Една от най-често споменаваните думи в Европа през последните месеци отново е "съюз". Но не става дума за Европейския съюз, чието бъдеще според все повече наблюдатели и политолози изглежда мрачно и необещаващо, а на нови съюзи вътре в ЕС.

Модата, изглежда, напира на фона на предстоящите смени в политическите елити в двете столици на отколешната френско-германска ос, но основите бяха положени преди две години, в навечерието и при старта на иракската война, и формулирани с прочутата скандална фраза на американския военен министър Доналд Ръмсфелд за "стара" и "нова" Европа.

Френско-германското партньорство през последните години се олицетворява от президента Жак Ширак и канцлера Герхард Шрьодер. Шрьодер обаче се провали във вътрешната политика и ако прогнозите на политолози и социолози в Германия се сбъднат, вероятно ще изтърве кормилото на властта в Берлин на изборите наесен.

Френският президент също загуби доверието на сънародниците си, отнесе тежък шамар с отрицателния вот за Евроконституцията и така наля вода в мелницата на бившето си протеже, но вече съперник Никола Саркози.

Същият Саркози, който от няколко години не спира да повтаря, че френско-германският тандем в ЕС, създаден през 1963 г. с Елисейския договор, се е изчерпал и че е от жизненоважно значение обединена Европа да се задвижва от двигател, съставен от повече страни - освен Франция и Германия той вижда в тази структура Испания, Италия, Полша и държавите от Бенелюкс.

Ангела Меркел, която упорито преследва целта си да седне на стола на Шрьодер в канцлерството, изглежда, споделя възгледите на Саркози. Неслучайно преди седмица тя имаше специална среща с него в Париж. Две от изгряващите звезди на европейската политика ще развалят съществуващата в днешния си вид ос Берлин-Париж, коментира "Гардиан".

Приносът на Меркел в осообразуването е възгледът й, че



Европа трябва да се помири със САЩ



и да възстанови отношенията им от вида им отпреди иракската криза.

Всъщност още преди да са спечелили изборите, консерваторите в Германия подготвиха почвата за реализиране на бъдещата си външна политика по отношение на осите и съюзите. Миналата седмица Волфганг Шойбле, един от лидерите в коалицията ХДС/ХСС, бе гост на президента на САЩ Джордж Буш в Белия дом.

Ангела Меркел е обект на интереса на друг водещ европейски политик, който по стечение на обстоятелствата до края на годината е начело на ЕС - британския премиер Тони Блеър. Един от най-верните съюзници на САЩ в Европа, успял да си спечели трети мандат независимо от негативите, които понесе предимно заради външната си политика и подкрепата за войната в Ирак, сега сам има интерес да търси нови съюзници.

Като председателстващ ЕС Блеър е изправен пред предизвикателството



да изкове компромис по основните спорове,



разтърсили из основи ЕС - Евроконституцията и бюджета. И понеже Лондон е основен фактор и участник в създаването на проблемните ситуации, Блеър още повече се нуждае от подкрепа.

Блеър, който с доста основания се изживява като знаменосец на нова Европа, още през 2003 г. сключи пакт за общи действия на европейската сцена с Полша. Лондон и Варшава не само че са заедно в лагера на САЩ на световната сцена, но договориха съвместни действия и в ЕС. Това стана още при дебатите за Евроконституцията. Междувременно Блеър си осигури подкрепа на Швеция, Финландия, Холандия и Испания в споровете за бюджета.

Един от последните ходове в новата игра за съюзяване в Европа също бе изигран от Блеър преди дни с Испания. Премиерът Хосе Сапатеро, който дойде на власт заради отказа си да подкрепи политиката на САЩ и изтегли испанците от Ирак, естествено бе силно привлечен от френско-германския магнит. През последната година обаче той умело изместваше курса, все по-често намираше общи интереси с Лондон, а в средата на миналата седмица заедно с Блеър от "Даунинг стрийт" 10 провъзгласи създаването на



нов съюз на цивилизациите срещу тероризма и насилието



Споровете около създаването на Евроконституцията показаха ясно, че във все повече европейски столици недоволството от продължилата твърде дълго хегемония на Франция и Германия вече трудно се сдържа. Алтернативата - обединение на повече страни да замени оста Берлин-Париж - нормално ще намери доста привърженици, а късметлията Блеър, който дирижира ЕС до края на годината, има всички шансове да увенчае председателството си и с формирането на нова елитна група на европейската сцена. А тя по всяка вероятност ще споделя и идеята за сближаване със САЩ.