Лидерът на управляващата френска десница Съюз за народно движение (СНД) и министър на вътрешните работи Никола Саркози отново е обект на медиен интерес. В навечерието на националния празник на Петата република той си позволи публично да отправи остра критика срещу ментора си Жак Ширак. На заседание на френския кабинет преди няколко дни Сарко, както го наричат неговите привърженици, открито заяви, че на французите изобщо не им е до речи, и призова президента Ширак да отмени празничното телевизионно обръщение към нацията. Вътрешният министър се мотивира с твърденията, че страната изпитва политически и икономически трудности и подобни изяви не са необходими, тъй като няма какво да се докладва на народа.

Френските и чужди медии подложиха на задълбочени анализи информацията по случая и единодушно обобщиха, че окончателният разрив между Ширак и Саркози е неизбежен. В интерес на истината отношенията им напоследък са белязани от слабо прикрита взаимна неприязън, която в определени моменти е повече от осезаема. Публична тайна е, че Никола Саркози дължи до голяма степен политическата си кариера на Ширак, но това е още едно потвърждение на максимата, че няма ненаказано добро.



Сарко стартира в политиката твърде млад - едва 22-годишен



Впечатляваща на фона на неговия произход обаче е политическата му кариера. Синът на унгарския аристократ емигрант от 1948 година във Франция Пал Наги Боча-и-Саркози - Никола, от 1988 г. неизменно е депутат в Националната асамблея - долната камара на френския парламент. През 1993 г. е номиниран за министър на бюджета и говорител на кабинета, а през 1995 г. става министър на вътрешните работи - пост, на който се завръща шест години по-късно само за да го отстъпи, защото бе номиниран за министър на икономиката, финансите и индустрията.

В сегашното правителство на Доменик дьо Вилпен Саркози отново пое ресора на вътрешните работи, но този път отговаря и за проблемите по устройство на територията. На практика той единствен от 31-членния френски кабинет е "държавен министър", което според протокола му отрежда мястото на втория човек след премиера в изпълнителната власт. И мястото на третия човек след президента Ширак и министър-председателя в държавната администрация. Първото място в партийната йерархия получи безапелационно с мнозинство от 85% от гласовете на делегатите, които още в края на 2004 г. на конгреса в Бурже го избраха за председател на СНД - партията, наследник на Сбор за републиката на Жак Ширак. На фона на всичко това е обяснимо защо свръхамбициозният и хиперактивен вътрешен министър въстана срещу ментора си. Още повече Саркози никога не е скривал амбициите си да бъде N1 във Франция. Това определено



не е добрата новина за Ширак,



който има желание да се кандидатира за трети мандат на президентските избори през 2007 г., но той твърде дипломатично в празничното обръщение към нацията на 14 юли т. г. премълча нападките, отправени към него от вътрешния министър. Така опитният политик показа на французите, че обвиненията на Саркози срещу него целят единствено креслото му в Елисейския дворец и са плод на лична амбиция, а не на политическа стратегия.

Според френските медии критиките, отправени от Саркози към държавния глава по актуални вътрешнополитически проблеми, са поредното доказателство, че съществуват сериозни слабости в системата за социално управление във Франция.

При безработица от почти 11%, 6 милиона бедни и 62 милиона недоволни Саркози е на мнение, че френският социален модел заслужава да бъде преразгледан в детайли. Той настоява да се акцентира върху експериментирането на оптимално приемлив и приложим за обществото механизъм, а не чрез козметични поправки в законодателството да се симулира политическа решимост за преодоляване на трудностите в една от водещите страни в ЕС.

Естествено възниква въпросът защо министърът на вътрешните работи не се фокусира върху проблемите в областите, които влизат в прерогативите на длъжността му, а се е загрижил за посланията, които отправя държавният глава, и върху острите проблеми в икономиката и социалната сфера. И отговорът не е труден - защото целта му е Елисейският дворец, а Саркози не е от хората, които ще чакат последния момент за стартиране на предизборната кампания.

Никола Саркози определено осъзнава, че желанието и амбицията да седне в президентското кресло през 2007 г. му създават доста политически неприятели.

На първо място Ширак, който даде знак за желанието си да се кандидатира за трети мандат, макар да не е твърде убеден, че ще го спечели.

На второ място настоящият премиер Доминик дьо Вилпен, който също е спряган за евентуален кандидат на десницата, а има всички основания да се предполага, че Ширак определено предпочита именно той, а не Саркози да бъде негов приемник.

Засега обаче Сарко запазва ледено спокойствие. Най-известният в момента френски политик е убеден в собствените си сили, познава отлично слабите места на съперниците си и кове стратегията си в очакване на президентските избори през 2007 г.