В петък във в. "24 часа" стартира една ярка и мащабна медийна кампания. "Народен комитет" кани папата да посети България. Краткото, но прочувствено възвание е подписано от 78 души - артисти, музиканти, художници, учени, политици и общественици - повечето изявени и авторитетни в своята област. Инициатор е Атлантическият клуб, а за ортаци са привлечени вестникът на ВАЦ и Иван Гарелов. В събота дълбокият смисъл на начинанието беше разяснен на три страници, а за желаещите да се присъединят има и специален талон с поканата - "в кух вид", казано на военен език, т.е. с празно място за имената и адресите на всички мераклии да видят папата у нас.

Тъй като папата едва ли ще дойде, той може съвсем безгрижно и безнаказано да бъде канен по всяко време и особено в деликатни за миротворческия и хуманен образ на НАТО моменти. Хубаво е, че дори и да дойде, това няма да промени радиационната обстановка на Балканите. Лошото е, че няма да дойде.



Модата да бъде настойчиво канен Светият отец в България



се роди преди десет години още по времето на президента Желев. Той два пъти го кани, а папата и двата пъти не дойде. После Петър Стоянов няколко пъти го кани и той пак не се отзова. И много други хора се изредиха на тази писта. В дългия списък личат имената на Петър Младенов, Константин Тренчев, Виктор Вълков, Евгени Матинчев, Александър Йорданов, Надежда Михайлова и кой ли не. Който не е ходил на аудиенция при него, само той не го е канил.

Особено активен в това начинание винаги е бил Атлантическият клуб. През 1994 г. д-р Паси заведе цяла делегация до Рим със самолет да кани папата. Тогава Негово Светейшество произнесе паметните думи: "Мечтая да посетя красивата ви страна." И пак не дойде, но се снима с Христо Стоичков. А обаятелният ваятел на любопитни новини от канцеларията на Св. синод и Атлантическия клуб д-р Тони Радков разнасяше из столични редакции вестта, че папата ще се лекува в Павел баня и вече дори бил готов указът, с който



градчето ще се преименува в Папа Йоан Павел баня



През целия този период на вежлив ентусиазъм от страниците на различни вестници внимателно бе обяснявано, че за да дойде папата, трябва патриарх Максим да го покани. През май 1999 г. от Ватикана казаха същото и на Йордан Соколов, когато и на него му дойде ред да покани Светия отец. Чак тогава светлите управляващи умове на България разбраха, че това наистина е така. Те се озоваха в деликатното положение да научат от Ватикана кой е каноничният и признат в християнския свят български патриарх и колко важна фигура може да бъде той за българската политика. Странно е обаче, че демократичните управници, въпреки че много искат папата да дойде у нас, все не успяват да направят правилните организационни изводи за своята църковна политика. Те хем се свенят да признаят дядо Максим за патриарх, хем искат той да покани папата. По принцип могат да направят и друго. Могат да забулят калимавката на Инокентий с бял плат и да го представят за български патриарх. Той веднага би пратил покана. Но има опасност подобна шмекерия да оскърби Ватикана. Не бива да се рискува.

Папа Йоан Павел II не е само една от големите личности на XX век, той е преди всичко мъдър човек и християнин. Поради което не би могъл да посети страна, в която светските власти се отнасят с брутално незачитане към неговия колега патриарх Максим.

За изминалите десет години в медиите неизменно се изтъкваха две причини, които правят височайшата визита съдбовно важна.

Папата трябва да направи два големи подаръка на България



Очаква се посещението да измие петното от "българската следа" в атентата от май 1981 г. По принцип адресатът на такова очакване е сбъркан, защото не папата окачи това пропагандно тенеке на България. Съвсем други хора трябва да си посипят главите с пепел, но поне засега по нищо не личи, че са склонни да го направят. Другото очакване е визитата да се превърне в голяма международна реклама на България. Така в известен смисъл за някои атлантици и общественици папата се оказва нещо като Дядо Мраз.

Пред журналисти преди година и половина по време на миротворческите бомбардировки в Югославия Соломон Паси небрежно подметна: "Майната му на православието." Никой след това не го е чул да се извини. Папата обаче явно не споделя възгледите на д-р Паси за православието и продължава да чака покана от патриарх Максим, за да посети България.

В близките дни, а може би и седмици, кампанията за общонародно поканване на папата ще набира скорост и ще става все по-шумна. Но като се има предвид, че той пак няма да дойде, хорът на обществениците, които д-р Паси дирижира, хем ще набъбва като бройка, хем ще звучи все по-естрадно. И сред тази интонационна среда ще изпъква с достолепното си мълчание външно скромната, но в духовен план все по-внушителна фигура на Негово Светейшество Максим, патрирах български и митрополит софийски. Защото дори самият папа Йоан Павел II му признава достойнството, което управляващата атеистична върхушка в страната му оспорва. Най-жалкото е, че както обвиненията към дядо Максим, така и поканата към папата се отправят от атеистични позиции. А атеизмът и комсомолщината са като акне - не могат да се скрият.