Доган може да ни препъне за европейското ни членство, предупреди публично тези дни лидерът на една млада партия, която не можа да се класира за новия парламент. Участието на ДПС във властта и обръчът от фирми около движението, за които Доган говори преди изборите, били основните мотиви Европейската комисия да ни отложи.

Бързам да кажа, че ако все пак ЕС не ни приеме в договорения срок на 1 януари 2007 година, причината за това едва ли ще е присъствието на Движението за права и свободи в управляващата коалиция. До този момент няма публичен сигнал, че от Брюксел или във Вашингтон са против повторното присъствие на партията на Доган във властта, този път в коалиция с БСП и НДСВ. Почти съм сигурен, че и занапред подобен сигнал не би могъл да се получи. Не само заради разбирането, че изборният резултат на ДПС е получен в рамките на демократична и свободна процедура на гласуване, оценка, вече дадена от основните ни партньори отвън. Сигналите, че по време на тази процедура партията на Доган наистина е извършила нарушения и на места е манипулирала избирателите, много лесно могат да бъдат отнесени за сметка, да речем, на не дотам прецизната организация на изборния процес, която обаче за международния мониторинг като цяло не поставя под съмнение легитимността на получените резултати.

Да бъдем наясно:



Брюксел може само да бъде доволен, че ДПС е отново във властта



При това в комбинация, при която - поне в момента - движението няма възможност да заменя цивилизованото партньорско поведение с маневри за изнудване като по време на последните дни на кабинета Сакскобургготски. В присъствието на партията на Доган във властта те виждат повече гаранции и по-малко рискове за етническия мир в България, отколкото ако е в опозиция, когато изкушенията да се стреля от етническия окоп и да се ползват етническите оръжия са много повече. За Брюксел и Вашингтон ДПС във властта означава повече стабилност на Балканите.

През последните петнадесет години международната общност положи огромни политически, финансови и дори военни усилия да въведе ред в раздирания от етнически конфликти район. В сравнение със съседите от Западните Балкани България е истински оазис на спокойствие и стабилност, но когато става дума за тази част на Европа, подозренията за нови междуетнически кризи все още тлеят. Схемата, по която международните централи действат, е очевидна - там, където има опасност от етнически конфликт, е добре, да не кажем задължително, основните противостоящи си субекти да бъдат събрани във властта и да действат в името на определени държавни приоритети. Управлявайки заедно, те укрепват доверието помежду си, опознават се, но и придобиват управленска култура, трупат административен капацитет, който като правило е дефицитен. С други думи, цивилизоват се, европеизират се -поне на теория. Правят и грешки, но затова работят в партньорство - за да ги поправят. Според същото мислене



общото участие във властта "обира" най-радикалните позиции на етническите партии



и канализира техните действия в един нормален политически процес. По тази формула се работи в Босна и Херцеговина, по нея налагат и мултиетническия модел в Косово, в рамките на който дори има квоти за участие в парламента и в правителството на различните етноси. В Македония, която познавам най-добре, от първото правителство на Бранко Цървенковски през 1992 г. до днес спечелилата изборите партия на македонците привлича за партньор във властта най-голямата политическа сила на албанците. Така е и сега, а партньор на социалдемократите е партията на бившите бунтовници, които през лятото на 2001 г. воюваха срещу властта на ВМРО-ДПМНЕ и на партията на Арбен Джафери.

Дългогодишният лидер на ВМРО-ДПМНЕ и премиер на страната между 1998 и 2002 година Любчо Георгиевски няколко пъти призна като най-голяма своя политическа грешка факта, че като председател на партията с най-много депутати в парламента на независима и суверенна Македония през 1991 година не е поканил за участие в първото експертно правителство на Никола Клюсев и албански политически субект. На фона на трудностите, дори провала на мултиетническия модел в Косово Брюксел и Вашингтон залагат на успех в Македония,



събирайки във властта откровени етнически партии



То други освен чисти етнически партии в Македония няма, а и конституцията на страната не ги забранява. И ако "моделът" край Вардар скърца, то е, защото всички политически сили декларират привързаност към общоевропейските ценности и стандарти, но всички държат плътно затворена вратата за хора от "противниковите" етноси. Македонците си гласуват за македонските партии, албанците - за своите.

Това е вероятно и една от разликите с българския етнически модел. При нас ДПС все повече се опитва да изглежда като партия от отворен европейски тип, тя не се затваря само в турското малцинство у нас, а търси по-широко представителство. И в това е нейното бъдеще, стига това да е твърда позиция, а не грим за международна консумация. След като партията на Доган е определила евроатлантическото бъдеща на България за свой основен приоритет и работи за него, участието й във властта може да има повече плюсове, отколкото да носи рискове. Нейната лакомия за власт, в каквато я обвиняват, може да бъде по-лесно контролирана в рамките на управленска коалиция, в която правилата на играта и разпределението на парчето баница е предварително договорено. В това число и в тази рамки да се намали влиянието на "обръча от фирми", от който толкова се дразнят някои. Не възразявам да съсипем от критика някой министър или висок държавен чиновник от квотата на ДПС, но не защото е член на движението, а защото не е в час с работата си, няма потенциал за заеманото място, хитрува, краде или се опитва да заобиколи закона. Нямам нищо против да протестираме против някой нов областен управител, но не защото е от ДПС, а защото, да речем, предварително сме убедени, че е некадърник и няма да си заработва парите, които му даваме.