Нищо чудно, че полицейско-клюкарският мотив доминира в историята с поредната открита "българска следа". Странно щеше да бъде, ако обръщахме повече внимание на финансовата страна в историята с парите на ИРА, които уж били прани в България. Странно е как за броени дни постната случка с двамината заподозрени ирландци се разду в цяла международна финансова афера, добила шумна популярност
за сметка на България,
при все че единствената сигурна връзка на нашата страна с подозренията на ирландските полицаи се оказа пътуването на един от обвинените до София преди време. Същият, впрочем известен финансист и близък съветник на премиера на страната си, решил да купува имоти у нас, та учредил две фирми, открил им сметки и ял шопска салата "При орлите" на покрива на транспортното министерство с колега от финансовото ведомство. И от тези съвършено тривиални събития бе инсинуиран цял престъпен синдикат, който щял да прави в България банка, където щели да се перат парите на терористите от ИРА, а нищо чудно и милиардите на Осама. Полицейските брътвежи бяха широко отразени от най-тиражните финансови издания и телевизионните канали. В прав текст бяхме зашлевени с клеветата, че в България
банковата система била корумпирана,
много било лесно тук да се отвори банка, която да прави каквото си ще. Като организатори на канала за трафик на черни пари бяха сочени "заместник-министър на финансите" и "висш банкер". За съучастник бе топена една от най-динамичните и добре работещи банки, подбрана от изчезващия вид финансови институции изцяло българска собственост. Естествено бяха "разкрити" български оръжейни търговци, които шетали из Дъблин (сигурно са били някои любители на бирата "Гинес", защото не е известно да е внасяно оттам или да е изнасяно за Ирландия оръжие). Ето ни отново случай, когато без никакви факти, камо ли вина, страната, банковата система, централната банка, една частна банка и финансовото ведомство вкупом бяха омаскарени. За някого това може да е шегичка, но
засегнатите търпят яки вреди
Първо цялата страна, защото добре популяризираната клевета само след няколко месеца ще избута България на още по челна позиция в класацията по корупция. (Тези класации се правят с анкети, в които карат избрани "специалисти" да споделят усещанията си за корупцията в различни държави. Сегашната клеветническа кампания със сигурност ще настрои негативно към България мнозина респонденти.) Информационни субпродукти като "индекса на корупция" се клонират в други показатели, като например "индекса на икономическа свобода" и влияят на кредитния рейтинг и оценките за "национален риск" на страната. А от тях пряко зависи рисковата надбавка към цената на всеки кредит, който ползват от чужбина държавата, банките и фирмите у нас. Ако някоя клевета като измислената афера с ИРА повлияе дори само с 1/16 от процента върху лихвената калкулация, върху 12 млрд. дълг пряката щета ще е 7.5 млн. долара годишно. Клеветата пряко вреди на оклеветените частни банки и фирми, защото ги препъва по пътя им към международните пазари, а може и въобще да отреже достъпа им до тях. Лъжите сериозно
влошават инвестиционната среда
у нас. Знайно е, че хиляди ирландци и англичани посещават българските курорти. Стотици от тях вече са купили имоти у нас, други обмислят инвестиция или са решили да вложат пари в български банки (лихвата по депозити у нас е 2 до 3 пъти по-висока, отколкото в родината им, а няма и данък). Подлъгани от клеветите мнозина потенциални дребни инвеститори ще забравят българските си проекти. Вредата от това е трудно измерима, но очевидно съществена.
Ирландската афера показа за кой ли път, че в България нямаме изработен рефлекс за отговор на подобни удари под кръста. Антирекламата се подпомага от
твърде неадекватната реакция
от българска страна. Професионално оплетената интрига посрещаме без никакъв отпор, нечленоразделните изявления и неловкото мълчание на засегнатите и властите още повече усилват ефекта от клеветите, защото създават усещане за гузно отбягване на конкретни отговори. Нашите хора се държат като градинар, който, зърнал в градината нагъл крадец, се крие в храстите, вместо да тича с тоягата. Явно ни липсва усет и увереност, нямаме "институционален капацитет", както пишат в мъдрите книги, за действие в такава ситуация. А трябва и държавата и всяка фирма да овладеят поне минимум умения по медийна самоотбрана. Иначе ще сме все като боязливо хлапе, което батковците хашлаци от квартала редовно шамаросват и му обират стотинките - не че с нещо им е виновно, а защото го знаят като смотан мухльо, който не
може, а и не смее да се брани.














Оперетният генерал Атанасов и Нин Борисов-Чилов щом са били дори по една година деснофлангови в това министерство, после с гребло да минеш из коридорите му, читав таен служител няма да закачиш.
Това че казва някой истини не е голямо постижение.