|
Последното петно върху репутацията на църквата ни лепна Варненският митрополит Кирил. Владиката реши да се включи в протеста на хора от морската ни столица срещу назначаването на областен управител от ДПС. Вместо да се придържа към казаното от Иисус Христос: "Отдайте кесаревото кесарю" (Лука 20:25), и да се съсредоточи върху църковните дела, които съвсем не са в цветущо състояние, митрополит Кирил реши да се намеси в политиката.
Инициативата му е неразумна
по няколко причини. Във Варна Българската православна църква, която има повече история от българската държава, се оказа в една лодка със Съюза на пенсионерите, Съюза на репресираните, Съюза на патриотичните сили, няколко БЗНС-та и т. н. Починът свещениците да стоят по-близо до проблемите на хората е похвален, но те би трябвало да се постараят да се държат на положение. Иначе обезсмислят приетия с толкова усилия текст в закона за вероизповеданията, с който на православната църква се отрежда специален статут заради особеното й място в българската история.
Да, духовници са се включвали в политиката, макар това да не влиза в традициите на православието, при което (за разлика от католицизма) църквата винаги е била подчинена на държавата. Патриарх Евтимий лично е ръководил отбраната на Търново при османското нашествие. Българската екзархия е представлявала народа ни, докато не сме имали собствена държава. След Освобождението висши духовници са заемали ръководни държавни постове. А владиката
Кирил приравни църквата до скромна неправителствена организация
И я вкара в партизански ежби за постове и еврофондове.
Има обаче и една по-важна причина, поради която митрополитът трябваше да бяга от протеста като дявол от тамян. С присъствието си в т. нар. революционен комитет (какво ли щеше да каже дякон Игнатий, по-известен като Васил Левски, ако разбереше как използват неговата терминология...) Варненската митрополия легитимира протестите като етнически. Кирил целуна бунтарите така, както Юда - Христос. Присъствието му сред тях обезсмисля всичките им приказки, че те нямат нищо против турците, а са само срещу компрометираната върхушка на ДПС. В това отношение своята отговорност носи и Арменската общност във Варна, чиито представители също официално се включиха в протеста.
Българската църква никога не е имала враждебно отношение към съгражданите ни от друг етнос и вероизповедание. Напротив, висши духовници са защитавали българските евреи в напрегнатите дни на Втората световна война, когато се е решавала тяхната съдба.
Владиката Кирил обаче не за първи път демонстрира обществено късогледство. Преди няколко години той
гонеше като империалист варненския свещеник Любомир Попов
само защото отецът засенчваше митрополита по популярност в града. И за разлика от него бе истински духовен пастир на варненци. Заради този си грях отец Попов накрая се принуди да премине в лагера на разколниците.
Светият синод направи добре, като обяви, че владиката Кирил действа на своя глава. Във Варненската митрополия също май се усетиха, че са сгазили лука, и се опитаха да се оттеглят. Обяснението и за това обаче бе доста жалко. "След като НДСВ не подкрепи протестите, а се скри, църквата няма повече работа там", каза протосингелът Серафим. Не че топлите връзки на църквата с царя са тайна, но едва ли и самият Симеон би бил съгласен поведението на клира да се обвързва с неговата партия по този начин.
Иначе проблемът с областните управители на ДПС е повече от ясен. В България има близо милион етнически турци. Никой не може да се прави, че тези хора не съществуват, те трябва да участват във властта. Дори БКП преди възродителния процес се съобразяваше с тази обективна ситуация и слагаше етнически турци на ръководни партийни постове в смесените райони.
Друг е въпросът дали ДПС е най-подходящият начин за политическо представителство на тези хора. Едва ли обаче ще разбием тяхната непоколебима вяра в "бащицата Доган" с протести като този във Варна, в които се включва даже и църквата. Така турците само ще се капсулират допълнително, което е лошо и за тях, и за всички останали.
