Въпреки че вече използваме съвременната дума стажант, значението й не е съществено по-различно от някогашния чирак или калфа, който се е учил на занаят при някой прочут майстор. А отношенията между съвременния работодател и начинаещия служител са все така нерегламентирани както между някогашните майстор и чирак. Това важи с особена сила в средните и малките фирми, в които все още не е осъзната нуждата да се инвестира в човешки капитал.
Но ако в миналото устната договорка е била достатъчна, за да се захване майсторът да учи някой хлапак на занаят, то сега, за да бъде стажът ефективен и за двете страни, са нужни ясни правила.
Доброволните стажове се срещат сравнително отскоро у нас. За това говори и липсата на специална уредба и методика за стажантските програми. Основният нормативен акт, върху който се сключва договор между фирмата и стажанта, ако въобще има договор, е Кодексът на труда. Това се посочва в интернет-страницата за търсене и предлагане на стажове - http://www.staj.bg. Инициатори за създаването й са Американската агенция за международно развитие, JobTiger и британското посолство. Те провеждат форум "Кариери", на който специалистите по човешки ресурси разясняват на младите хора тънкостите при кандидатстване за стаж и работа. Създадени са и кариерни центрове към няколко университета.
Как се провеждат стажовете у нас?
Идеята на стажа е да отвори очите на младия човек дали дадена професия е за него. Любопитен факт е например, че в САЩ 40% от стажантите сменят специалността си след "чиракуването".
За да прецени обаче младокът дали става за определена работа или тя за него, стажът трябва да бъде пълноценна "теренна" работа. Какво се получава обаче на практика? Философията на стажа в малките и средните фирми тотално се опорочава. Липсата на ноу-хау за стажовете води до неясни очаквания и от двете страни. Основният подход на малките фирми е да оставят стажанта да "плува сам в морето" и ако оцелее - добре, ако не - значи "не става".
Този подход е прилаган с идеята, че така се провокират инициативността и способността на стажанта да се справя в непозната обстановка, обясняват психолозите. Той обаче е по-скоро оправдание за нежеланието и неразбирането на фирмите, че първо трябва да инвестират време, знания и умения в стажантите и едва след това да ги оставят да се справят сами. Това отношение има и неоспоримия недостатък, че може да обезкуражи и без това неуверения в силите си млад човек.
Най-честото оплакване на начинаещия служител е, че никой нищо не му обяснява, а и той не смее да попита. Не получавал и достатъчно обратна информация за това как се е справил с дадена задача.
Много често и
ниското заплащане демотивира стажантите
Обикновено те получават минималната за страната или фирмата заплата, обяснява Светлозар Петров, шеф на JobTiger.
Стажовете у нас се спъват и от студентските бригади в САЩ. Над 50% от студентите предпочитат да изкарат някой долар зад океана, миейки чинии или продавайки сладолед, вместо да се учат на занаят у нас. Летните бригади стават фактор, с който трябва да се съобразяват и университетите, и трудовите борси, които предлагат стажове, казва Петров. Някои висши училища например са изтеглили сесиите си по-рано от обичайното време, за да не отлагат студентите изпитите си за наесен.
Освен бригадите в САЩ има и друга причина за слабия интерес към стажовете според шефа на интернет-търсачката. Все още сред студентите е разпространено
схващането, че всичко става с връзки
Никой не им казва, че бъдещето им зависи от тях самите, от тяхната активност, казва Петров.
Към стажовете проявяват интерес може би около 5-10% от студентите у нас, докато в САЩ близо 80% са обхванати в такива програми. Дори от тези 8000 души, посетили сайта, не всички са си направили профил с документи за кандидатстване. Там в момента има само около 150 профила на кандидат-стажанти. През форумите "Кариери" и интернет-страницата са обявени общо около 1000 стажантски позиции, като всички те са заети.
Пионери в разработените стажантски програми са големи компании с чуждестранно участие като "М-Тел", БТК и някои банки. За т. г. БТК е обявила 300 стажантски места в цялата страна, за които се явили 2400 кандидати. Миналата година компанията имала 100 стажанти, от които 20 са останали на постоянна работа. Работодателите от големите компании все повече осъзнават нуждата от квалифицирана работна ръка. От 2 години насам има дефицит на добре подготвени кадри на пазара на труда. Почти няма свободни квалифицирани кадри. Затова работодателите все повече обръщат поглед към бъдещите висшисти - студентите.
Все още позиции се предлагат ограничено,
предимно в областта на финансите и администрацията
През последните 2 години обаче има все повече места за инженерни специалности, казва Петров. Любопитно е, че набират скорост и стажовете, подходящи за филоложки специалности. Но позициите са отново свързани с бизнеса. Нараства търсенето на филолози с чужди езици в отделите за обслужване на клиентите. Въпреки повишения интерес към филологиите все още няма пробив в областта на хуманитарните специалности. Стажове за юристи почти не се предлагат.
За професионалното ориентиране на младите хора по проекта "Пазар на труда" са създадени кариерни центрове към 12 университета. Тяхната цел е да бъдат връзка между вузовете и бизнеса. Екипите ще обучават студентите как се кандидатства за работа, тъй като мнозина дори не знаят как се пише обикновено писмо. Ще се правят и психологически тестове за професионално ориентиране.
КАРЕ:
ЧЕЛЕН ОПИТ
Кои са необходимите условия за ефективен стаж според международния опит, описан от Американската агенция за международно развитие. Екипът на фирмата трябва да е наясно как да използва оптимално стажантите. Необходимо е да се планира какво ще правят те, кой ще се занимава с тях, как ще се подбират. За да са оправдани инвестициите на фирмата в млади специалисти, те трябва да бъдат подбирани по същите критерии, които се прилагат и за редовите им служители.
За успешен стаж особено важен фактор е служителят от фирмата, който ще играе ролята на обучител. Той трябва да оказва съдействие на стажанта в работата му и да оценява представянето му. Анализът на грешките и добрите попадения е най-същественият елемент във всяко обучение.
Особено важно е менторът да контактува със стажанта редовно. На практика това обаче не се получава в повечето случаи. Защо? И при добро желание на ментора през по-голяма част от времето той не може да бъде на разположение на стажанта, защото самият е затрупан с работа. В такъв случай е възможно в програмата да се регламентират всекидневни срещи в удобно за служителя време.
Стажантът трябва да е наясно предварително и какви са възможностите да остане на постоянна работа във фирмата. Това може да послужи като допълнителен стимул и за двете страни. Обикновено между 30 и 60% от стажантите остават на постоянна работа.
Изброените условия са универсални, но Американската агенция за международно развитие може да разработи и конкретни програми в зависимост от дейността на фирмата.
---------------------------------------------------
КАРЕ
Какво печели фирмата, когато наема стажанти?
- На относително ниска цена се намалява обемът на работа, особено през сезона на отпуските.
- Инвестирайки в стажанти, фирмата си осигурява служители, необременени от изисквания на стари работодатели.
- При липса на достатъчно специалисти на пазара на труда фирмата си осигурява бъдещи специалисти още докато са на студентската скамейка.
- Наличието на стажанти мотивира и дисциплинира служителите на фирмата. Стараейки се да дадат добър пример на младите си колеги, те започват да работят по-добре.
От сърце пожелавам успех на тези млади и надъхани с надежда хора. А ако решат да отскочат до Кралството, нека първо си наплискат очите със студена вода. После да попрочетат за вкусовете и етикета тук. Все ще се намери някой от нас да им разкаже за литературните прищявки, работния пазар, татуировките и златните зъби, наднорменото тегло, лошата хигиена в болниците; миенето в запушени умивалници.... Бутилки мляко, оставени на входната врата и недокоснати от никого освен от стопанина; нарциси, цъфтящи на воля по паркове и градини и недокоснати от минувачите; ревниво пазена природа, архитектурни стилове и исторически паметници – късметлийски подминати от природни бедствия и бомбардировки... Такава е Англия – остров, на който никога не забравяш, че си гостенин :висока степен на свобода и нисък праг на свободия; грамаден научен потенциал, но ниска езикова култура и причудлива (духовна и физическа) хигиена . Едни най-обикновени хора, само дето са расли на друга географска ширина. Носители на британски паспорт, но чужди на поговорката "Залудо работи, залудо не стой". Пригодени да живеят единствено там, където чаят е английски, а млякото - гъсто, че да прави облак в чашата-паница..
Нейсе.
Още веднъж – успех на стажантите