|
Лъскавите сгради в центъра на София никнат една след друга. Някои от тях вече са европейски ориентирани към равния шанс за всеки - имат рампи, по-широки асансьори, тоалетни за хора с увреждания. Тези хора обаче рядко припарват до подобни нови сгради... Рядко ги виждаме, но не защото не съществуват, а защото живеят изолирано. Изкуствената изолация е проблем на стотици незрящи, които открай време живеят на края на света. Или поне в края на града.
----
Три стари, занемарени и мизерни блокчета в покрайнините на София са приютили около 500 слепи. Кварталчето е тихо и спокойно. Гаражните кръчми процъфтяват. И как не - отварят ги рано, към 12 часа по обед не само първата ракийка е изпита, а дори вече има порядъчно почерпени. Много от живеещите тук са безработни, а в кварталната кръчма могат да споделят мъката. На повечето не им се живее тук, но няма как - ниските наеми успяват да ги задържат почти завинаги. На квадратен метър плащат по 50 стотинки и така стаята им излиза по 5-6 лв. Отделно си плащат тока и парното. Обикновено ползват една стая и делят общ санитарен възел с друга.
Още с приближаването към блокчето се чува звуково устройство, което ориентира наемателите къде е вратата. Като на много места и тук още с влизането във входа се натъкваш на изпочупени прозорци и олющени, небоядисани стени. Разбира се, поддръжката вътре в стаите зависи от самите наематели. Някои от тях са чисти и спретнати, в други направо е страшно за влизане, споделя домакинката на блока.
Самите обитатели разказват, че мечтаят да избягат от "гетото", както го наричат. "Искам да се махна. В момента търся начин да отида в общинско жилище", категоричен е Радостин Георгиев. Той е музикант и работи в Софийската филхармония. Има две деца, а жена му е безработна. Иска му се да живее на друго място, да е сред повече хора и да не чувства изолацията.
Повечето тук са безработни, а други разчитат на инвалидна пенсия. "Хората от квартала пазаруват на тефтери", обясни Радостин. Той все пак работи и общуването с хора извън "гетото" не му липсва. Иска обаче да осигури по-добро място за семейството си.
С удоволствие би изчезнала от това потискащо място
и Таня. Тя живее в квартала от 1978 г., омъжена е за зрящ човек и може би това донякъде променя бита й. Макар да е в района, тя живее в собствено жилище, защото един от блоковете е т. нар. "семеен". Строен е по-късно и хората са си купили апартаментите.
"Избягвам да общувам и да се задържам много-много в квартала", обяснява Таня. Вечер кръчмите са пълни, хората пият, а това не е приятна гледка - особено за деца. Лошото е, че и тя като много други тук просто няма друг избор. Иначе е доволна от условията в квартала. Има алеи с парапети, които помагат за придвижването. Пътеките са широки и достъпни. Лошото е, че единствената спирка за градския транспорт е далеч. Според нея е хубаво да има специални табели, които да предупреждават шофьорите да карат в местността по-бавно. Често те не подозират, че тук живеят незрящи, и карат опасно бързо. Както си му е редът, до самата спирка пък има коварна шахта, която хората често забравят. Но поне светофарът е звуков.
Копнежът да заживеят в чисти и уредени жилища е завладял главно младите, те не се задържат много-много тук. Повечето тръгват по своя път и наистина правят опити да се интегрират. Но има и такива, които са
намерили покой в своя си свят, в своето бягство
Отдавна примирена със съдбата е баба Петрана, загубила зрението си на 25 години. Живее в кварталчето от 18 години. Свикнала е, има приятелки, а сега се грижи за съседското момче, докато родителите му са на работа. Плащат й, а и винаги помагат, когато се наложи.
Децата й живеят в Дряново, където успяла навремето да купи апартамент - пак от общежитията за незрящи. Самата тя живяла там 30 години. "В квартала се чувствам добре, по-спокойно ми е... Еднакви по съдба сме и е по-лесно", споделя Петрана. "Ако тук недовидя някой и неволно го бутна - нищо няма да ми каже, но ако съм на друго място - може и да ми се скара."
Чувства се обаче неловко, когато хората се взират в нея,
докато пазарува и напипвайки, търси парите си. Или пък когато неуверено ходи по улиците. "В кварталчето е много удобно, пазаруваме от близката хранителна борса - по-евтино е. Наблизо са и по-големите вериги, а в блокчето си имаме магазин за хляб и продукти", разказва тя.
Близо до блокчетата се намира предприятието "Успех". То е специализирано и в него половината от 82-ма работещи са незрящи. Всъщност около него е изграден и кварталът - целта му била хората да живеят близо до предприятието. Лошото е, че така свикват, губят потребност да излизат извън квартала и общуват само сред свои...
"Това изолиране на хората в гета е абсолютна дискриминация", казва Капка Панайотова, председател на Центъра за независим живот.
Странно е, че обществото се възмущава само от гетата на ромите,
но никой не обръща внимание, че слепите също живеят в такива, допълва тя. Според нея никъде по света не изолират хората по подобен начин.
Най-лошото е, че това е един затворен кръг и изход няма. Незрящите трудно намират работа. Нямат достатъчно доходи и единственият им изход е да обитават евтините общежития. Макар и да живеят при мизерни условия, поне имат покрив над главата, но затова пък са съвсем откъснати от обществото. Нормално е, когато дълго не общуваш с други, в следващия момент да нямаш желание да го правиш, а понякога дори да изпитваш страх от това.
Така животът си минава, а държавата се прави, че не забелязва или пък наистина е ослепяла... Не отделя пари за тези хора или поне за жилищна политика за такива като тях. Общежитията са на Съюза на слепите в България, но организацията няма пари да ги стопанисва. Няма еднозначен отговор какъв е изходът. "Разбира се, възрастните, които живеят там от години, не могат да бъдат местени и общежитията не бива да се закриват - убедена е Панайотова. - Но в същото време държавата трябва да предложи нов вариант, който постепенно да навлиза и
тази ужасна практика да остане на доизживяване
Най-лошото сега е, че там живеят млади, растат и малки деца", продължава тя. Тъгата и болката, които витаят наоколо, няма как да са най-доброто за тях. Според шефа на Съюза на слепите Васил Долапчиев обаче трябва да има такъв тип социални домове.
Добър вариант е с тези проблеми да се заеме местната власт, предлага Панайотова. Така всяка община ще отделя средства за настаняването на незрящите, а и за хора с други увреждания или пък социално слаби. Освен за настаняването им в жилища с нужните удобства местната власт трябва да се грижи и за стопанисването им. Така хората освен нисък наем няма да имат грижа по поддръжката. За тези пък, които имат собствено жилище, нека държавата поне да им го пригоди, надява се шефката на Центъра за независим живот.
---каре---
ПРАКТИКИ
В столичното предприятие "Успех" произвеждат метални капачки, филтри за двигатели с вътрешно горене. Тук е и единствената Брайлова печатница у нас. В нея печатат учебниците за двете училища за слепи в София и Варна, както и периодичните издания за незрящи. Специализираните предприятия са създадени през 1955 г. До 1990 г. са били 11 с 24 филиала в цялата страна. Сега обаче такива са останали в София, Стара Загора, Сливен, Дряново, Варна, Шумен, Русе, Плевен. Закрити са заводите в Пловдив и Кюстендил. Преди години в специализираните предприятия са работили 10 000 души. Сега обаче препитание има едва за около 700 души, като 300 от тях са слепи, каза председателят на ССБ Васил Долапчиев. 20 000 са незрящите, които членуват в съюза.
|
|
