Не е нужно да си фен на Кулио, за да имаш моменти, в които чувстваш съзвучия между "Мила родино" и хита му. Вече не се учудваме, нито се срамуваме от гангстерските трупове по улици и медии.
Допускам, че у някои романтици на гетото при вестта за поредния разстрел на Самоковеца, Клюна, Призрака или друг се буди и по-странно чувство. Допускам, че му трепва и струната на гордостта. Все пак произвеждаме новина за световните агенции - големи килъри гърмят големи босове.
То какво друго ни е голямо?
Марио Пузо не е класика, а ежедневие. Бестселърът се замисля в Самоков и Дупница, трилърът се развива в сладкарницата пред блока. Може "Лучано", може и "Лъки" такъв. Живеем в екшъна.
Че с какво друго да свърже неясния си блян по ефектно самодоказване един романтик на гетото, да го наречем примерно Васо?
С престижно образование? Със завиден брутен икономически продукт на родината? С ярки победи на Националния по футбол? С уменията на родния политически елит да взема чевръсти и отговорни решения в сериозни моменти?
Не го разсмивайте.
"Бе тия бандити не се ли изтрепаха, че да свършат?", възкликва отегчен законопослушен гражданин. "Ау, безобразие. Да не смееш да седнеш в заведение с децата!", възкликва угрижен от честите пукоти родител. "Това е начин организираната престъпност да се саморедуцира", подобен бисер пък изръси преди време високопоставен представител на властта, хем юрист по образование. При това без капка ирония. Което само по себе си е индикация за парадоксите, раждани от адаптацията към парадокса.
Сега ни занимава друго.
Въпросът: "Няма ли да се свършат?"
Не, няма да свършат
Много са мечтателите - и не непременно за барони, а и за лакеи на барона, за коняри на барона, за такива, на които баронът поне ще подхвърли: "Как е, Васо?", докато се качва в джипа, забързан към среща с други аристократи на рисковия бизнес. (Кой бизнес тук не е рисков?)
Широка е базата, сред която се рекрутират попълненията. Не на учителя си иска да прилича пубертетът Васо. Докато го напътства с неубедителен патос към христоматийните съкровищници на морала и знанието, Васо също провежда някои наблюдения. Забелязва, че даскалът ходи с трета ръка шлифер. И че се чуди как да изкара "комисионата" от някое издателство, което набира заявки за учебниците си.
60% от момичетата в една гимназия от страна, подобна на нашата по бърз преход от соцреализма към романтиката на криминала - Русия, признаха веднъж в анкета за какво мечтаят. Оказа се, че за кариера на "валютчица" - проститутка, на която плащат в зелено.
Социолозите у нас не са преброили колцина мечтаят да са на мястото на бъдещия Клюн. То Васо такава мечта не би и признал - прекалено интимно е, за да се споделя пред непознати.
Най-много да се изпусне, че "тренира за бодигард" или мечтае "за престижен бизнес". Много важно, че престижният бизнес е най-малкото незаконен. Това импонира на романтика Васо, бизнес с тръпка.
А и той добре е разбрал, че у нас няма бизнес, който не гази с двата, с единия или поне с част от крака извън закона. Дали кокаин, дали картофи - винаги могат да те очистят с "магнум" или с проста вила.
Винаги съм мислил, че престъпилите закона са главно два типа. Вторите, по-редките птици, имат някаква сметка за оправяне с Главния архитект на света. Не му харесват градежа и искат да правят нов градеж - стават терористи, революционери или такива като Разколников, който
закла бабичката от амбиции за добри дела после
А първите са обикновени хора. Те не щат да се бута нищо по тоя свят. Така си им харесва - сервитьорът да не плюе в супата, гладачката да не прогаря костюма, монтьорът да не пробива гумите, ако има зъб на богатите.
Единственото, което искат първите, е много пари - и бързо.
Бандити има навсякъде, както личи - задълго.
Но когато голяма част от юношите стават мечтатели като Васо, вместо да се превръщат в средна класа, значи Главните Даскали на държавата не се справят.
-------
* Гангстерски рай, англ.
Отстрелът на дивите зайци ще продължава вечно! Това си е кръговрат на живота. Откак свят съществува... Тъжно, но е факт...
Докато има хранителна среда за мутрите, ще има мутри, мутреси и мечти по техния начин на живот...













