Ритуалното поклонение в Брюксел, спазвано от всеки новоизбран премиер от Жан Виденов до днес, бе изпълнено и от Сергей Станишев. Както се полага, той не отиде с празни ръце, а положи на европейския олтар най-отбраните дарове, с които може да се похвали България - небивало голямо управляващо мнозинство и приет на първо четене нов Наказателно-процесуален кодекс.

Пред репортери той обясни, че е отправил три послания към домакините си от Еврокомисията (ЕК): първо, че влизането в ЕС е приоритет на правителството му; второ, че стабилното мнозинство в България ще бъде работещо; трето, че очаква ЕК да оцени обективно постиженията на България. Заедно с това сам даде оценка на посещението си, като каза, че е заминал и се е върнал като "умерен оптимист":



каквото преди пътуването, същото и след него



Имало ли е смисъл да бие път до Брюксел, ако даровете му не са омилостивили върховните сили в ЕС? Нима там не са забелязали ударния труд, който кипеше два месеца за изковаване на най-голямата възможна парламентарна коалиция? В насрещния план на народните избраници бяха заложени близо 50 закона, които трябва да бъдат отметнати до края на септември, за да могат докладчиците от ЕК да ни похвалят на 25 октомври, когато теглят чертата на последния си мониторинг. Въпреки това председателят на Комисията на ЕС Жозе Мануел Дурау Барозу прикани завчера България след срещата си със Станишев "да ускори реформите", за да не бъде отложено за 2008 г. присъединяването й. "Няма много време", резюмира той посланието си до София. Вероятно каквото и да правят нашите депутати, дори и да си вземат пижами, за да работят нощем, страната ни ще бъде все така в цайтнот, защото



проблемите не се решават там, където са



Министърката по европейските въпроси Меглена Кунева заяви вчера пред БНР: "Основният лост, с който може да се повдигне тази тежест - влизането ни в ЕС, - е тук, в България", но пропусна да каже кой е той. Все пак тя беше права, че куртоазните визити в Брюксел не променят положението. Много по-важно беше не какво е правила делегацията начело с премиера Станишев, в която беше и самата тя заедно с външния министър Ивайло Калфин, а какво прави в София делегацията начело с почти непознатата у нас дискретна еврослужителка Бриджет Чарнота. Тя оглавява екипа, който пише доклада за България, а в нейната лична компетенция е най-деликатната тема, заради която ни извиват ръцете - правосъдието и вътрешните работи.

За нея се знае малко. Тя е британка от украински произход, съпругът й също е от Украйна. По генетични причини тя съчетава британска прецизност, но и склонност да разбере славянската душа, твърдят дипломати, които са имали възможност да контактуват по-продължително с нея. Някои я смятат за студена, но други са убедени, че е настроена доброжелателно. Тя самата неведнъж е казвала, че се интересува само от едно: дали в България има върховенство на закона. И пита не толкова за законите, колкото за подзаконовите актове за тяхното ефективно действие, за качествата на хората, които ги прилагат, и за финансовото им осигуряване.

Колкото и важно да е как бе посрещнат Станишев в Брюксел, още по-важно бе



как бе посрещната г-жа Чарнота



при инспекцията си тази седмица в София. Картината бе следната: зрелищно убийство на добре облечен "бизнесмен", един от строителите на съвременна България (строил хотели по Черноморието); престрелка между гангстерски банди между две детски площадки в столицата; взривен апартамент в жилищен блок в Русе и пр. Страната се тресе от бандитизъм, а ние навираме в очите на еврочиновниците творби на законописците, които стават само за архивите.

Много по-резултатно щеше да е пътуването на Станишев, ако бе занесъл в Брюксел не само нов текст на НПК, а и списък на "знакови" бандити, излежаващи ефективни присъди. Защото и по стария НПК са си за затвора. Техните престъпления са наказуеми по всички текстове от Вехтия завет насам. Ако имаше политическа воля, дори скрижалите на Мойсей щяха да свършат работа, защото и те забраняват да се краде и убива. Проблемът на България е, че се представя в Брюксел с хартиена, а не с работеща демокрация. Ако това бъде осъзнато най-сетне, пътуването на Станишев би имало смисъл за нейното европейско бъдеще.