-------------------------

Преди година Американската агенция за международно развитие ни обвини, че пазарът на труда у нас е доста тромав. Това даже се оказало пречка за чужди инвестиции. Бизнесът набързо припозна препоръките, синдикатите пък остро възразиха. Дали предстоят законодателни промени в тази посока още не е ясно. Но работодателите вече са готови с предложенията. Но те ще се внесат само ако има и други промени в Кодекса на труда, призна зам.-председателят на БСК Дикран Тебеян. Просто профсъюзите приемат болезнено всеки намек за поправки в кодекса.

--------------------------



Липсата на гъвкавост наистина е един от най-големите проблеми на пазара на труда у нас, убеден е и председателят на Балканския институт на труда и социалната политика Иван Нейков. За българина все още основна ценност си остават безсрочният трудов договор и осемчасовият работен ден. Само 5% от хората работят под различна форма на непълно или раздвижено работно време.

Законодателството ни и сега позволява разнообразни форми на работа, които малцина ползват. Динамиката на пазара обаче изисква да се реагира адекватно.

В момента хит в ЕС е гъвкавото работно време, но в това отношение ние сме много изостанали, подчерта Нейков. Рядко например се ползва сумираното работно време. Водещи по това "сумиране" са Франция и Финландия. Там работодателите изцяло се възползват от възможността в рамките на година да ползват труда на наемниците си според производството.

Великобритания и Германия също са първенци в това отношение -



там работното време се нагласява според нуждите и момента



"Това е разковничето, което все още не сме открили в България. Не сме създали достатъчно гъвкав механизъм да използваме времето за труд, а това води до конфликт между работници и шефове", коментира той.

Типичният български служител иска да знае, че е зает 8 часа дневно и не се интересува дали в това време фирмата ще му поставя задачи или не. Работодателите пък искат, когато имат най-голяма нужда, наемниците да са на разположение. "Много важно е тези неща да се договарят само между работник и работодател, а не държавата да влияе. Защото колкото повече тя се меси, толкова повече се отдалечава от реалните потребности на пазара на труда", смята бившият социален министър.

На противоположно мнение обаче е изпълнителният секретар на КНСБ Чавдар Христов. За него основен регулатор трябва да е държавата, защото това давало повече гаранции за работниците. Той е убеден, че работното време у нас е достатъчно гъвкаво, а и страната ни нямала забележки от ЕС.

Общо три са начините, по които фирмата може да накара служителите си да работят допълнително - чрез извънреден труд, удължено работно време и ненормиран работен ден. "Ако шефът реши да ги ползва всичките, то за година



може да накара служител да му работи 370 часа допълнително



Това означава, че един работник може да се труди 13,2 месеца в годината", пресметна Христов. Синдикалистът не отхвърля възможността за дискусии по гъвкавостта на работното време, но при едно условие - да не се ощетява наемният труд.

Естествено е организациите на работодателите да са на съвсем друго мнение. "България е може би единствената държава, в която извънредният труд принципно е забранен - допуска се само при аварийни ситуации и за усилена сезонна работа", недоволства зам.-председателят на БСК Дикран Тебеян. Това принуждава при бърза поръчка работодателите да лъжат и да доказват, че дейността им е със сезонен характер. На всичкото отгоре законът ограничава и продължителността на извънредния труд - за година работникът може да работи не повече от 150 часа.

Затова БСК настоява всички сектори да имат право на извънреден труд. Бизнесът иска и увеличение на продължителността му - до 180 часа годишно. "В момента тези ограничения пречат и на работниците", убеден е Тебеян. Много от тях искат да заработват извънредно, за да получават повече пари, но законът пречи и ги ощетява.

За облекчение на сезонната дейност БСК предлага при нужда работното време



първо да се намалява, а после да се компенсира



с увеличение. Според закона в момента часовете труд могат първо да се удължават, а едва след това да се компенсират с по-малко. "В строителството, туризма и земеделието обаче през зимата няма какво да се прави и е напълно безсмислено хората формално да се водят на работа", аргументира се Тебеян.

По един въпрос пък и бизнес, и синдикати са единодушни - сегашното законодателство позволява почасова работа, но малцина я ползват. Основната причина са ниските доходи, защото за половин работен ден се полага 1/2 заплата. В другите държави този вариант е доста разпространен - особено за студенти и майки с малки деца.

Друго



неразорано поле в България е надомната работа,



смята Тебеян. Тя е подходяща за компютърни специалисти, шивачи, художници. Лошото е, че и с това се спекулира. В Южна България е пълно с шивашки предприятия, които наемат жени от цели села, но без договор. Работничките си шият у дома, получават пари на ръка, а в същото време се водят безработни и получават помощи. При компютърните специалисти е по-различно. Те са с високи заплати и обикновено се самоосигуряват.

Основният проблем пред ползването на гъвкавите форми на заетост е, че много работодатели са абсолютно неинформирани, отбеляза Нейков. От това пък произтичат редица други проблеми, които обтягат отношенията шеф-наемник. Често се получава, че началниците плащат повече, а в замяна не получават по-добър продукт. Така се отива в другата крайност и започва заобикалянето на закона. Стига се и дотам работодателят да плаща на ръка, да не сключва договори, да не плаща извънреден труд, да не дава допълнително полагаемия отпуск...

В много фирми се работи в събота и неделя. Работодателите обаче се оплакват, че им излиза скъпо, защото плащат извънреден труд. Решение има, но често началниците дори не подозират за него. Съществува възможност да се назначи отделен



екип, който ще работи само в събота и неделя,



поясни Нейков. Така няма да се налага извънредно плащане. Екипът ще е зает само през почивните дни и ще си получава заплата, която дори с 10% по-висока при всички положения няма да оскъпява така, както извънредният труд.

Непознато у нас е и наемането на работници чрез агенции, обясни Нейков. Те назначават специалисти, плащат им заплати, но ги "дават под наем" на други фирми, които временно се нуждаят от тях. Така служителите при нужда са на разположение, но не са принудени постоянно да търсят нова и нова работа, защото си имат твърд договор в агенцията. Формата е много подходяща за водопроводчици, келнери, сервитьори, строители, техници. Почти всички държави в ЕС имат подобни агенции, особено развит е този бизнес в Испания. Тези фирми се появяват все повече там, където има трудности с прекратяването на трудовите договори, където няма достатъчно гъвкавост на пазара и развита краткосрочна заетост. Затова и в България тепърва ще се откриват подобни агенции, убеден е Нейков.





РЕФОРМА

Препъникамък у нас е и краткосрочната заетост. Неудобството идва от регистрацията на трудовите договори в НОИ, смята зам.-шефът на стопанската камара Тебеян. През лятото много ученици и студенти искат да се трудят, но за да ги наеме, работодателят е длъжен да регистрира договора им. Това губи времето на шефа и на хората от "Личен състав", затова на повечето фирми не им се занимава с учащи. Така хем производството не си наема хора, хем младежите не си изкарват джобни пари.

Вярно е, че задължителната регистрация на договорите намали сивата икономика и е подходяща за българските условия, но сега си даваме сметка, че това създаде излишни бюрократични пречки, посочи Тебеян.

И според Нейков схемата с регистрацията на договорите вече си е свършила работата. Никой обаче не се наема да предложи нов вариант, с който да отпадне бюрокрацията, но пък да не доведе до нови измами.