|
На всички останали играчи ще им се налага да се будят и заспиват с мисълта как да балансират между различни амбиции и лобита. Първите листи, които ще станат ясни, са тези на левицата. От поне два месеца на "Позитано" 20 се вдига голяма пушилка, пък и в цялата страна. Там мирише на власт. Вдясно все още не прехвърчат искри по една единствена причина - няма как да се наредят листи, без да е ясно кой с кого ще ходи на избори. Управляващите пък бавят своя списък, защото е твърде недалновидно месеци преди изборите царят да рискува парламентарна подкрепа, като изхвърли некадърните депутати от следващия парламент.
Драмата "Редене на листи" в левицата започна някак лежерно, но е на път да завърши мъчително. На финалната права (до края на март целите листи трябва да са готови) разчетите се правят при летва от 121 депутати. Кандидатите са толкова по 10. Всичко живо иска да е депутат, сподели преди време един социалист. Стремежът е разбираем - след 8 години глад в опозиция за първи път кадрите на БСП се усещат толкова близо до властта и не искат да я пропуснат.
И ако на миналите избори борбата в левите листи бе просто да попаднеш в парламента, сега целта поне на половината е да използват Народното събрание като трамплин за изпълнителната власт. Преди време Георги Първанов бе критикуван за това, че всички членове на Изпълнителното бюро на столетницата са водачи на листи. Сега партията се е примирила, че соцелитът трябва да е в парламента. Още повече, че хората, които ще са по-назад в листите, се надяват, когато БСП вземе властта, тези от първите места да влязат в изпълнителната власт и да освободят депутатски банки за следващите. Затова сред потенциалните победители битката е и за последния възможен кандидат.
В Благоевград например, първоначалният вариант на листата изглеждал така: лидер, зам.-лидер, партиен секретар и така бил изреден целият местен партиен елит. Там и още в Ямбол, Перник и Враца партийните организации са разделени на две кого да предложат за съревнованието. Затова на повечето от тези места за водач ще им се изпрати човек от София.
Въпреки че червените листи по устав се подреждат от областните съвети на БСП, от ръководството в София зависи окончателният им вид и най-важното - първите места. Именно то дава и местата на коалиционните партньори. Изведнъж се оказа, че мераклиите за депутати от останалите малки партии в коалицията са едва ли не толкова, колкото и червените. Най-много 30 избираеми места ще има общо за гражданската квота и съюзниците и то при условие левицата успее да вкара 121 депутати.
Но сметките трябва да са много добре изпипани. Следващият парламент се очертава да бъде доста нестабилен и ако левите вземат властта с минимално мнозинство, ще трябва да разчитат на всеки глас от собствената си група. А присъствието на атрактивни личности в сегашната група на левицата се оказа нож с две остриета. По време на кампания те помагат за събирането на повече гласове, но в пленарна зала в никакъв случай не са послушковци, които да натискат безропотно копчетата.
В Либералния алианс реденето на листите не е либерално
В смисъл че почти нищо не е ясно и към момента се допускат много възможности. Категорично се знае само едно - НДСВ, ДПС и Новото време няма да се явят заедно на изборите. И това почти обезсмисля точка 4 от сключеното между тях споразумение - за общи предизборни действия, благодарение на което бе спасено правителство.
На приютяване в чуждите листи разчита най-вече Новото време, чиито шансове само да влезе в парламента са нищожни. Пръв Пламен Панайотов попари надеждите им: "НДСВ има намерение и самочувствие да се явява самостоятелно". Симеон пък назначи за шеф на щаба си Лидия Шулева, която няма нито една причина да харесва Кошлуков, Севлиевски и компания. Ахмед Доган даде да се разбере, че партията му също няма намерение да си вкарва таралежи в листите. Но дипломатично отложи окончателното решение за март. Депутати от ДПС обаче все пак допуснаха, че е възможно, без да проявява излишна щедрост, Сокола да отпусне 3-4 избираеми места на нововремци в райони, където движението няма шанс - Враца, Монтана, Кюстендил.
В самото НДСВ вътрешно-партийната предизборна борба тече отдавна. Схватката между лобитата за поста шеф на щаба завърши с победа на Шулева. Това обаче съвсем не означава, че Пламен Панайотов, Даниел Вълчев и Николай Свинаров ще се предадат без бой. Пък и Симеон не е от хората, които поверяват цялата власт някому, без да си оставят възможност за лавиране.
Но нищо чудно цялата борба да се окаже нахалос. Близки до НДСВ вече твърдят, че е много вероятно Симеон лично да определи водачите на листи и на тях да повери отговорността да си изберат подгласници. Подобен царствен маниер - да привикаш някого и да му връчиш задача, обяснявайки му колко горд трябва да е той от това - не е чужд на премиера. В някой случаи, като този с Бойко Борисов, този подход върши чудесна работа.
И докато в центъра явно нещата предстоят да се случват, само за седмица
след голям застой вдясно бяха сложени шест подписа
под две коалиционни споразумения - СДС подписа с Демократическата партия и "Гергьовден", а земеделците - със ССД и ВМРО. Така десният възел започна да се поразплита и вече е почти ясно кой с кого ще ходи на избори и кой с кого ще реди общи листи. Всъщност именно местата в кандидат-депутатските списъци се оказаха основният фактор, който събира и разделя партньорите в дясно. Всеки разбира, че сам трудно ще влезе в парламента и избира този, който, освен че има някой и друг процент повече, дава и най-добра оферта за позиция в листите.
Точно заради този принцип земеделската лидерка Анастасия Мозер обърна гръб на СДС и не пристана на Иван Костов, колкото и да я теглеше сърцето към него. И сините, и ДСБ искаха коалиция със земеделците, но никой от тях не предложи задоволителна за земеделците цифра в общите листи. Хората на Мозер не казват колко точно са им обещали Софиянски и Каракачанов, но по всичко личи, че е било достатъчно. За да не загуби БЗНС-НС като коалиционен партньор, лидерката на СДС Надежда Михайлова се опита да "купи" доверието на Мозер с обещанието за 7 избираеми места в листите ден преди форума, на който земеделците решиха да се коалират със ССД и ВМРО. Но оранжевата партия не се върза. Само си остави открехната вратата и каза, че ако Надежда и Костов искат, могат да заповядат в коалицията им.
Земеделците дори изчислиха, че зад готвения от тях съюз стоят с 20 000 гласа повече отколкото е получил СДС на последните избори, т.е. преди да се разцепи. Затова БЗНС-НС кроеше планове, че ще може да "извива ръцете" на Надежда за повече места в евентуална широка коалиция. Само че Михайлова бързо показа, че това няма да стане. И още преди земеделците, ССД и ВМРО да бяха сложили официално подписи под споразумението си, СДС подписа с Праматарски и Любен Дилов-син. И също каза, че вратите му са отворени и за други. Така на практика двете десни коалиции стават равнопоставени и ако искат да се съюзяват, борбата за листите ще е ожесточена.
Засега се знае, че СДС е обещал 3 избираеми места на ДП в листите си - водач (най-вероятно Праматарски) в 25-ти район в София, 2-о място пак в София и 2-о във Варна. За "Гергьовден" Дилов-син поискал 5 избираеми места, а сините били склонни на 4.
Но конфигурациите вдясно още да се пренареждат. При Костов битката ще е между "старите муцуни" в парламента като Йордан Соколов или Асен Агов и свежите попълнения партийци в ръководството на ДСБ като Светослав Малинов, Нено Димов, Веселин Методиев...
