|
Хората у нас хем не знаят какво точно ни предстои след присъединяването, хем не смеят и не искат да питат. В това отношение Румъния е с едни гърди напред. Румънската обществена телевизия е направила седмично шоу за евроинтеграцията, което вместо да облъчва публиката със скучни директиви и тромава европейска терминология, се майтапи с цялата предприсъединителна реформа и обяснява на прост румънски език какво всъщност чака страната след фактическото членство. Предаването се нарича Ulita. То много напомня на две наши шоупрограми - "Улицата" на Теди Москов и НЛО, само че румънското шоу се прави по евротемите.
Европейският съюз е материя, трудна за отразяване,
казва Габриел Джурджу - румънски инженер до 1989 г., а сега тв журналист и продуцент на Ulita. В Румънската обществена телевизия (TVR) той отразява европейските теми и ръководи отдела по въпросите за ЕС. "Всеки ден пиша за промените и реформите в Евросъюза и се опитвам да обясня на хората какво са ЕС и неговите изисквания. А когато и самият Европейски съюз не знае какво иска, приемам предизвикателството и правя така, че абстрактните норми и регулации да бъдат забавни, атрактивни, интересни. Да си призная, трудна работа!", разказа пред "Сега" Джурджу.
Преди месец му се обадила Маргот Валстрьом - вторият човек в ЕК, за международна конференция, наречена "Да представим Европа в картини". С признанието, че ЕС има проблем с публичното представяне, а Еврокомисията изпитва комуникационен дефицит, Валстрьом заявила намерение да събере идеи за нова комуникационна стратегия на ЕС. Според румънския тв водещ така ставало ясно, че нещо в публичното представяне е погрешно.
Джурджу подкрепя тезата си с думите на Том Хардинг от Би Би Си, че обществото почти не се интересува от теми и новини, свързани с ЕС: "Еврочиновниците обвиняват медиите, че не информират добре обществото за ЕС, както и главните редактори, които отделят недостатъчно място. Редакторите пък обвиняват публиката си, че слабо се интересува от тези теми. Съжаляваме, но Дейвид Бекъм продава вестника, а Хосе Мануел Барозу - не", казва Хардинг.
Според румънския журналист 75% от решенията на проблема с комуникационния дефицит на ЕС могат да бъдат местни - Брюксел е там, тук обаче е Букурещ, казва той. Всичко това води до проекта The alley to Europe ("Пътечката към Европа" - б.а.), чийто продукт е шоуто Ulita. Джурджу го нарича "сапунена опера", защото включва различни скечове и диалози по въпросите за ЕС. "Хората обичат историите, които показват как промените ще се отразят върху тях. Румъния промени Конституцията си заради присъединяването към ЕС, а 2 г. по-късно хората все още се питат какво е Европейският съюз", казва Джурджу.
Шоуто е ориентирано към всички зрители на възраст 15-60 г., но по-специално към жителите на провинцията. Целта му е да информира за ЕС хората, които не са в състояние да пресметнат и преценят ефектите от румънската интеграция в ЕС. Много от тези хора са фермери, нискоквалифицирани работници, жени домакини, пенсионери, висшисти с дипломи отпреди повече от 11 години. Телевизията прави и специално проучване "Провинциален евробарометър". Оказва се, че 13% от възрастните румънци не са чували за усилията, направени от страната по пътя към членството в ЕС. 69% от запитаните биха гласували за присъединяването на Румъния.
65% от румънците никога не са чували за програма САПАРД,
а 67 % от тези, които все пак поназнайват нещо за предприсъединителната програма, са го чули по разни телевизии. За най-деликатна тема анкетираните намират селското стопанство. Резултатите от проучването подсказват и темите за Ulita. Например това, че 87% от запитаните румънци не са застраховали реколтата си, 57 % от тях нямат намерение да я застраховат и догодина, близо 88% не биха продавали или купували земеделски земи. 88% нямат намерение да започнат свой собствен бизнес в следващите 5 години.
Първоначално Джурджу прави Ulita като копродукция с европейско финансиране. Повече обаче няма желание да повтори този опит, защото европейските пари са бавни пари. "За мен като журналист бе наистина интересно да напиша проекта, да прочета стотици страници с директиви, да се опитам да разбера договора, да направя финалните доклади... Но за мен като продуцент това бе кошмар - стартирахме програмата си през март, започнахме излъчвания през юни-юли, а получихме пари през ноември. За мой късмет, работя в голяма обществена телевизия и ръководството ми наля пари в аванс от общия бюджет", разказва Джурджу.
Усилията му явно дават резултат - Ulita има 11% рейтинг в селските райони на Румъния, а TVR планира да отвори свой офис в Брюксел.
Какво всъщност представлява самото шоу?
Всяко издание започва с една и съща картина - каруца с румънски селяни върви по тесен кален селски път. Спира до паянтова ограда, на която виси табела "Пивница Европа - 300 метра". Народът от каруцата слиза и нахълтва в заведението. Обстановката вътре силно напомня интериора на класически български хоремаг от 80-те години. Над вратата виси кичозна рекламна табела с мигащи светлини: La Europa.
Действието винаги се развива в тази пивница и в него участват 7 типични румънски персонажи. Те винаги бистрят Евросъюза на чашка край масата в кръчмата, покрай лакардиите се разясняват сериозните промени, които евроинтеграцията налага. А в тях често има и солидна доза повод за присмех - кой по нашите географски ширини, например, не би се забавлявал с експерта, който трябва да следи с колко милиметра една краставица е по-крива от друга. Или пък с онзи, който ще брои червеите в черешата, защото ако са повече от 10%, тя става второкачествена.
КАРЕ:
Присъединяването - далеч от вниманието на обществото и у нас
Веселин Стойнев
По информираност и заинтересованост от присъединителния процес българите не се отличават от северните си съседи. Едва 17% от хората у нас знаят, че България вече е приключила преговорите за членство, показва проучване на МБМД от края на миналата година. А 84 на сто изобщо не са търсили информация по темата.
В същото време обществената подкрепа за присъединяването на България към ЕС е висока - от началото на преговорния процес та до подписването на договора за членството в Люксембург на 25 април тази година. За целия период от 2000 до 2005 г. НЦИОМ отчита изключително висока и трайна подкрепа за влизането ни в ЕС - между 70 и 80 на сто. За същия период "Галъп" отчита около 70% поддръжници и между 1/5 и 1/4 противници на присъединяването.
Българинът не вижда лична полза от присъединяването, а очакванията са социалната дистанция между бедни и богати да се увеличи, показва още проучването на МБМД. Според масовите представи най-много ще спечелят от евроинтеграцията богатите и едрият бизнес (за 42% от анкетираните) и политическата класа (според 10%). Едва 7% са били на мнение, че то ще е от полза за всички. Бедните обаче най-често са посочвани като губещи - от 29% от анкетираните.
Макар и реформаторският дневен ред на присъединяването ни към ЕС да има различни акценти при поглед от Брюксел и от България, по някои от най-належащите реформи между Европейската комисия и българското обществено мнение съществува пълен консенсус. Според изследване на "Алфа рисърч" от края на май тази година 57 % от хората у нас са недоволни от родното правораздаване, а 55% - от ефективността на правоохранителните органи. А тъкмо това е и средоточието на натиска за реформи от Брюксел.
Също толкова силно е и негодуванието от здравната система (58%). По-надолу в списъка са образованието, селското стопанство и положението на хората в неравностойно положение, към които е силно чувствителен всеки трети българин.
Така, въпреки все още високата подкрепа за еврочленството, все повече на дневен ред излизат въпросите за това, кой ще спечели от него и в кои сектори положението е станало обществено нетърпимо. Очевидно следващото правителство ще бъде изправено под двоен натиск - от Брюксел и от българските граждани. А консенсусът между ЕК и мнозинството българи по ключови въпроси на реформите може да лиши от излишен драматизъм евентуалното отлагане на влизането ни в ЕС 1 година.
|
|
|
|
|
