|
- Г-жо Статкова, защо според вас има толкова малко дарения в правителствения фонд за лечение на деца в чужбина? За един месец от граждани и фирми са събрани 5500 лв., извън дареното от партия НДСВ и 5-те млн. лв. от бюджета.
- В България няма традиция за хуманитарни дарения. Не че хората в България не искат да даряват, но нямат доверие, смятат, че парите може да отидат някъде другаде, да се откраднат. Важно е да се създадат навици за дарения - детето да види, че майката дава, и да поддържа традицията.
- Искате да кажете, че хората и фирмите нямат доверие на държавата?
- Не на държавата. На тези, които събират парите. Те са винаги обект на подозрение, макар че само понякога са нечестни. В нашата страна има климат на недоверие. Но злоупотреби има навсякъде, не само в България.
- Вие имали ли сте такива случаи?
- Не. Но има хора, които злоупотребяват. Пише се по вестниците. Имаше такава афера във Франция - за един, който присвоил 200-300 хиляди долара от фонда за лечение на рак.
- Какво трябва да направи държавата, за да стимулира даренията?
- Това не мога да кажа, живея далеч. Държавата обаче не може да дава на всички. Дори в най-богатите страни държавата не е в състояние да удовлетворява всички искания за лечение.
- Въпросът е доколко в България държавата помага на частните дарители и доколко им пречи.
- Не искам да кажа, че пречи, но може малко повече да е съпричастна в такива инициативи. Поначало решението да се изпращат деца в чужбина трябва да се сложи в известна рамка. Например да се определи възрастта на децата, да се изключат някои болести, които не биха могли да се лекуват. Трябва да има етична комисия, в която да има лекари и която да изключва някои заболявания. За да е ясно какви са прогнозите за излекуване, да се съобразяват нещата и с доходите на семейството. Да се помогне във всички случаи на тези, които са слаби финансово. Трябва да се създаде и частен паричен фонд, в който да се внасят дарения.
Държавният фонд трябва да се управлява от безпартиен комитет. Начело трябва да е известна личност, позната и уважавана от всички. И този човек да слага последния подпис върху решението за всяко дете. Комитетът трябва да работи безвъзмездно, на доброволни начала. Трябва да има комисия за одобряване или отхвърляне на молбите. Те се разглеждат анонимно, на базата на документи и спешността на случая.
- Досега фондът работи почти по този начин.
- Да, но по-нататък трябва да има верига между семейството и институцията, в която детето ще постъпи на лечение. Държавата помага, защото има адреси в чужбина на различните клиники за различните заболявания. С тях се осъществява контакт и се уговарят специални цени за българските деца, защото България не е богата страна.
- Възможно ли е да се договарят по-ниски цени?
- Разбира се. Всичко се дискутира, дори и безплатно лечение. - Как е уредено това в Европа?
- Всеки по своему го урежда. Тук се дискутират цените, когато се касае за такова нещо, защото те са безмилостно високи. В комитета, който ръководи фонда, трябва да има поне двама души, които да отговарят само за връзките с дарителите. Те ще се свързват с по-състоятелни хора, с предприятия, които могат да дадат повече. Във вестниците и телевизията ще трябва да се направи сериозна пропаганда за дарителите. В по-четените ежедневници да има колона на дарителите - с имената на тези, които дават, и на децата, които са оздравели чрез тази помощ.
Много важен момент е осигуряването на пълната прозрачност на постъпилите средства. Например да се публикуват всеки месец събраните средства - поименно или анонимно, според желанието на дарителя. Управлението на събраните средства на първо време трябва да се извършва от държавни органи - министерствата на здравеопазването, на социалните грижи, на финансите.
- Въпросът е доколко държавните органи могат да гарантират прозрачност.
- Когато има един комитет от 300 души, които наблюдават и публикуват даренията, нищо не може да се скрие. Трябва да се окуражава събирането на средства от частни лица.
Уверена съм, че ако се подхване правилно инициативата, тя ще успее. Може да се предложи на хората, които получават заплата над Х лева, да отделят месечно по 2 лв. на фонда за лечение на деца. За това трябва да има цяла мрежа - в общините, училищата, болниците, съсловните съюзи. Или в хотелите - в "Шератон" например винаги ми вземат по 1 долар за УНИЦЕФ. Да се правят галавечери, томболи, разпродажби в помощ на децата. Но във всичко това да има пълна прозрачност. Трябва да има и данъчни облекчения за дарителите.
- Това вече е осигурено.
- И тук е така. За такива мероприятия по телевизията тук, в Швейцария, има инициатива "Верига на щастието". Периодично, когато има нужда да се съберат средства за бедствие или катастрофа, се открива сметка и няколко дни поред се призовава да се обаждат дарители и да обявяват какво ще дарят. Така техните имена се чуват, а "Верига на щастието" събира милиони.
- По-малко ли се дарява в България в сравнение с Европа?
- Много по-малко. Но хората в България разполагат с много по-малко средства. Не може да се сравнява - в Швейцария това е традиция.