В края на ХХ век централно контролираният български печат се промени - къде за добро, къде за лошо (например за събитие, което ще настъпи довечера, в утрешния печат няма да има нито информация, нито коментар, а случваше се едно време като дежурен в БТА да карам централните вестници да поемат информация до 2.00, дори до 3.30 часа след полунощ).

Една лоша вестникарска привичка си остана. Всяка година през август в печата излизат "кандидатстудентски бисери" от приемния изпит по български език и литература.

Жанрът "бисери" е български; в чуждия печат не съм го срещал. Измисли го в. "Стършел" естествено, със съдействието на хората, които оценяват кандидатстудентските работи и вадят от тях "бисерите".

Стършеловите "бисери" бяха оценени като толкова успешни, че се появиха и "бисери от съдебната зала". Цитирам: "После той дойде вкъщи и се разговорихме и после той продължи да идва и така от дума на дума аз забременях." При "бисери от съдебната зала" възрастни се присмиваха на възрастни, но при "кандидатстудентските бисери" възрастни се присмиват на деца, затова тук не ще спомена нито един от "кандидатстудентските бисери". И сега, както едно време, те събуждат в мен желание да напиша шестици на децата, изтипосани за присмех в печата, и да завъртя двойки на екзаминаторите и академичните схоласти, които съставят така непроходимо задръстени учебници; ако се води по тях, и най-добрият учител ще накара децата да намразят българския език и литература.

Интегралите и планиметрията са друго нещо; може нищо да не разбираш, но като си седнеш на четирите букви пред учебника, изведнъж ти светва и казваш: "Я, че то било фасулско." А колкото повече седиш пред учебника по български, толкова по-тъпо ти става.

Така мислеше и Николай Хайтов, но докато аз само си чешех езика на тази тема, той запретна ръкави, разнищи няколко учебника и ги разпердушини във в. "Литературен фронт". Преди това напълни цяло чекмедже с листчета, на които си бе записвал "бисери" за белетристиката. Например:

"Художествената творба е високо организирана структура, в която съсредоточената около някакъв център повторителна еднотипност превишава широтата на разнообразието, или с други думи интензивността на художествената структура е по-голяма от екстензивността й. В тенденцията към висока организираност се крие както сърцевината на художествеността, така и вътрешното самоунищожение на конкретния й вид, защото според законите за общественото развитие на територията на информацията, на обществената и индивидуалната психология това високо равнище на еднотипност, организираност и повторителност в даден момент престава да предизвиква необходимия удар на изненадата."

Чуй сега, читателю, що е стил:

"За художествения стил е характерна не само рядката употреба на термини, но и изобилието на необикновени изрази или тропи, най-честите и най-лесно забележимите носители на художествеността в произведението. Те ни карат да виждаме в творбата наред с казаното и други неща, обръщат мисълта ни, поради което са наречени с гръцкото "тропос", сиреч обръщане."

"Стилистиката - трябва да знае осмокласникът - бива генеративна и рецептивна, която помага на реципиента (читателя) чрез обратна редакция да открие редигендата (вероятния начален изказ на езиковото съобщение)."

Така бях погнусен от всякакъв академизъм, че подцених Бредбъри. Не американския фантаст Рей Бредбъри, а британеца Малкълм Бредбъри. Ето как стана това:

Тогава, през 80-те години, престанах да съм "агент" - след като бяха ме изхвърлили от агенцията (БТА), също от телевизията и другите медии. Николай се застъпи за мен в "Литературен фронт", но това не ми помогна, понеже и него го бяха погнали. Изкарвах хляба на семейството си като free-lance преводач и като четец - изчитах книгите, които издателствата получаваха по обмена с чуждите издателства, за да препоръчам кои книги да се преведат. Малкълм Бредбъри написа "Историческият човек" (за академичните интриги, зависти и прелюбодеяния, които се вихрят зад обраслите в бръшлян стени на университетския кампус) и основа първия в света курс по творческо писане (creative writing). То ми напомни за литературния институт "Горки", който произвеждаше писатели.

Май не съм бил прав - сега creative writing се изучава навсякъде по света, у нас включително.

Но - защо ли - писателите, от които се възхищавам, не са учили creative writing? Обзалагам се, че те не са в състояние да дадат дефиниция на магията, наричана изящна словесност. Че нямат понятие що е туй редигенда, нито имат рецепта за художествено писане.