|
Очевидно след 4 години мандат Петканов намери сили да признае, че ахилесовата му пета е именно мафиотската безпардонност, при която поръчкови убийства се извършваха посред бял ден насред София. Дълго време той се хвалеше, че бомбите и показните разстрели били много по-малко от предишни години, и дори с доза чувство за черен хумор отбелязваше, че по негово време нямало убит бивш министър-председател, както през 1996 г.
Професорът по финансово и данъчно право бе кърваво опроверган и в последните си дни в креслото на вътрешен министър. Тогава първо адска бомба взриви в Обзор семейството на концесионера на местния плаж Рали Пенков, като уби жена му и 2-годишното им детенце. След това дръзки наемни убийци разстреляха в столична сладкарница пред ужасените погледи на десетки невинни хора Антон Милтенов-Клюна. През същия период западни анализатори сравняваха София с Чикаго от 20-те години на миналия век.
Една от основните грешки на Петканов бе, че той приемаше нещата твърде лично и вместо да си даде ясно сметка какво точно става, започваше да замазва. Нещо, което го превърна и в основна жертва. Защото той, а и цялото МВР
започнаха да поемат всички негативи от случващото се на улицата
Ръководството на ведомството тръгна да обяснява, че това били разправии между наркобосове, че ставало дума за преразпределяне на наркопазари и на канали за дрога, че щяло да има още убийства. Те се случвали, защото се стесняват позициите след разбиване на мрежите за разпространение и т. н. А е очевидно, че поне половината от най-симптоматичните убийство изобщо нямат връзка с всичко това.
Определено вината за цялата ситуация на несигурност в страната, за публичните разстрели и взривове не може да се вмени единствено на МВР. Но вътрешното ведомство влезе в капана, хареса си позата на държавен жандарм, пое като че ли цялата отговорност, включително и със законодателни инициативи, стратегии и други подобни, и съвсем естествено още дълго ще си носи отговорността за това поведение.
Безпардонността на българската организирана престъпност идва от очевидна финансова мощ,
държавно-полицейско-съдебно безхаберие
и властови чадъри. Повече от грешна е тезата, че мафията ни това са някакви самоизтребващи се лумпени, които делят пазари за дрога. Това е твърде опасно обяснение. Така се притъпява общественото внимание и се дава възможност на истинската организирана престъпност да завземе всички възлови за страната области - туризъм, хранителна промишленост, енергетика, търговия, финансовите услуги и т. н. Освен това тази мафия продължава да се захранва с контрабанда, с източване на ДДС. После следват фактическа безнаказаност, дълго проточващи се разследвания и съдебни процеси и накрая нерядко оправдателни присъди или тихомълком прекратени производства. Все неща, които е ясно, че не стават без полицаи, митничари, следователи, прокурори, съдии.
Още тук трябва да се отбележи, че
държавата сякаш е абдикирала от отговорността си
за противодействие на организираната престъпност. И с това става неин съучастник.
Иначе как може да си обясним, че след като дълго се шумя около закона за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобитото от престъпна дейност, известен и като закона "Петканов", до момента той не е задействан. А именно този закон трябваше да намали финансовата мощ на мафията. Както обаче още тогава предупредихме, цялата сценка май ще се окаже камуфлажна.
Пълен провал търпят и всички опити за ограничаване и наказване на контрабандата и тегленето на ДДС. Дори и малкото дела или не влизат в съда, или се провалят, или се прекратяват, или изведнъж доказателствата се оказват малко, лошо събрани и негодни. Ако пък нещо тръгне, то бързо се застрелват ключови свидетели...
В крайна сметка и последните няколко години се оказаха белязани от трупане на финансова мощ от страна на организираната престъпност, както и на легализирането й в почти всички области на икономиката. Нищо не остана от обещанията, че ще се провери кои са онези, които строят палати и огромни хотели по морето, кои купуват или пък строят електрически централи, кой държи търговията със зеленчуци, кои правят постоянно многомилионни транзакции към западни банки, кои са собствениците на финансови къщи и т. н.
И се стигна до момента, в който клиенти на полиция, прокуратура и съд от последните години сега са с изцяло изчистени имена и са не само добре облечени бизнесмени, финансисти, банкери, търговци, но и хора, които раздават съвети в икономическата и политическата сфера в страната. А някои от тях дори дават акъл и как да се направи или да не се прави правителство.
Тъй или иначе сегашното обяснимо затишие по високите етажи на организираната престъпност ще свърши скоро и ще започне ново, мощно
преразпределение на икономическите и политическите лостове
А подобна ситуация винаги е обвързана със стрелби и атентати. Въпрос на много малко време е броячът да бъде включен отново.
Със страшна сила ще продължава да тегне заплаха над хората, които вече веднъж са били обект на покушения и стрелба. Примерът с Поли Пантев, както и последният с Клюна са повече от показателни в тази посока. Двамата бяха гърмени няколко пъти, преди да бъдат показно застигнати от куршуми. Доста притеснени трябва да бъдат и хората, които бяха "осветени" и "опубличени" чрез изявления или арести от полицията през последните месеци. Защото и в тази графа празно няма.
Изобщо не трябва да има съмнение, че и всички живи лидери от бившите силови групировки са потенциални мишени. "От низините" на сенчестия бизнес и престъпния свят идват нови - амбициозни и още по-безкомпромисни - играчи. Както и политическите кукловоди рано или късно осуетяват по-големи бизнесамбиции на своите протежета.
Продължаващата порочна практика симптоматични и емблематични имена от джунглата на организираната престъпност да се поддържат като агенти на различни специални служби или на полицията също дава основание да се смята, че дните са им преброени. Просто защото явно тези структури не могат да си затворят кранчетата, за да не изтича оттам информация.
Ясно е едно - никой не закача организираната престъпност в България.
Защо ли?
---каре---
Част от знаковите публични екзекуции от 2002 г. досега:
- 28 декември 2002 г. - в близост до дома си е разстрелян прокурорът Николай Колев.
- 30 януари 2003 г. - в Студентски град с картечница е застрелян международният съдия по борба Тодор Матов.
- 7 март 2003 г. - пред офиса на "Мултигруп" е разстрелян нейният основател Илия Павлов.
- 8 март 2003 г. - застрелян е молдовецът с български паспорт Степан Рибаков.
- Април 2003 г. - във фоайето на плевенския хотел "Ростов" е застрелян 35-годишният Марио Иванов.
- Април 2003 г. - застрелян е 45-годишният Георги Джамбазов, мъж на съдийка от гражданското отделение на Апелативния съд във Варна.
- 18 април 2003 г. - на най-оживения столичен булевард посред бял ден е взривен бронираният мерцедес на Иван Тодоров-Доктора. Убит е неговият шофьор, той оцелява по чудо.
- 31 май 2003 г. - на Самоковско шосе е направен опит за атентат срещу Константин Димитров-Самоковеца.
- 12 юни 2003 г. - в София е прострелян Кирил Киров-Японеца.
- 19 август 2003 г. - на оживено кръстовище посред бял ден е застрелян Филип Найденов-Фатик. Ранен е неговият бодигард Румен Желязков, който две години по-късно е открит мъртъв в запустяло село.
- 7 октомври 2003 г. - в столичния ресторант "Пчела" е застрелян неговият собственик Николай Иванов.
- 8 октомври 2003 г. - на Околовръстното шосе край София е разстрелян Николай Тодоров.
- 5 ноември 2003 г. - пред фитнесклуб в София посред бял ден е убит Евгени Стефанов-Женята.
- 13 ноември 2003 г. - в столичния комплекс "Надежда" е застрелян Николай Христов-Данкина.
- 27 ноември 2003 г. - убит е Румен Маринов-Нарциса.
- 6 декември 2003 г. - в центъра на Амстердам е убит Константин Димитров-Самоковеца, ранена е манекенката Цеци Красимирова.
- 19 януари 2004 г. - в сграда в столичния квартал "Лозенец" при взрив в асансьор са убити един от основателите на СИК - Стоил Славов, и тримата му бодигардове.
- 10 февруари 2004 г. - край "Макдоналдс" до НДК е застрелян Костадин Костадинов.
- 4 юни 2004 г. - в столичното кафене "Арт Декор" са застреляни трима човека, сред които и Димитър Малчев-Митко Малкия.
- 14 юни 2004 г. - пред един от магазините "Била" е застрелян Петър Илиев, известен и като Пешо Кучето.
- 30 юли 2004 г. - в ресторант-градина "Славия" са разстреляни 6-има човека, сред които и едни от знаковите за СИК фигури - Милчо Бонев, известен като Бай Миле.
- 1 септември 2004 г. - в София е убит Асен Младенов, известен като Шаки.
- 24 октомври 2004 г. - на бул. "Витоша" посред бял ден е застреляна друга знакова фигура от СИК - Дмитрий Минев- Димата Руснака.
- 20 януари 2005 г. - снайперист разстрелва посред бял ден в центъра на Благоевград лихваря Васил Гьорчев-Кьоравия.
- 16 февруари 2005 г. - в София е разстрелян посред бял ден в кафене Димитър Тодоров-Бретона.
- 24 март 2005 г. - посред бял ден в София на път за офиса си е застрелян собственикът на консултантска фирма Явор Николов.
- 9 април 2005 г. - в самия център на София пред собствената си новострояща се луксозна сграда е прострелян Кирил Киров-Японеца.
- 15 май 2005 г. - в центъра на София на излизане от ресторант е разстрелян финансистът Константин Дишлиев.
- 13 юли 2005 г. - в Обзор посред бял ден е взривена колата на концесионера на местния плаж Рали Пенков. Убити са жена му и 2-годишното им детенце.
- 30 юли 2005 г. - в центъра на София в оживена сладкарница са застреляни трима човека, сред които и Антон Милтенов-Клюна.
|
