Какво правят трима от босовете на престъпния свят в сладоледената къща "Джимис"? Този въпрос не ми дава мира от няколко дни. В събота късен следобед - с очите си видях - сладкарницата на "Ангел Кънчев" беше пълна с младежи и деца, които спокойно си ближеха сладоледа. Във всяка цивилизована страна спокойствието им би трябвало да бъде съхранено и след мръкване. Но в София не стана точно така.

Между кантите със сладолед, пастичките, влюбените двойки и децата бяха убити Клюна и още двама като него. Чиста - и щастлива - случайност си беше, че 10-те изстреляни куршума поразиха само трите запланувани мишени. Да, ама - ще опонира някой - в престъпния свят се целят точно. Прекарали са десетки часове по стрелбища, за да уцелят този, когото трябва. Платили са им добре. Ако се провалят, лошо им се пише.

С такива разсъждения средният гражданин си ляга,



убеден, че него куршум не го лови,



защото съвестта му е чиста, а заплатата - ниска; и ако някога е виждал наркотици, това са остатъците от евтина марихуана в ученическата чанта на сина тийнейджър.

Кратък преглед на фактите обаче показва, че поводи за спокоен сън няма. Няма безопасни места. Нито пък "чистачите" на мафията са такива отличници, каквито се пишат. Само срещу Клюна имаше два-три неуспешни опита за убийство, преди да целнат десетката.

Я да съставим списък на местата, където човек не трябва да ходи, за по-сигурно (и където авторът на тази статия и много други мирни граждани са попадали случайно около времето на престъпленията).

Сладоледените къщи са опасни, очевидно е. Не е добре и да се обядва в заведения за бързо хранене - както си хапваше мусака, във варненска закусвалня от известна българска верига беше застрелян македонецът Орце Коруноски. За по-лъскави заведения да не говорим - "Пчела", с прекрасната си градина, е абсолютно забранена. Казусът там и до ден-днешен остава неразрешен от следствието - дали мишената е бил висаджията Николай Цветин, а собственикът на ресторанта е паднал случайна жертва?

Пиенето на кафе на Петте кьошета дали вече е безопасно? В по-ранните "гангстерски" години на демокрацията при престрелка там жена пострада от рикошет. А какво бихте казали за ежедневното шофиране по "Цариградско шосе", където в движение бе взривена колата на Доктора? (Няма да се впускаме в другите опасности, които крие скоростното трасе на София, те са в компетенцията на едни други МВР органи.) Трябва ли да спрем да застраховаме колите си, защото на застрахователните компании им взривяват асансьорите?



Коя от столичните дискотеки може да се нарече безопасна?



"Алиби" я затвориха заради подрънкване на оръжия навремето, но "Ескейп" продължава да си работи и да привлича купища клиенти.

И между другото бихте ли пуснали децата си на лагер в Обзор? Бас държа, че германците вече няма да го правят, откак взривеният джип на концесионера Рали Панков изпрати две туристчета в болница.

Параноята не е полезна за здравето. Пък и да не си подадеш носа от вкъщи пак не е сигурно, че няма да пострадаш. Понякога взривяват входове и автомобили.

Свършено е обаче с илюзиите, че "добре облечените бизнесмени" умират зад зидовете на палатите си в полите на Витоша или в специални, недостъпни за простосмъртни сепарета на луксозни заведения. Войната в уж мирно време, която се води у нас, не подбира сцените на бойните си действия. Тя е навсякъде. Не ти трябва тероризъм.

Софияленд? "Патиланци"? "Арена"? Къде човек да изпрати децата си - за да е сигурен, че няма да пострадат от случаен изстрел, докато си ближат сладоледа? Държавата не просто не може да се справи с организираната престъпност - тя не може да си защити дори децата.

Ама те такива работи, ще кажете, стават и в американските училища и млечни барове. Стават, да.

Чак да му домъчнее на човек за сладкарниците "Малина" и "Захарно петле", каквито в детството ни имаше във всеки град. Там най-лошото, което можеше да ти се случи, бяха вчерашни пасти и топла лимонада. От безсилие ни остана да се тешим с носталгия по спокойствието.