатът от СДС Христо Христов пък, който тогава също се ангажира да търси сграда, в прав текст й заявява, че е намерил, но я е обещал на Спортния тотализатор.
"Защото там играели много пари, нали, разбирате?", казва директорката.
Накрая на дома е отпусната сграда на бивша детска градина до Централни гробища. Тя обаче е едно скеле, без покрив, без дограма, с липсващи тухли от стените и напукана от подпочвени води плоча. Оценката е, че ще са нужни минимум 700 000 лева за ремонт. Освен това от общината казват, че я дават само за 10 години, като през това време ще искат и наем. От МВР решават, че това е напълно нецелесъобразно.
Преди около година обаче поне успяват да му направят ремонт на старата си сграда. Разбира се, по чуждестранен проект - на Международната организация по миграция. Поводът е любопитен - от Австрия заявяват, че не могат да ни върнат в такива мизерни условия българските джебчийки, които задържат там. За австрийците те са жертви на трафик.
А условията в дома са наистина плачевни - дюшемето е изровено, дупка в коридора заплашва някой да си счупи крака, таванът пада на огромни парчета. В цялата сграда няма отопление. Периодично се пускат и се спират стари радиатори. Сега вече има парно - немското посолство отпуска пари за него по друг проект.
А след ремонта вече дори и австрийците биха пренощували в дома. Спалните - за момичета и за момчета, са за по 8 души. Но с нови, дървени легла, а не като преди - с железни войнишки, по 12 души в стая.
В дома вече има и килер за дрехи. Когато децата бъдат приети, дрехите им се вземат. Ако са чисти - се изпират,
ако имат въшки - се изгарят
Дават им оборотни облекла, еднакви за всички.
Преди известно време успяват да издействат увеличаване на дневните пари за храна на децата от лев и нещо на над 3 лв. Така всеки ден им се полага първо, второ и трето, и дори малко месо. Храната се готви и доставя от Централния софийски затвор, като менюто за децата е по-специално от това за неговите обитатели.
"На малките им е вкусно, доволни са. Е, изключвам джебчийките и по-добре платените проститутки, които имат друг стандарт на живот. Някои плачат за сутеньорите си и искат да се върнат при тях. Много често не искат да се хранят при нас и, ако някой не им донесе колет, стоят гладни. За съжаление, не всеки знае какво значи джебчийка, това не са бедни хора, напротив - те са от най-богатите цигански кланове - Кокалари и Кардараши. Бащите им, целите окичени със злато, идват да ги прибират с лимузини. Идвали са дори от родата на цар Киро", разказва директорката.
През това време дома се кани да напусне 13-годишната Василка. Видимо добре гледано ромско момиче. Щом питам, си признава, че е джебчийка. С парите си купува "разни неща". Заловили са я в Несебър. Питаме я колко най-много пари е намирала в откраднато портмоне. "Николко". В този момент в нейна защита се намесва друга мургавелка: "Не е казано, че трябва да има нещо в портмонето!". Тя е най-голямата, на 16 години, от русенско село. Преди два месеца се е омъжила. Фамилиите обаче не се доразбрали за парите и родителите й я обявили за издирване. Задържана е на Женския пазар в София - рай за джебчиите. Твърди обаче, че не е крадла.
Ето че се появява и бащата, който разиграва истински театър. "Джебчийка! Така ли каза? Няма такова нещо! За първи път се случва и повече няма да се повтори", кълне се таткото. Директорката обаче разяснява - Василка е там за пореден път.
|
|
