Миналата година поетесата Таня Кольовска бе номинирана за наградата "Българин на годината". Нейната заслуга бе, че успя да организира съкварталците си от "Лозенец" и с общи усилия да спасят една градинка от унищожение. Номинацията на поетесата бе симптоматична. С този благороден акт се призна, че тя е сторила истинско чудо. Във Варна живеещите в квартал "Чайка" нямаха този късмет. Те успяха да проведат единствено многолюдна траурна акция по повод вече стореното унищожение на зелените площи в един от най-хубавите навремето варненски квартали.
Над 9000 дка зелени площи са унищожени
през годините на прехода само в столицата. Тази тъжна цифра обаче не трогва никого. Пред очите ни все нови и нови зелени площи се превръщат в 12-етажни чудовища. Върху тях веднага увисват огромни траспаранти - "Офиси под наем".
"Дюкян на кьоше!" - това наистина е било аксиома за предприемчивите българи навремето. За съжаление, техни наследници в днешно време са предимно мутрите. Защото главно те разполагаха и разполагат с необходимия за строежите паричен ресурс. Какво се прави? Схемата е проста и безотказна. Върху апетитното парче земя се появява временно обектче - нещо като пазарченце, автомивчица, складче, пунктче за вулканизация на гуми. Лека-полека край гумарницата изниква автосервизче. До него магазинче за продажба на резервни части. То става на два етажа. Чака се търпеливо. Бизнесът уж се разраства. И в един хубав ден, след невидимата, всеотдайна и упорита като на дървояд работа на адвокати, чиновници и нотариуси идват кулокрановете, багерите, фадромите и бетоновозите.
Унищожаването на зелените площи е единият проблем. Другият е грозното строителство на тяхно място. В София съсловието на архитектите трябва да си направи публично харакири, че допусна негови представители да бълват на конвейр такива бетонно-стъклени годзили. В различните райони уж има различен таван за височината при строителството на сградите - 4, 6, 8 етажа. Всеки квадратен метър отгоре обаче е жива печалба за инвеститори, предприемачи и собственици. Как се постъпва? Използва се една вратичка в законовата наредба, която разрешава към предварително обявената за пететажна сграда строежа на куличка. Тези т.нар. на хартия
"кулички" наяве се превръщат масово в триетажни мезонети.
За доказателство няма защо да ходите надалеч. Просто погледнете през прозореца.
Огромна заслуга за това състояние на града плюс знайните и незнайни чиновници носят двамина - бившият кмет Стефан Софиянски и главният архитект Стоян Янев. Остава ни да вярваме в едно: че историята рано или късно ще изпише със златни букви имената им.
Напоследък брокери на недвижими имоти твърдят, че застрояването на паркове и градинки вече е невъзможно - от юли миналата година, когато влязаха в сила последните промени в Закона за устройството на територията. Това обаче не е точно така.
Как се прескачат законовите ограничения днес? С любезното съдействие на кмета и главния архитект на града, които просто трябва да свалят статута на парка или градинката, и зелената площадка барабар с пейките и катерушките да се превърне в строителен обект, на чието място след няколко месеца да изникне хотел, търговски център или бизнес сграда. Успокоение би трябвало да буди фактът, че от миналата година за София има мораториум за промяна на статута на зелените площи. Но не буди. Защото пак има малка тънкост - в Народното събрание отлежава проектът за промени в Общия градоустройствен план (ОГП). А предложенията по него са правени още в края на 2003 г., преди влизането в сила на мораториума. На това му се вика заварено положение.
За капак, новият ОГП се пази в дълбока тайна, твърдят търговци на недвижими имоти, които са правили многократни опити да надникнат в него. Явно вътре има доста неща, които не са за гледане.
Как се прескачат законовите ограничения днес? С любезното съдействие на кмета и главния архитект на града...
Като в детските гатанки, виновните са... а познайте