|
- Г-н Петков, на последното си предваканционно заседание Висшият съдебен съвет отложи за есента гласуването на поредните предложения следователи да напускат службата и да стават прокурори. Преди това обаче бяха одобрени доста такива прехвърляния. Това обезкръвява ли следствието?
- Текучеството при нас е голямо. За първите 6 месеца на тази година са назначени 19 следователи и 9 младши следователи, които в момента се обучават в Националния институт на правосъдието. Това означава, че 19 души са напуснали. В момента няма свободни щатни бройки.
- Шефът на националното следствие Ангел Александров се оплака, че напускат най-добре подготвените кадри.
- Напускат наистина подготвени хора. Много от следователите приемат като развитие в кариерата си работата като прокурор или съдия. Няма да спра никого, който смята, че е натрупал достатъчно опит, и при възможност за преминаване на работа в прокуратурата и съда, го прави. Нормално е, ако някой иска да се реализира на друго място, да бъде освободен. Въпреки това аз не смятам, че следствието е най-нисшето звено в съдебната система. Напротив.
Не всички обаче, които кандидатстват за работа в прокуратурата и съда, са най-подготвените и най-добрите кадри. В момент, в който следствието се намира на разделителната ивица "ще ни има ли, или няма да ни има", в много голяма част от случаите хората просто се спасяват.
- Как гледате на идеите следователите да станат съдии по разследването? Как според вас трябва да се реформира тази част от съдебната система? Къде е мястото на следствието?
- Това е много положителна идея и трябва да намери място в новия НПК. Що се отнася до мястото на следствието, то е закрепено в конституцията - в съдебната система. Един разследващ магистрат, независимо как се казва той, има място в тази система. Има дела, които предполагат разследване от независима институция. Ако цялото разследване е в МВР, как ще се разследва например министърът на вътрешните работи? Или контрабандата, която е невъзможна без участието на митнически служители.
- Въпреки това постоянно се коментира и фактическото закриване на следствието.
- Сега е моментът да повярваме на тези високоподготвени професионалисти, каквито са следователите. Политиците и всички, които имат отношение към съдебната система и реформирането й, трябва да направят реформата така, че да не се срамуваме след време. Да не е реформа на парче. В България трябва да има разследващи магистрати независимо как ще се наричат. И те трябва да работят спокойно.
В момента следователите от столичното следствие се лишават от полагаемите си отпуски, за да покажат, че наистина са можещи, подготвени и се справят. Проверката, която през октомври ще ни направи Висшият съдебен съвет, трябва да покаже, че трябва да останем в тази система. Несигурността в момента е основният ни проблем. Ако отиваш сутрин на работа и "дали утре пак ще съм на работа" е основният въпрос в главата ти и всеки ден четеш изказвания колко си ненужен, не можеш да дадеш максимума от знанията и да работиш качествено.
- В тази връзка, ако Конституционният съд отговори положително на питанията на Върховния касационен съд за съдебна реформа, добра врата ли ще се отвори за вас?
- Ние като хора, които се интересуваме от бъдещето на следствието, заставаме зад това питане и с нетърпение очакваме да видим какво ще каже КС.
Ако следствието бъде закрито, ще се получи обратният ефект. Ще се подари на адвокатурата набор от висококвалифицирани юристи, които ще защитават тези, които могат да плащат. А всички знаем кои могат да плащат. Така, вместо да се борим с престъпността, ще й направим услуга.
Никой до момента не е казал, че не сме професионалисти. Говори се, че Европа иска от нас бързо правораздаване. Никъде не става въпрос, че Европа не иска следствие. С това не трябва да се спекулира. Франция, Италия, Германия, Гърция... навсякъде има разследващи магистрати в съдебната им система. Ако има бавно правораздаване, то вината не трябва да се търси само в следствието, а и в другите звена на съдебната власт и дознателския апарат на МВР, който разследва 98% от престъпленията.
- Да, но има ли МВР нужния капацитет да се справи със сложните разследвания? В момента, както казахте, дознателите разследват почти всички престъпления.
- МВР има капацитет. Разбира се, не може да няма трудности, разследването в МВР тепърва прохожда. Нито прокуратурата, нито следствието обаче имат интерес или желание МВР да не си върши работата. Ние оказваме всякаква помощ на дознателския апарат. Но както вече казах, не бива да се забравя, че има престъпления, които трябва да се разследват от независими магистрати.
- А къде според вас е мястото на прокуратурата?
- Където е и в момента - в съдебната власт. За да бъде независима една прокуратура, тя трябва да е в съдебната власт. Ако прокурорът не е в съдебната система, той няма да има спокойствието да бъде добрият и действащ прокурор. Вкараме ли го в изпълнителната власт, означава да вържем ръцете му.
- Вие поехте столичното следствие в един доста труден момент. Службата търпя много критики след проверка от националното следствие, поръчана от ВСС. Избухна корупционният скандал, заради който в момента е подсъдим бившият шеф на четвърто териториално отделение Христо Станчев. След това шефът на службата Сергей Стойчев бе назначен за прокурор. Преодоляхте ли трудностите?
- Лесна работа няма. Не бих казал, че съм поел следствието в много труден момент. Поех го от административен ръководител, който си е вършил добре работата. Аз имам различни виждания по отношение на някои неща, но това не означава, че работата преди това не е вървяла. Продължавам да работя със същия екип заместници. Прилагам вижданията си за работата с тях, на този етап - успешно. Голяма част от указанията на Висшия съдебен съвет след проверката от НСлС са изпълнени. Имаме промяна на някои от ръководителите на териториалните отделения. Предполагам, че ще има такива промени и в бъдеще.
Работи се по уеднаквяване на натовареността на всички следователи, както препоръча ВСС. Не може един следовател тук да има 150 дела, а друг - по 30. Друг основен проблем, по който работим, е повишаване качеството на работа, за да има по-малко върнати дела. Следователите имат огромно желание за работа. Единици виждат престоя си тук като загубено време. Вярвам, че ще се справят с пропуските.
- Има ли наказани след доклада?
- Има образувани две дисциплинарни производства срещу колеги, които не си вършат добре работата. Но те не са приключили и не мога да разкривам подробности.
- След като поехте следствието през юни, на първата пресконференция, на която се представихте, обявихте, че слагате пощенски кутии и разкривате телефон за сигнали на граждани. Получихте ли вече сигнали?
- Да, но малко и предимно анонимни. Интересното е, че няма обаждания. Може би гражданите се притесняват от директния контакт. А гражданите, които по някакъв начин са ощетени от следовател или са жертва на корупция, трябва да сигнализират. Хората трябва да имат повече доблест и смелост да ни помогнат да се освобождаваме от корумпирани служители.
- Мислите ли, че корупцията е голям проблем на следствието? От съда например често обясняват, че именно прокуратурата и следствието са най-корумпираните звена от съдебната система, защото те контактуват с хората, преди делата да навлязат в съдебна фаза.
- Не бих искал да се конкурирам и да казвам кой е по- и кой е най-. Както има корупция в следствието, така има и в МВР и в прокуратурата. Но мисля, че навсякъде се полага огромно старание да се отървем от хората, които не мислят за работата, а мислят как да се облагодетелстват. В момента не корупцията е основният проблем на следствието.
- А какво?
- Имаме много проблеми, както всяко ведомство - свързани с условията на работа. Нямаме коли, компютрите не са достатъчни. Но никой проблем не може да се постави на по-преден план, всички трябва да се решават. Корупцията, разбира се, също.
- На 22 юли представихте редовния анализ за работата на столичното следствие през първите 6 месеца на 2005 г. Какво констатира той?
- Столичното следствие е сред най-натоварените в страната. Запазва се броят на новообразуваните дела. Това говори, че независимо от промените на НПК натовареността на службата не се е променила. Трябва да се отбележи, че в тази статистика на влизат възобновените дела. Те не се отчитат като дейност. Върнатите дела са намалели.
- Колко са делата, по които следствието работи в момента?
- Около 2000.
- А по колко се падат на следовател?
- През миналата година тук са работили 154 следователи. Като всеки е имал около 70 дела на бюрото си. София е най-тежкият регион, тук има много престъпност и затова се предполага, че работата на столичните следователите е най-трудна.
