От всички 21 000 дела в столичното следствие реално се е работило по 14 000. По останалите 7000 преписки, които са пращани на прокуратурата като приключени, не е правено нищо. Но били отчетени.

Това разкри директорът на Националната следствена служба Ангел Александров. Той сполучливо нарече схемата за прикриване на несвършената работа като "процесуален пинг-понг".

Александров обясни и, че в края на годината делата, по които не е предприето нито едно следствено действие, се изпращали на прокуратурата с мнение за прекратяване или спиране. Така се отчитат като приключени, въпреки че след няколко дни прокуратурата основателно ги връщала за доразследване. После той обяви, че нивото на "статистиката и анализа в столичното следствие е като в края на 19 век".

Тази аритметика разкри



потресаваща картина на българската правозащитна система,



в която се лъже със статистика, докато на практика не се прави почти нищо.

Признанията на Александров дойдоха едва след като в една районна следствена служба се разгоря скандал, при който се разлетяха страховити обвинения за вземане на подкупи от десетки хиляди евро за прекратяване или пък образуване на дело. Всичко излезе на показ, щом МВР обяви, че шефът на въпросната служба е хванат с подкуп. Последва проверка в столичното следствие. И се стигна до заключенията, че има драстични нарушения, просрочване на дела, кампанийност, неравномерна натовареност и неизпълнение на заповеди на по-висшестоящи началници. Оказа се дори, че следователите ходели незаконно въоръжени. Дори само тези неща стигат да се запитаме



в каква държава живеем



и на какво можем да разчитаме.

Изведнъж се оказва, че 7000 (най-малко, защото е сигурно какво ще покажат подобни проверки и в останалите следствени служби, а и в другите структурни звена на съдебната система) жертви няма да дочакат възмездие. А поне 7000 бандити или изобщо няма да си получат заслуженото, или това се отлага далеч във времето.

Отгоре на всичко изненадващо от столичното следствие опровергаха директора на Националната следствена служба и обявиха, че въпросните 7000 дела били бройката на следствията, по които се работи. Така объркването стана пълно. На кого да вярваме?

За капак признанието на Александров дойде точно когато и МВР, и прокуратура, и съд бомбардираха обществото с отчети за свършена работа. И във всички тези анализи престъпността намаляваше, а свършените дела се увеличаваха.

На практика това



постави под съмнение захаросаните отчети



Наскоро анализ на Центъра за изследване на демокрацията, в който участват и хора от МВР, постави под съмнение и статистиките на самото вътрешно министерство. То отчита 130 000 престъпления, а изследване сред жертвите сочи, че посегателствата са близо 400 000. Полицията или просто не регистрира всичко, или хората масово не се оплакват, защото не й вярват. Депутати заговориха за "двойни" дневници в МВР, които правят картината розова.

Наскоро главният прокурор нареди тотална проверка по всички прокуратури - за това кой какво отчита, какво е действителното положение, кой какво е свършил и т.н. Друг е въпросът, че Филчев прави това едва в края на мадата си. Но явно и той се съмнява в представяните му числа. И както се казва - по-добре късно, отколкото никога. Дано обаче да излезе пред обществото и да покаже резултатите от проверката, а не и те да се засекретят, както досегашните отчети на прокуратурата. Както между впрочем и цялостният доклад за състоянието на столичното следствие. Защото било служебна информация. Хем се оказват грешни, хем пък и тайни.

Но така ще е, докато в България по очевидно мълчаливото съгласие на институциите няма Единна информационна система. В която лесно да се проследява извършването на престъплението, регистрацията му, разследването и резултатът от него, обвинителният акт на прокуратурата до присъдата на първа, втора и трета инстанция. И тогава всичко ще лъсне. Кой работи и кой не, кой манипулира данните, кой си приписва заслуги, кой подменя цифри и лъже.

За тази система има правителствено решение още от 1995 г. Има и парламентарни декларации. И пари има. И компютри дори. Но явно всяка институция има интерес да я няма, за да си

натъкмява цифрите. Ако се съди по твърденията на МВР, престъпността трябва да е под нулата. Ако се вярва на твърденията на прокуратурата, на крачка от затвора са сигурно 50 000 души. Ако пък е истинска съдийската статистика, на съдиите не трябва да им остава време да си отидат до вкъщи или пък да излязат в отпуск.

Естествено, в такава среда няма никакъв проблем да вирее корупция, да има поръчкови дела, да се имитира работа срещу добри пари.

Това е отвратителен юридически пинг-понг с хората и съдбите им.