Средностатистическият българин, като му се счупи колата, първо крещи на жена си. Принцип, според който си го изкарваш на по-слабия заради собственото си безсилие.

Полицията в неделя направи същото - настъпи си връзките на обувките, падна и взе да пердаши стълбите. Адски семпла ситуация, която се превърна в трагикомедия.

Агитката на "Левски" и по-точно някои ултраси сглобиха следния стих от транспаранти:

Чуйте вие, журналисти, чуйте вие, западни търгаши,

чуйте вие, турски педерасти, България не се предава

България не се продава, България - това е слава.

Ultras Levski

Полицията явно е приела цитата като литературна задача от сорта на "подредете по значимост посланията на поета и извадете най-важното". Началниците им подчертали "турски" и "педерасти" и насъскали отрядите, както казва Бойко Борисов, "да влизат и мачкат" поезията.



Тази случка има няколко аспекта - с тъжни изводи



Защо й е на полицията да се нагърбва да тълкува поезията?

Този ултраски сонет в сравнение с онова, което се изговори напоследък в парламента, е почти Шекспир.

Той дори е лирика в сравнение с традиционните им култови песни от сорта на "Разсърди се на Дучето жената...".

"Педераст" си е нормално обръщение в езика на феновете и шофьорите в България. Ако тя е достатъчен повод да се бият хора, най-добре ще е, щом съдията даде начален сигнал, прокуратурата да привиква бригадите, за да слагат решетки на стадиона, така че след края на мача направо хората да си остават в затвора.

А това дали под "турски" са имали предвид наистина гей-организациите в Турция или български политици от турски етнос, е все тая, защото на стадионите се казва всичко. Нали са затова! В света на феновете тези закачки са като заплатата и служебната кола за всяко депутатско същество.

В Албания на мача ЦСКА-"Тирана" някой беше опънал плакат "Добре дошли, балкански цигани". Те мислеха, че приветстват нашите, аз останах с впечатление, че приветстват техните футболисти, но то си беше в реда на нещата.

Сега в интерес на истината е ясно, че ултрасите от всички футболни клубове трябва със закон



да бъдат обявени за невменяеми,



да ги водят под строй на мач и да им забраняват да се занимават с обществена работа и политически избори, но това е друга тема.

Като стана дума за политика, следващият извод е далеч по-тревожен. Само няколко дни преди литературния разбор на националния стадион далеч по-силна поезия се лееше около парламента и в самия него. С по-изчистена стилистика и с по-зловещи внушения: "Станишев и Доган - по-зле от ятаган". Но и това е нищо в сравнение с всичките послания по предизборни митинги, които се отнасяха не само до малцинствата, а за кой комуто има зъб или нещо наум.

Добрият тон отдавна отсъства в отношенията между българите, когато става въпрос дори за елементарен спор. Това най-много се отнася до политическото пространство и сегашния парламент. Ултраският епос е детска игра в сравнение с моралния упадък на нашите лидери. Ако депутатите могат да се бият, защо агитките да не могат, ако политиците могат да се нагрубяват, защо за феновете да е забранено?

Едва ли някое насилие е за оправдание, но как да се надяваме на законност, когато тези, които създават нормите, ги нарушават. Нали знаете: рибата мирише откъм главата.