Имаше едно евросело, първото у нас, но просъществува само 3 месеца.

Калугерово пак си е на мястото, но вече по нищо не личи, че е евросело. Първо цигани отмъкнаха евротабелата, а после река Тополница удави евроентусиазма на 2000-те жители.

На 25 април тази година при подписването на договора с ЕС пазарджишкото селище си прикачи табелата евро. Никой не им я даде, даже министрите Паси и Кунева не бяха поканени да благословят калугеровци. Сами се нарекоха Първо евросело и започнаха да работят ентусиазирано, за да отговорят на марката. Вярваха, че в ЕС може да се влезе и по-рано, ако с труд и желание си помогнеш сам, вместо да чакаш някой друг. Така се появиха евродетски градини, евромагазини, евроулици; само цените останаха в лева. Калугерово се гордееше най-вече с три неща - липсата на безработица (имат си две индустриални зони), с реда, с уютните къщи и с демографския бум. Разположено по поречието на р. Тополница, селото имаше редица дадености, за които мнозина му завиждаха - плодородни градини и лозя, природни и културни забележителности.

След потопа в началото на август сега всичко тук е удавено в кал.



А селото сякаш отново е върнато години назад



По пътя, който води към индустриалните зони, автомобилите и до днес плават, за да преминат. Мирише на бедствие. Селото има две индустриални зони с около 30 работещи предприятия. Доста от тях са смесени. Последната фирма, която отвори врати, е българо-китайска - за производство на маратонки, гуменки, чорапи и пижами. Само тя създаде 70 работни места, но водите на Тополница нахлуха в халетата и ги наводниха. Заради неяснотите с язовира има опасност инвеститорите да побягнат, боят се местните хора. В Калугерово в момента няма безработица.

Собственикът на фирма САТИМЕКС Сергей Темелков е първият, който взе от прословутите царски кредити. Фирмата му за преработка и търговия с пчелен мед е на път да отговори на всички евроизисквания и да стъпи на европейските пазари. В момента изнася за Италия, Гърция, Русия и Азербайджан. Годишният капацитет е 800 тона. В Калугерово има недостиг на работна ръка и затова от съседните села идват да работят тук около 50-ина души. Средната заплата, която получават калугеровци, е около 250-300 лв. Докарват си средства и от селскостопански труд. И това си личи по къщите им - гордост за едно евросело.

Макар и нагиздени, в момента приличат на мокри кокошки. А щяха да кандидатстват за сертификат за еврокъща с барбекю и специален райграс, за да посрещат чужди туристи.

Близо до реката живее семейството на 46-годишната Снежана Пенчева, която храни 11 гърла. Многодетните семейства са другата гордост на Калугерово. Сега обаче те са легнали като тежка грижа на плещите на кмета. Той самият е многодетен баща и е известен с това, че знае термина на раждане на всяка от 11-те булки, които ще раждат тая година. Формулата на кмета Сергей Вачев за справяне с демографската криза е добра работа-хубав дом-повече деца. Това беше преди потопа. Сега проблем има и в трите елемента.

Мъжът на Снежана заминал преди месец да печели повече пари в чужбина. Снежана била сама, когато Тополница забучала страшно на 5 август привечер. Къщата й е на не повече от стотина метра от реката. Не й е простила. Отнесла е цялата й покъщнина, тоалетната, стопанската пристройка, 10 кокошки.

"Заведох децата при роднини, а с голямото си легнахме", спомня си жената, нагазила в калта. Евакуирала и 10-те пилци, които сега ровят на бунището. През нощта я събудили от кметството и набързо я изнесли. В трите стаи, в които живее многобройната челяд, имало над метър и половина вода. В момента от разнебитения покрив капе изнервящо и жената се готви да сменя разместените керемиди на кирпичената къщица. Веднага след потопа взела заем от 40 лева, за да си купи газов котлон. Току-що е сварила боб за децата, които щъкат из двора.

Как стана? - питам мъж с къси панталони и ботуши, който седи пред отсрещната кръчмица и сякаш се опитва да се спомни нещо.

"В 7 часа вечерта водата влезе вкъщи. Тя влиза, ти си излизаш и спасяваш кожа. Бегаме, тя след нас и като спря, и ние се спряхме", разказва Ангел Димитров. Къщата му прилича на обиталище на воден дух. Няма нищо сухо. Единственото сухо е ризата на гърба му, но пак вали и Ангел влиза в кръчмата на Маша, за да се прислони. Вътре Гошо Кънев и Гриша Сираков са си поръчали по едно питие и за кой ли път обсъждат виновните за потопа. Имат си мнение и то е страшно като придошлата река - турците искаха да ни издавят, тропа по масата Гришата.



"Какво евросело? Сега сме удавено евросело",



казва Ангел. Той е седнал малко по-встрани и е като нащрек. Какво ли пази, след като реката е отнесла всичко, което има - тон и половина картофи, покъщнина, дори оградата. Ако оня, Айдън Абас, шефът на "Напоителни системи", дойде в Калугерово и ако не ни бяха откраднали табелата с евросело, щях да му я подаря, сили се Гришата. И сочи кръчмарката Маша, на която мъжът й също отишъл в чужбина да спечели някое евро. "Тая жена не можа да се нарадва на хладилниците си - чисто нов хладилник и фризер си взе преди 15 дни, а вече ги няма", реди Гришата, като отпива от ракията. Водата се качила и на първия етаж и заляла секцията й, която същият този Гриша сглобил миналата година. Леглата плаваха, не можеш да си намериш обувките, описват потопа мъжете. Нищо не може да ги разубеди, че това не е умишлено. Убедени са, че това е умишлено.

Имаме уплах вече, водя децата да им баят, защото не можем да спим, казва си болката и Маша. Тя обаче не седнала да чака държавата да я подпомогне. Ако не боядисам и не премахна мухъла, нали ХЕИ веднага ще ми затвори заведението, обяснява тя. И добавя: добре, че си помагаме взаимно.

"Едно от големите предимства на марката евросело е тази, че хората разбраха, че всичко зависи от самите тях - ако почистят селището си, ще им е чисто, ако стегнат къщите си, ще са хубави, ако са бдителни, няма да има кражби, ако си помагат взаимно, всички ще са добре", обобщава кметът.

Иначе пострадалите от махалата до реката получили от даренията само по една двулитрова бутилка "Етър", по 2-3 килограма краставици и 10 литра вода. Коментарът им за грижата на държавата е : "Трай, коньо, за зелена трева!"

Не само Гошо Кънев, но и други калугеровци често подхващат темата за предишния потоп тук - през 1957 г. Тогава Тополница пак влязла в селото.

"И някога е носило, но са им направили къщи", казва Гошо Кънев. Но Гришата не е съгласен, че е същото. "Тогава изнесе ли ти 10 чувала с овес, катурна ли ти плевната?", пита той събеседника си. Аз вървя по асфалта, ще ме бутне, добавя той и маха с ръка. Разказват ми, че в събота, ден след потопа, пак имало паника. Момчетата от пожарната отводнявали къщите им. Шефът на пожарната изведнъж казал: "Момчета, хвърляйте всичко и бягайте, иде 4 метрова вълна." И побегнали.



Колко пъти си носих кокошките и багажа нагоре по баира



и ги свалях, не знам, казва Мама Здравка. В Калугерово всички я знаят като Майката. Какво беше това чудо, та не ни отмина, провлачва жената, докато влизаме в къщата й, където в момента има 14 свободни легла за пострадали. Но нито един не е закъсал дотам, всеки си обикаля къщата. Спят под покривите, на таваните, промушват се дотам като гущери.

Водата дойде много бързо, спомня си Здравка. Декоративните кокошки, които тя пропуснала да занесе в комшийките по-нагоре, пищели страшно, като на заколение, още докато водата бучала в далечината. Беше страшно - сирената вие, камбаната и бученето, хваща се за главата Майката.

Здравка Методиева още през пролетта отишла при кмета с предложение да направят доброволен отряд за подпомагане на хората в бедствие. "Събрахме се пет души, 2 жени и 3-ма мъже, и се разпределихме кой какво ще върши", обяснява 73-годишната жена.

"Предчувствах, че нещо страшно ще се случи, тия дъждове, които валят нередовно...", казва Майката. Това, което сега преживяха всички калугеровци, тя препатила още през пролетта. Къщата й е под едно стръмно дере, което при дъжд бучи страшно. В него се вливат няколко сокака и водата стига до метър. Жената сама тръгнала да се бори с цялата бюрокрация на света. На улицата над къщата й имало голяма скара, но я затрупали с каменна плоча. Жената намерила желязо за 300 лева, майстор, срязала и две пружини от леглото си, за да направи скара. Показва ни я и предупреждава кмета, че утре ще я удължи с още половин метър. А стръмната уличка надолу покрай къщата й сама ще я циментира или асфалтира, за да бяга водата.

"Реша ли нещо, майка, няма спиране", казва Здравка. В горната част на къщата й има затворено заведение. Решила и го направила. Но тъй като на всеки давала на вересия, накрая фалирала. Сега пак посреща бедните калугеровци, но отдолу, на верандата на къщата си. Храни и пои с каквото има.

С кмета Сергей Вачев са на мнение, че малко като поотмине ужасът от бедствието, пак ще върнат блясъка на евроселото.

По ирония на съдбата точно в петък бях в Троян, където изнасях лекция на един туристически семинар за първото евросело и постиженията ни, разказва Вачев. Дори поканил туроператорите да дойдат и видят с очите си как изглежда Калугерово - чисто, спретнато, без кражби, без безработица. Като разбрал за бедствието, тръгнал веднага. За беда заседнал във влака на Ихтиман. "Наложи се да стана за малко и кмет на влака, защото имаше жени с малки деца, войници, които искаха да трепят кондукторката, възрастни, а от гарата се бяха скрили вътре и никой не се показваше една бутилка с минерална вода да ни подаде", разказва Вачев. Той е непоправим ентусиаст. Макар и с кални обувки.