|
В СДС активно се говори, че
конференция по-рано от май няма да има
Тогава й старите депутати няма да ги има, защото Народното събрание ще бъде разпуснато, а новите още няма да бъдат известни на друг освен на Иван Костов.
А доста хора изгаряха от мерак да спретнат национална конференция още в края на миналата годината. "В рамките на тази година, най-късно в началото на следващата, СДС ще проведе извънредна национална конференция" - това бяха дежурните приказки на т.нар. оргсекретар на СДС Емил Лилов месеци преди да настъпи милениумът. Колкото повече наближаваха сакралните месеци, толкова повече Лилов - спряган за един от близките на Христо Бисеров, млъкваше като партизанин на разпит. По всяка вероятност в лагера на Бисеров нямаше единно мнение по въпроса за конференцията, защото, докато Лилов умуваше, Йордан Цонев обясняваше: "Няма смисъл да свикваме конференция половин година преди изборите, които ще бъдат през юни".
В мига, в който Лилов и Цонев млъкнаха окончателно, конференция се прищя на Катя Михайлова. "Има голяма вероятност СДС да проведе редовна, междинна, а не отчетно-изборна конференция преди парламентарните избори", обясни в един прекрасен ловешки ден прясно избраната главна секретарка на синята партия. Екатерина Михайлова също смяташе, че конференцията трябва да се проведе по-рано от уставния срок - 18 месеца след 11-тата национална конференция, т.е по-рано от август 2001 г.
И Лилов, и Михайлова твърдяха в един глас какво трябва да се случи на 12-ата конференция - да се приеме предизборната програма на СДС и основните послания към електората.
В един момент се оказа, че целокупният СДС с всичките му там крилца и кълки мечтае за скоростно провеждане на предсрочна национална конференция. Защо ли?
Вътрешната опозиция искаше национална конференция, за да даде, така да се каже, бой последен на Костов. Искаше да го свали от партийната власт, преди той да я е изхвърлил тотално от партията. Вътрешната опозиция беше абсолютно наясно, че по устав
12-ата национална конференция не е изборна,
т.е. на нея не трябва да се избира нов НИС на СДС и не може да се свали председателят на партията. В същото време обаче, алтернативците напомняха, че всяка конференция може да се трансформира от обикновена в изборна - по желание на делегатите й. Напомняше се необходимостта от попълването на НИС, който по устав може да се състои до 11 души, а в момента е 9-членен.
Тогава - преди 3-4 месеца, опозицията наистина вярваше, че би могла да отсвири Костов на национален форум. В онези бурни месеци НИС бе блокиран отвсякъде, шефовете на партията се събираха, караха се вяло и накрая се разотиваха, без да решат каквото и да е било. Легендите, че Христо Бисеров е спипал здраво повечето от структурите в страната, а Евгений Бакърджиев владее софийската и пловдивската организации, хващаха дикиш и явно притесняваха групата на Костов. Ропотът срещу Командира се чуваше с просто ухо на километри от "Раковски" 134.
След недообмислената атака на Христо Бисеров и последвалите оставки, картинката се промени.
Опозицията видя колко е слаба
и се отказа да напира за конференция. Властта в СДС моментално заговори за конференция - за да удари окончателно инакомислещите. Костов се поуспокои, взе да се усмихва, а в същото време порязваше всички връзки на големите и лоши колеги с местните структури на партията.
После обаче му мина. Сега за Костов май вече няма абсолютно никакво значение дали преди изборите ще има конференция, или не.
По правилата на играта такава конференция трябва да има. Точно затова, за което говореха Лилов и Михайлова - сините да начертаят предизборната си стратегия, да определят посланията и съюзниците и да утвърдят кандидат-депутатите. Така се прави. В СДС-Костов обаче нещата стоят по-иначе. Партньорите са определени, целта е горе-долу ясна, а (всеки го знае) листите ще се пишат от началника в най-последния момент - след като депутатите бъдат разпуснати.
Ако 12-ата национална конференция на СДС все пак се състои преди изборите, твърде вероятно е веднага след парламентарния вот да последва нова, 13-а национална конференция, на която да се отчетат резултатите от гласуването и да се очертае пътят на синия кандидат-президент. По този начин
ще се повтори историята от 1991 г.,
когато само за два месеца сините спретнаха цели 2 национални конференции.
Мнозина в партията днес все още смятат, че СДС ще отвее опонентите си от раз, че вторият мандат е в кърпа вързан. Така, както бяха уверени през 1994 г., че Ф.Димитров пак ще е премиер след изборите. Доста активисти обаче скрито се надяват Костов да си вземе 20-те процента, а ДПС и ВМРО твърдо да поискат отстраняването му като единствено условие за съставянето на дясноцентристка коалиция, която да излъчи 61-ия премиер на страната. Който да се нарича Стефан Софиянски, примерно. Костов би убил партията, би я обрекъл на черен опозиционен живот, ако не се предаде, като отстъпи поне поста министър-председател.
Затова точно тази конференция след изборите, 12-а или 13-а - това няма значение, ще бъде истински важната за СДС. Ще не ще, точно тази конференция ще трябва да сложи край на партийната синя драма, която вече втора година тресе "Раковски" 134.
Национални конференции на СДС
1. Декември 1990 г.
В приетата резолюция се мотивира новата тактика на СДС - необходимостта съюзът да поеме отговорност за управлението на страната, като съдейства на правителството на Димитър Попов чрез предоставяне на специалисти, но без те да са партийни лидери. Парламентарният съюз на демократичните сили /ПСДС/ препоръчва произвеждането на парламентарните и общинските избори да стане едновременно.
2. 19 май 1991 г.
Първоначално форумът е обявен като национално съвещание, но прераства в извънредна национална конференция. Обсъдени са основните насоки в предизборната кампания - запазване на единството на партиите и организациите, членуващи в СДС, спазване на политическото споразумение от 3 януари 1991 г. Прието е решение, с което се изразява подкрепа на 39-те народни представители, преустановили участието си в заседанията на Великото Народно събрание; на останалите депутати от СДС се възлага да внесат предложение за незабавно саморазпускане на парламента.
3. 22 юни 1991 г.
Правят се промени в статута - СДС се определя като "Национално движение СДС", което се състои от партии, организации и граждани. Отново е декларирана подкрепа на позицията на 39-те депутати. Конференцията приема обръщение към българските избиратели да участват в гласуването за нов парламент.
4. 11-12 април 1992 г.
Приети са препоръки към ПГ на СДС: да се разгледат приоритетно проектозаконите за приватизацията, за организацията на науката, за интелектуалната собственост, да се направи проверка на изборните книжа от изборите за ВНС. Отново се поставя въпросът да бъдат разсекретени досиетата.
5. 13-14 март 1993 г.
Приета е резолюция, която регламентира целите и задачите на коалицията в бъдеще. В документа се посочва, че след като са изчерпани възможностите за създаване на парламентарно мнозинство на СДС в действащото Народно събрание, предсрочните избори остават единствената и най-добрата възможност на коалицията да се върне на власт. СДС настоява за оставката на президента Желю Желев, категорично се противопоставя на правителството на Любен Беров. Конференцията потвърждава в официалния си документ коалиционния характер на СДС и основния му принцип "Една партия - един глас".
6. 14-15 май 1994 г.
Форумът задължава НКС и ПГ на СДС да започнат незабавни действия за предизвикване на предсрочни парламентарни избори, включително парламентарен бойкот, ако кабинетът на проф. Беров бъде запазен. Гласувано е решение, според което синове и дъщери на борци против фашизма, на членове на Политбюро и ЦК на БКП, на комунистически генерали и полковници, също и кандидат-членове на БКП не могат да се кандидатират за народни представители в листите на СДС. Направени са промени в статута - политическите ръководни органи на СДС са националната конференция и НКС, чиито решения са задължителни за всички структури и институции на коалицията.
7. 29-30 април 1995 г.
За първи път председателят на СДС е избран пряко и той се нарича Иван Костов. Определен е съставът на НКС да бъде 140 души, от 2 на 4 е увеличен броят на зам.-председателите. За основна задача на СДС се определя успехът на местните избори. Отпадат ограниченията, приети на 5-ата и 6-ата национална конференция на СДС.
8. 23-24 март 1996 г.
Избира Петър Стоянов за кандидат на СДС за президентските избори, който да се състезава на предварителни избори с кандидата на Народен съюз Желю Желев. На НКС се възлага да осигури изграждането на единна пропагандна и информационна политика на СДС.
9. 15-16 февруари 1997 г.
Превръща се в учредителна за единната политическа сила СДС. Приет е нов устав, съгласно който СДС става юридическо лице, регистрирано по ЗПП. Членуващите в СДС партии стават присъдружни организации. Поставена е приоритетна цел - постигане на мнозинство в 38-ото Народно събрание и управление на България заедно с партньорите от ОДС.
10.17-18 октомври 1998 г.
Нова форма за провеждане на висшите партийни форми въвежда СДС. В продължение на три месеца преди конференцията седем комисии бистрят партийната политика. Променен е партийния устав, с което окончателно завършва преобразуването на организацията от коалиция в партия. В предверието на зала 1 на НДК бяха натрупани символите на недоволството от 1997 г. - улични павета и автомобилни гуми.
11.26-27 февруари 2000 г.
Иван Костов е преизбран за лидер на партията, в НИС влизат Димитър Абаджиев, Йордан Цонев, Никола Николов, Михаил Михайлов, Светлана Дянкова.
|