|
интереси.
Най-масови са случаите на т. нар. престъпления от общ характер(кражби, грабежи, средни или тежки телесни повреди и мн. др.). Наказателните производства за тях имат две особености:
1) задължително се провежда досъдебно разследване от следовател или дознател и
2) в съдебната фаза задължително участва прокурор, който носи тежестта да докаже обвинението.
При престъпление от общ характер
пострадалото лице може да подаде сигнал до прокурора или следователя. То е "законен повод за образуване на предварително производство" (чл. 187, т. 1 от НПК). Сигнал може да подаде не само пострадалият, но и всяко друго лице, узнало за престъплението. Материали в печата, лично явяване на дееца пред прокурора или следователя със самопризнание, непосредствено разкриване от прокурор или следовател на признаци за извършено престъпление също могат да са законни поводи.
За да се пристъпи към образуване на предварително производство обаче, освен законен повод трябва да са налице и достатъчно данни, т.е. да може да се направи основателно предположение за извършено престъпление (чл. 190, ал. 1 от НПК). Едва тогава прокурорът може да образува предварително производство. А ако откаже, незабавно уведомява пострадалия и лицето, направило съобщението, които могат да подадат жалба до горестоящ прокурор.
В хода на разследването пострадалото физическо лице може да се конституира единствено като свидетел. Това е голям недостатък на процесуалния закон, тъй като
свидетелят не притежава сериозни възможности да повлияе
върху хода на производството. Ако след приключване на разследването прокурорът прекрати производството, задължително на пострадалото лице се изпраща копие от постановлението. То може да се обжалва пред първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаването му. Определението на съда е
окончателно.
Възможно е след разследването прокурорът да спре производството, например при неразкриване на извършителя. Тогава копие от постановлението се изпраща на пострадалия, който може да подаде жалба пред първоинстанционния съд след изтичане на 3 месеца от спирането. Съдебното определение може да се обжалва в 7-дневен срок пред втора инстанция. Нейното определение е окончателно. След 6 месеца пострадалият може да подаде последваща жалба.
В съдебната фаза на делата от общ характер пострадалият разполага с по-големи възможности. Ако желае, той може да се конституира като частен обвинител и/или граждански ищец. Крайният срок за подаване на молба за участие в тези роли е началото на съдебното следствие в първа инстанция. Като частен обвинител лицето има възможност да поддържа обвинението наред с прокурора, но независимо от него, дори и той да заяви, че не го поддържа. Правата на частния обвинител са разписани в чл. 55 от НПК.
Граждански ищец в наказателното производство може да бъде не само физическо, но и юридическо лице, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Гражданският иск може да се предяви по реда на Гражданско-процесуалния кодекс. Според НПК разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело. Освен това той може да се предяви не само срещу подсъдимия, но и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите (в определени случаи това са възложителите на работа,
родителите на непълнолетни лица и др.).
По-различно изглеждат нещата при т. нар.
наказателни дела от частен характер
Те се водят за престъпления, посочени в Особената част на Наказателния кодекс (НК) - например в случаите на лека телесна повреда, обида, клевета, издаване на чужда тайна и др. Те започват директно в съдебна фаза, без да се провежда предварително разследване. В тях не участва прокурор, а цялата доказателствена тежест се носи от пострадалото лице, което добива статут на частен тъжител. За целта то трябва да подаде писмена тъжба до съда (чл. 56 и следващите от НПК) в 6-месечен срок от деня, в който е узнало за извършването на престъплението.
Съдът прекратява делото при оттеглянето на тъжбата. Тъжителят може да направи това и мълчаливо - когато не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебно заседание без уважителни причини (чл. 21, ал. 5, т. 5 от НПК). Частният тъжител не може да бъде разпитван като свидетел, но може да предяви граждански иск.
Частният обвинител, гражданският ищец и частният тъжител могат да упълномощават свои процесуални представители (адвокати), които добиват статут на повереници в наказателното дело.
РЕФОРМА
Измененията в НПК след 1999 г. разкриват тенденция за последователно ограничаване правата на пострадалото лице. Например до промените от началото на юни 2003 г. пострадалият можеше да предяви граждански иск още на досъдебната фаза. Тогава за пореден път бе разширено приложното поле за прекратяване на наказателното производство със споразумение между прокурора и обвиняемия (уличения) в края на разследването. То е допустимо за точно определени престъпления и след възстановяване или обезпечаване на имуществените вреди.
Споразумението се внася от прокурора в съответния съд за одобрение. Но самата процедура по постигане и одобряване на споразумението елиминира участието на пострадалото лице с едно несъществено изключение - по свой почин съдът може (без да е длъжен) да изслуша пострадалия (чл. 414з, ал. 3, изр. 2 НПК).
В проекта за нов НПК пострадалият е регламентиран като отделен процесуален участник, дори и да не се е конституирал в ролите на частен обвинител, частен тъжител или граждански ищец. Предвидено е, че в ролята на пострадали могат да участват и съдружници или членове на дружества, когато престъплението е извършено от лица, които ръководят, управляват или контролират засегнатото юридическо лице.
